Определение № 2558 от 15.09.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2558 гр. Бургас, 15.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20262100500256 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.413, ал.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от длъжника „УИЗ ЕЪР Унгария“ ЛТД, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление:

Унгария, гр.Будапеща – Н-1095, ул.“Лехнер Йодьон“ № 6, подадена чрез адв.Красимира Иванова, против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 17/06.01.2026 г., издадена по ч.гр.д.№ 3/2026 г. по описа на РС-Бургас, в частта за разноските за размера над 102.26 евро (левова равностойност от 200 лв.), представляващи присъдено на заявителя адвокатско възнаграждение. В жалбата са изложени подробни съображения за прекомерност на претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение от 400 лв. и се моли същото да бъде намалено на основание чл.78, ал.5 ГПК до размера от 102.26 евро, с оглед фактическата и правна сложност на изготвеното заявление. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

В срок е постъпил отговор от заявителя Е. М., действащ чрез своята майка и законен представител Р. Г.-М., подаден чрез адв.Станислав Балтийски, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата и наведените в нея оплаквания за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се моли за оставянето й без уважение. Претендират се разноски за настоящото производството.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е подадена срок от процесуално легитимирано лице, срещу 1 което е образувано заповедно производство и против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е редовна и допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.

БРС е сезиран със заявление от Е. Ж. М., действащ чрез своята майка и законен представител Р. Г.-М., подаден чрез адв.Станислав Балтийски, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу „УИЗ ЕЪР Унгария“ ЛТД, за заплащане на сумата от 488.96 лева (250 евро) – главница, представляваща обезщетение по чл.7, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕО) 261/2004, дължимо за закъснение при изпълнение на полет номер W64415 от 03.08.2024 г. по дестинация летище С. – летище Н., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 21.25 лв. (10.86 евро) за заплатена държавна такса и 400 лв.

(204.52 евро) за платено адвокатско възнаграждение.

Така подаденото заявление е уважено изцяло от БРС и е издадена заповед № 17/06.01.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която на заявителя са присъдени исканите суми, в т.ч. и адвокатско възнаграждение от 204.52 евро.

В срока по чл.413, ал.1 ГПК длъжникът е подал настоящата частна жалба против присъденото на заявителя адвокатско възнаграждение с възражение за неговата прекомерност. Длъжникът е депозирал до заповедния съд и възражение по чл.414а ГПК, че е изпълнил задължението си в срока по чл.412, т.8 ГПК, като е представил и доказателства за заплащане на присъдените суми, в т.ч. и 102.26 евро (200 лв.) за адвокатско възнаграждение.

С оглед данните по делото, въззивният съд намира за основателно направеното от жалбоподателя възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В тази връзка, съдът съобрази разясненията на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и отчита характера на заповедното производство, което не се отличава със съществена фактическа и правна сложност, както и извършените от страна на процесуалния представител на заявителя действия по делото, които се изразяват в подаване на заявление по чл.410 ГПК, като отчита също така и размера на заявения материален интерес – 488.96 лева (250 евро).

Съгласно приетото с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, определените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери се приемат от съда само като ориентир за пазарната цена на уговорената услуга, без да го обвързват, поради което и отчитайки горните обстоятелства – ниската фактическа и правна сложност на делото, защитимият материален интерес, обемът на осъщественото процесуално представителство от адв.Балтийски, съдът намира, че в случая дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи в размер на 200 лв. (102.26 евро). С оглед на това, издадената от 2 първата инстанция заповед за изпълнение по чл.410 ГПК следва да се отмени в частта за разноските за разликата над 102.26 евро (200 лв.) за адвокатско възнаграждение до присъдения размер от 204.52 евро (400 лв.). Ето защо, жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Предвид изхода на спора, на ответника по жалбата не се дължат разноски, а искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за настоящото производство е основателно и заявителят следва да му заплати сумата от 7.67 евро (15 лв.) за платена държавна такса за обжалването.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед № 17/06.01.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3/2026 г. по описа на РС-Бургас, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, с която длъжникът „УИЗ ЕЪР Унгария“ ЛТД, е осъден да заплати на заявителя Е. Ж. М., действащ чрез своята майка и законен представител Р. Г.-М., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за размера НАД 102.26 евро (равностойност от 200 лв.) до присъдения със заповедта размер от 204.52 евро (равностойност от 400 лв.).

ОСЪЖДА Е. Ж. М., роден на *** г., с адрес: Р. Ф., гр.Н., ул.“Ж. Д.” № *, действащ чрез своята майка – Р. Г. Г.-М., ЕГН **********, да заплати на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт., дружество регистрирано в Унгария, действащо на територията на Република България чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. – клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Искър“, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, сумата от 7.67 евро (равностойност от 15 лв.) за направените по настоящото дело разноски за платена държавна такса за обжалването.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3