Решение № 18585 от 12.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18585 гр. С* 12.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110135231 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу В. М. К., ЕГН ********** и П. М. М., ЕГН ********** за признаване за установено, че дължат разделно, по ½ част всеки един от тях от следните суми : 2453,52 лева – цена за доставена топлинна енергия от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. до имот на адрес : гр. С* ж.к.

„Л*“, бл.*, вх.А, ет.1, ап.2, ведно със законна лихва от 19.05.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 369,48 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2018г. до 23.04.2021 г., сумата 48,52 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.04.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 19.05.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 9,21 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 31.05.2018г. до 23.04.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 28006/2021г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват.

Възразява се, че ищецът няма право да събира вземане – за цена за услуга дялово разпределение, дължимо към друго лице – „Техем сървисис“ ЕООД. Оспорва се стойността на доставената в имота топлинна енергия. Не били представени доказателства за реален отчет – карнетни листи, нито документи за неосигурен достъп до имота за извършване на отчет. Възразява се, че общият топломер не е преминава редовно през метрологична проверка. Прави се възражение за изтекла 1 погасителна давност.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

По делото не се спори, а и от събраните доказателства (договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 17.11.1988г. и удостоверение за наследници изх. № РЛН18-УГ01-3002 на М.Г. М.) се установява, че ответниците са придобили процесния имот по наследство от техния баща М.Г. М., починал на 30.01.2018г. При това за част от процесния период – до смъртта на М.Г. М. същият е бил клиент на ТЕ за битови нужди, а след неговата смърт клиенти на ТЕ са ответниците по делото – арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. При това страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

От заключението по съдебно – техническа експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда, се установява, че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Вещото лице е установило, че през процесния период ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е определяна съобразно изискванията на закона в областта на енергетиката. Отчитана и ползвана е и ТЕ за битово горещо водоснабдяване. В имота е имало 3 бр. отоплителни тела – радиатори, като единият е затапен/демонтиран, а на другите два са монтирани топлинни разпределители и термостатни вентили, и в жилището има и 1 бр. водомер за отчитане на БГВ. За трите отоплителни сезона ТЕ за отопление е изчислявана на база служебен отчет поради неосигурен достъп.

Потреблението на топла вода също е изчислено на база служебен отчет поради неосигурен достъп при 1 бр. потребител при нормоопределен разход за денонощие в размер на 140л.

Като доказателство по делото са приети протоколи за неосигурен достъп, съгласно които при извършени посещения от представител на третото лице – помагач през 2018г. и през 2019г. (по две посещения за всяка година) относно процесния имот не е осигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение, което е удостоверено в протоколите и с подпис на представител на етажната собственост. При това съдът приема, че е налице основание за начисляване на ТЕ за отопление по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди – чл.70, ал.4 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм., но действаща през процесния период).

От заключението се установява, че през процесния период общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминавал редовно, на всеки две календарни години, на метрологични 2 проверки за техническата му изправност и експлоатационна годност, като конкретните свидетелства за метрологични проверки са описани в заключението (стр. 3 от заключението).

Вещото лице е дало заключение, че стойността на реално потребеното количество топлоенергия за процесния период е в размер на сумата от 2648,59 лева, формирана като сбор между фактурираните задължения за периода по прогнозна консумация в размер на 2506,35 лева и резултатът от изравнителните сметки за периода, който е сума за доплащане в размер на 142,24 лева.

Плащания на задълженията не се установяват.

През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е издадена на 31 – ви юли за съответната година, то за процесния период ответникът е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за топлинна енергия. Определен на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху неплатената главница, възлиза на сумата от 369,48 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.

По възражението за погасителна давност :

Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.

Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.

Делото е заведено с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 19.05.2021г., поради което погасени по давност са вземанията за периода м.05.2017г. – м.03.2018г., вкл. Непогасеното по давност вземане за периода м.04.2018г. – м.04.2020г., възлиза на сумата от 2007,83 лева, определено на база заключението на вещото лице.

На основание чл.119 ЗЗД следва да се приеме за погасено по давност и акцесорното вземане върху погасената по давност главница, поради което непогасеният размер на акцесорното вземане възлиза на сумата от 302,36 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.

3

От горното следва, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 2007,83 лева за периода м.04.2018г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (когато искът се счита предявен – чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от периода. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 302,36 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер. За посочените задължения ответниците отговарят при равни квоти – по ½ част всеки един от тях, в качеството им на наследници на Милуш М., който е бил клиент на ТЕ до 30.01.2018г. , а след неговата смърт – ответниците отговарят за задълженията като клиенти на ТЕ.