Решение № 262460 от 12.08.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……………../……………..2021 г. гр. Варна

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2659 по описа за 2021 г. на РС-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „П.К.Б." ЕООД, ЕИК *, седалище:***, срещу Д.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, първоначално обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1./ 2 403.92 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2020 г., до окончателното погасяване на задължението; 2./ 1 094.75 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.11.2018 г. до 27.08.2019 г.; 3./ 86.55 лева, представляваща мораторна лихва начислена върху главницата от 2 403.92 лева за периода от 06.10.2017 г. до 27.08.2019 г. и 4./ 39.42 лева – мораторна лихва, начислена върху възнаградителната лихва от 1 094.75 лева за периода от 06.10.2017 г. до 27.08.2019 г., при твърдение всички суми да са дължими по Договор за потребителски кредит № * от 21.08.2017 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2578/11.06.2020 г., по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6066 по описа за 2020 г. на РС-Варна, 9-ти съдебен състав и

- осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1./

2 759.86 лева, представляваща възнаграждение по допълнителен пакет за услуги въз основа на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора от 21.08.2017 г. и сумата в размер от 2./ 99.37 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането от 2 759.86 лева за периода от 06.10.2017 г. до 27.08.2019 г.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава е постъпило възражение, в тази връзка у ищеца се е породил правният интерес да предяви установителните искове. Сочи се, че на 21.08.2017 г. е сключен посоченият договор за потребителски кредит между ищеца като кредитор и Д.Б.Д. като кредитополучател, при следните параметри: сума на кредита 2800.00 лева; срок на заема 36 месеца; размер на вноската от 136.63 лева; ГПР 49.90%; ГЛП 41.17%, лихвен процент на ден 0.11%.

Договорът бил подписан при Общи условия и при предоставяне на разбираема преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр.

Ответникът е избрал и закупил пакет от допълнителни услуги срещу възнаграждение от 3548.52 лева при вноска от 98.57 лева. Поддържа се, че пакетът от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускането на кредита.

Сключването на споразумението е опционално, по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля. Пакетът включвал следните опции: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падежа и улеснена процедура за получаване на допълнителни вноски. Сочи се, че с част от заетата сума ответникът е пожелал да погаси друго свое задължение в размер на 1432.28 лева.

Ищецът твърди, че е изпълнил точно задълженията си по договора, като на 21.08.2017 г. превел остатъчната парична сума в размер от 1367.72 лева по банкова сметка ***.

На 10.01.2018 г. между страните е подписан Анекс № 1 към договора, с който е отложена погасителна вноска № 4, с което погасителните вноски били изменени от 36 на 37 броя. На 26.02.2018 г. между страните е бил подписан Анекс № 2, с който са били отложени погасителни вноски № 6, 7 и 8, като отново е бил коригиран погасителния план от 37 на 40 броя погасителни вноски. На 17.09.2018 г. е подписан и Анекс № 3, идентичен на предходните два, с който е отложено плащането на погасителна вноска № 13, а погасителният план бил изменен от 40 на 41 броя погасителни вноски. Крайният срок за погасяване на кредита бил 05.02.2021 г.

Сочи се, че ответникът е изплатил само 8 пълни погасителни вноски и една частична, последната от които на 18.09.2018 г., чийто общ размер възлиза на 1889.11 лева. Твърди се, че падежът на първата неизплатена вноска бил настъпил на 05.11.2018 г., а предсрочната изискуемост е обявена на 27.08.2019 г., като бил надлежно уведомен за последното обстоятелство. Твърди се, че непогасени останали претендираните суми.

По същество се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Счита, че с направените плащания на обща стойност от 1881.70 лева е изплатил усвоената по договора сума. Поддържа, че е погасил заетата сума предсрочно, поради което не дължи и лихвите до края на срока. Счита, че добросъвестно е изпълнявал задълженията си по договора. Оспорва твърдението за рефинансиране на друг заем, като твърди, че е изпълнявал задълженията си и по другото кредитно правоотношение. Изрично оспорва претенциите както за договорна, така и за мораторна лихва. Ответникът изрично възразява срещу възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, като навежда доводи за това, че не е давал съгласие за сключването на процесното споразумение. Твърди, че клаузите, уреждащи отношенията между страните по повод на допълнителния пакет са неравноправни. Не оспорва твърдението на кредитора, че е заплатил сумата в общ размер от 1889.11 лева, но счита че с тези плащания вземанията на ищеца са удовлетворени напълно с оглед недължимостта на вземането по допълнителния пакет от услуги и договорната лихва.

