Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 92 от 28.12.2023, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Административно наказателно дело 236/2023
Вид
Решение № 92
Подписан
28.12.2023
В сила
03.02.2024
Състав
МАЯ ГЕОРГИЕВА СРЕДКОВА-ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 58, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. гр.Велинград, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря Ц.А Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Административно наказателно дело № 20235210200236 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

„Лукс Строй Инвест“ ООД с ЕИК 206561519, представлявно от Петър Костадинов Филипов е обжалвал Наказателно постановление № 132200416/16.01.2023 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” гр. София. Намира оспорвания акт за неправилен и незаконосъобразен и моли да се отмени. Твърди, че не е извършено нарушение по КТ. С договор за строително – монтажни дейности от 10.08.2022 г. „Лукс Строй Инвест“ ООД е превъзложил на „Евридика-88“ ЕООД извършването на част от дейностите, в обект Стопански двор гр.

Велинград, бивш шоурум „мебели Метко“, а именно: монтаж на замазка.

Твърди, че завареното на място лице И.П не е работник на жалбоподателя, а на подизпълнителя „Евридика – 88 „ ЕООД, което е посочено в подаденото писмено възражение срещу съставения АУАН. Твърди също, че има съществени текстови разминавания в описанието на нарушението в протокола за проверка, АУАН и НП. Намира жалбата за допустима, като оспорва връчването на наказателното постановление по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН.

Ответникът по жалбата Изпълнителния директор на „Главна инспекция по труда” гр. София, чрез представляващия юрисконсулт Ш., оспорва същата, счита я за недопустима поради просрочие, а по същество за неоснователна и моли да се остави без уважение, като се потвърди обжалваното наказателно 1 постановление като правилно и законосъобразно. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.

С ъ д ъ т след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 09.08.2022 г. „Ме Ди плюс Р“ ООД е сключил договор за строително – монтажни работи и други дейности с „Лукс Строй Инвест“ ООД за обект в гр. Велинград. С договор от 10.08.2022 г. жалбоподателят възлага част от строителната дейност на подизпълнител „Евридика 88“ ЕООД представлявано от Ж.О.Х с предмет на договора – монтаж на замазка с цена 11,80 лв. на кв. м.

На 24.08.2022 г. е извършена проверка в обект на контрол „Строителномонтажни дейноскти“ Стопански двор, парцел LVII /бивш шоурум Метко – гр. Велинград/ за спазване на трудовото законодателство и здравословни и безопасни условия на труд. На 07.09.2022 г. управителят на проверяваното дружество п.ф представя документи, касаещи проверката. На място са присъствали свидетелите Д. и Г., както и директора на Дирекция „ИТ“ Пазарджик – Димитър Търпов. Когато проверяващите спрели на обекти заварили неидентифицирани лица, които работили върху скеле и слагали изолация /фибран или стиропор/. Същите били с мръсни работни дрехи. След като се представили работещите избягали. Това наложило да потърсят съдействие от полицията. Служителите от „Криминална полиция“ свидетелите Б. и Ч., открили двете коли, които трябвало да издирят. В едната кола намерили чужди граждани, а в другата кола – управителя на жалбоподателя п.ф. След това ги отвели до проверявания обект, за да вземат отношение инспекторите от ДИТ. В присъствието на свидетелите С. и Б. се установила самоличността на грузинските граждани, едно от които е именно И.П. Неговия, както и други паспорти на чуждестранни граждани се намирали в кола, която е собственост на жалбоподателя „Лукс Строй Инвест“ ООД.

Комуникирали предимно с жестове и развален български, английски и руски.

Проверяваните лица посочвали Филипов и споменавали името „Петър“.

Подписали декларации на грузински език. Филипов представил документация за скелето, като ползвател в паспорта на скелето се сочел жалбоподателят. По-късно се установило, че технически ръководител на скелето е служител на „Лукс Строй Инвест“ ООД.

На 25.10.2022 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение с № 13-2200416 за това, че на 24.08.2022 г. около 10:55 ч. и на същата дата около 12:50 ч. на строителен обект „Саниране на постройка“ Велинград не е уредил като трудови отношения отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето И.П с дата на раждане 20.08.1968 г. Срещу така съставения АУАН са постъпили писмени възражения от „Лукс Строй Инвест“ ЕООД.

На 16.01.2023 г. е издадено обжалваното Наказателно постановление № 13-2200416 от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна 2 инспекция по труда“ гр. София. Описано е извършеното нарушение, както и констатираното при повторно явяване в обекта на проверка. Прието е, че жалбоподателят е нарушил чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. на „Лукс Строй Инвест“ ООД.

От правна страна, съдът намира следното:

Подадената жалба е д о п у с т и м а , като подадена в срок. С Резолюция № 13-2200416 от 25.05.2023 г. Директора на Дирекция „ИТ“ Пазарджик е приел, че на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН Наказателното постановление следва да се счита връчено на 23.05.2023 г. Мотивите за това са следните: на 19.01.2023 г. е изпратено писмо чрез БП на адрес гр. Несебър, ул. „Георги Сава Раковски“ № 22, което не е връчено, а пратката е върната с отбелязване „непотърсена“. На 27.02.2023 г. е повторно изпратена с Булпост с известие за доставяне, но отново пратката е върната с отметка „непотърсена“ на 01.03.2023 г.

Потърсено е съдействие от ДИТ Бургас, за връчване на НП. Но с писмо уведомяват, че са посетили адреса, но не е открит управител на дружеството или друг негов представител. Проведен е разговор със собственичката на имот, която е дала информация, че Христо Георгиев Христов не живее на адреса от около 20 г.