По същество моли съда да отхвърли предявените искове. Не претендира съдебно-деловодни разноски.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. С молба от 08.07.2021 г. поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява. С молба от 06.07.2021 г. поддържа депозирания писмен отговор на исковата молба.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.

235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 6066 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителните искове, срещу която в срок е постъпило възражение за недължимост по чл. 414 от ГПК.

От представения писмен договор за потребителски кредит № * от 21.08.2017 г. се установява, че „П.К.Б.“ ЕООД се задължил да предостави паричен заем /кредит/ в размер на 2 800.00 лева на Д.Б.Д.. Уговореният годишен лихвен процент е 41.17%, а ГПР – 49.90%. Срокът на договора е 36 месеца, като размерът на месечната вноска възлиза на 136.63 лева. Страните са уговорили и закупуване на допълнителен пакет от услуги срещу цена от 3548.52 лева при месечен размер на вноската 98.57 лева. Общият размер на задължението по договора възлиза на 8467.20 лева, а общия размер на месечната погасителна вноска – 235.20 лева с падеж всяко 5-то число от съответния месец. Видно е от съдържанието на договора за кредит, че същият е подписан при програма „настоящ клиент“ с опция „рефинансиране“ при сума за рефинансиране 1432.28 лева. Представеният договор е в унисон с искането за отпускане на потребителски кредит /л. 16/, от който писмен документ се констатира, че ответникът е кандидатствал за кредит в размер на 2 800.00 лева, както и това, че последният е страна и по други договори за кредит, а именно с „Б. Д.“ ЕАД със заета сума от 25 000.00 лева; „С.“ със заета сума от 700.00 лева; „В.“ със заета сума от 700.00 лева и с „П.К.Б.“ ЕООД със заета сума от 2 000.00 лева /л. 17/.

От приобщеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги /л. 8/, чиято цена е предмет на осъдителния иск, се констатира, че закупените услуги са, както следва: 1./ приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2./ възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3./ възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4./ възможност за смяна на дата на падежа; 5./ улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

От ангажираното преводно нареждане за кредитен превод, находящо се на л. 18 от приобщеното гр. д. № 11098/2020 г. по описа на РС-Варна, се установява по несъмнен начин, че ищецът на 22.08.2017 г. е превел по банков път на ответника сумата в размер от 1 367.72 лева с основание за плащане номера на договора за кредит, а именно *.

Видно от приобщените анекси към договора, първоначалния погасителен план е изменян през времето, като падежът на последната вноска е изменен на 05.02.2021 г. Т.е. към датата на устните състезания пред РС-Варна, всички вноски са падежирали.

По делото е безспорно, че ответникът към настоящия момент е изплатил сумата в общ размер от 1889.11 лева, което е в унисон и с амгажираното извлечение по сметка към процесния договор за потребителски кредит.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми – предмет на установителните искове, срещу която в преклузивния срок е подадено възражение по чл. 414 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил искове за установяване на вземанията, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на исковете: 1./ наличието на валидно учредена между страните облигационна връзка въз основа на договора за потребителски кредит и споразумението за предоставяне на допълнителен пакет от услуги; 2./ своята изправност, а именно, че е предоставил заетата сума на ответника, включително, че е рефинансирал друго заемно правоотношение между страните; 3./ изискуемостта на вземанията и изпадането на ответника в забава;

4./ размера на претендираните граждански притезания, както и това че за вземанията – предмет на установителните искове е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.

По отношение на вземанията за главница в размер от 2 403.92 лева; договорна лихва в размер от 1094.75 лева; мораторна лихва в размер от 86.55 лева, начислена върху главницата и мораторна лихва в размер от 39.42 лева, начислена върху договорната лихва – предмет на специалните положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД:

От представения договор № * от 21.08.2017 г. по несъмнен начин се установява, че между ответника и ищеца е възникнало договорно правоотношение със съдържание ищецът-кредитодател да предостави на ответника-кредитополучател главница в размер от 2800.00 лева срещу насрещното задължение на последния да я върне в уговорения срок чрез частични плащания съобразно погасителния план, като заплати и възнаграждение в полза на кредитодателя в размер на уговорената лихва с оглед възмездния и двустранен характер на договора.