Върху самото НП е направено отбелязване, че същото е влязло в сила на 07.06.2023 г. на основание чл. 58, ал. 2 ЗАНН.

При гореописаната обстановка, съдът намира, че не са налице основания за приемане на връчване по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. За да бъде приложена посочената фикция, а именно, че НП е връчено на наказаното лице е необходимо да са налице три кумулативни предпоставки: 1.

Нарушителят не е намерен на посочения от него адрес; 2. Новият му адрес е неизвестен; 3. Наказващият орган посочва първите две обстоятелства върху самото НП и датата на отбелязване. В случая две от предпоставките липсват.

На първо място не може да се приеме, че наказаното лице е сменило адреса си. Пратките са връщани с отбелязване „непотърсена“. Липсват каквито и да било данни, че адресът е сменен. Още повече, тъй като става въпрос за юридическо лице, същото приема книжа обикновено в работно време, като не е посочено в колко часа са извършвани посещенията. Прави впечатление, че призовките по настоящото дело, адресирани до жалбоподателя, се изпращат на същия адрес, като до момента всички са връчени без затруднения от служителя по призоваването. Освен това в цитираната Резолюция на Директора на ДИТ Пазарджик, е видно, че служителите в ДИТ Бургас са търсили лице с име Христо Георгиев Христов, което не е управител на санкционираното дружество.

Съдът намира, че третата предпоставка за прилагане на фикцията също 3 не е осъществена. Няма пречка да се изготви мотивирана резолюция защо се приема връчването по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Но обстоятелствата за ненамиране на адресата и смяна на адреса му, както и датата на която се прави отбелязването, която дата се смята за дата на връчване, се отбелязват задължително върху самото НП. В случая има направено отбелязване единствено на датата, на която е прието, че постановлението е влязло в сила, а не датата на връчването.

Съдът счита че жалбата е Н Е О С Н О В А Т Е Л Н А, поради което ще следва да бъде оставена без уважение, като се П О Т В Ъ Р Д И наказателно постановление № 13-2200416/16.01.2023 г. на Изпълнителния директор на „Главна инспекция по труда” гр. София, по следните съображения:

При съставяне на АУАН не е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на санкционираното юридическо лице.

При издаване на наказателното постановление не е допуснато процесуално нарушение – издадено е в рамките на шестмесечния срок от съставянето на акта от компетентно лице, спазени са разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН при неговото издаване, което е предпоставка за законност на проведеното административно наказателно производство.

Спорът в случая се състои в това, дали авторството на административното нарушение е установено правилно, и в чия полза лицето И.П е престирал труд.

От показанията на свидетелите Г. и Д. се установи, че лицето И.П е упражнявало трудова дейност, изразяваща се в поставяне на външна изолация в проверявания обект, като се е намирал върху строително скеле. Същите установяват, че през цялото време грузинските граждани са посочвали Филипов и са споменавали името „Петър“ на всички въпроси.

Комуникацията, макар и трудна, е била възможна – предимно с жестове и думи от български и английски език.

Свидетелят Б. установява, че в автомобил, собственост на жалбоподателя, се съхранявали документи на чужди граждани, между които и тези на двете лица, присъстващи на проверката /Гиорги Барамидзе и И.П/.

Собствеността на колата се установила от представения талон.

От приложения договор за СМР от

10.08.2022 г., с който жалбоподателят е възложил на подизпълнител част от дейността по обекта, се установява, че предмет на възлагането е единствено дейността по „монтаж на замазка“. Завареното лице Партенадзе е работил върху скеле, като е извършвал съвсем друга дейност, а именно – поставяне на външна изолация, лепене на фибран/стиропор. Според настоящия съдебен състав извършваната дейност не е попадала в предмета на договора с „Евридика 88“ ЕООД.

4

Освен това в деня на проверката не е имало представител на друго дружество, освен на санкционираното. Служителите от ДИТ правилно са установили авторството на административното нарушение.

За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото, както и за формиране на изводите си от правна страна, съдът кредитира показанията на разпитаните свидетелите Г., Д., С., Б., както и на служителите от „Криминална полиция“ Б. и Ч., а така също отчита и писмените доказателства по делото, приобщени към доказателствената съвкупност. Показанията на тези свидетели са достоверни, най-вече с оглед съпоставката им с останалите доказателства и като последица от това са и убедителни, тъй като са последователни, непосредствени и непротиворечиви относно обстоятелствата, ангажиращи административно наказателната отговорност на дружеството “Лукс Строй Ивнест”-ООД, още повече, че същите са дадени от позицията на незаинтересованост от изхода на делото и са пряка последица от изпълнението на служебните им задължения. Установени са правно релевантните факти, за съставомерността на нарушението, същите правилно са приведени под състава на нарушената административно-наказателна норма, като правилно е приложен материалния закон. Освен изложеното до тук следва да се добави и това, че безспорно са установени главните факти включени в предмета на доказване, а именно: извършване на трудови функции от лицето И.П, без последният да има сключен трудов договор в писмена форма, а работната сила е престирана в полза на санкционираното лице.

Съдът намира, че в случая не следва да намери приложение чл. 28 ЗАНН, тъй като в конкретното нарушение не се откриват специфики, определяйки го като маловажен. Напротив, разкриват се признаци типични за съответното административно нарушение.

На основание чл. 63д ЗАНН, във вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на „Главна инспекция по труда“ гр. София, определено от съда в размер на 120 лв., предвид провеждането на три съдебни заседания.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление № 13-2200416 от