Акт от 15.02.2017, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 448

Гр. Пловдив, 15.02.2017 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV граждански състав, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Районен съдия: Кирил Петров при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5000 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по иск, предявен от Х.М.Д. против „Зандар” ЕООД.

С определение от 13.07.2015 г. по делото като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.

В исковата молба и допълнителна молба от 05.06.2015 г. се твърди, че ищецът е бивш служител на ответното дружество, като постъпил на работа по силата на трудов договор, регистриран в ТД на НАП – Пловдив на 26.11.2013 г. Твърди се, че с командировъчна заповед № ****. ищецът е бил командирован в Република Естония за работа в **** в завод ****, където на 21.01.2014 г. пострадал.

Посочено е, че злополуката е станала на посочената дата, в началото на работния ден, в 07 часа и 50 минути, като същият работил на машина за зъбовидно слепване на детайли и следял за правилното движение на детайлите и нагласянето им, при изместване и задръстване на машината. Според изложеното машината не била добре обезопасена, тъй като движещите се в нея части – вериги и зъбни колела били открити и нямали предпазни капаци, което наложило машината да бъде спряна за почистване и при последващото й пускане се получило захващане от веригата на машината на пръстите на едната ръка на Х.Д.. Твърди се, че за злополуката е извършено разследване от Инспекцията по труда в Република Естония, резултатите от която били отразени в протокол, от който било видно, че същата е станала около 7.50 часа на 21.01.2014 г. през време на работа в поточна линия в цех за обработка на лепена дървесина. Посочва се, че от страна на естонската фирма, в която бил командирован ищецът, било подадено известие за трудова злополука, като при разследването било прието, че злополуката е трудова. От заключението ставало ясно, че се касае за тежко увреждане, наложило ампутация на части от фалангите на два пръста. Според ищеца от приложената амбулаторна епикриза се установява, че тази ампутация е извършена, както и, че се налага да се извърши възстановително лечение и физиотерапия.

Излага се, че в резултат на получените травми ищецът е с трайно увреждане, което му състояние било установено с решение № **** от **** от Управление социално осигуряване, Бюро Т., като в резултат от преценката на медицинската експертиза било видно, че Х.Д. има частична нетрудоспособност от 60 %. Твърди се, че за злополуката вина носи основно работодателят, тъй като били констатирани пропуски по отношение на инструктажите за безопасност, работните инструкции и липсата на предпазно покритие на движещите се части. Изложени са съображения, че доколкото се касае до наличие на трудова злополука, то съгласно разпоредбите на чл. 200 КТ отговорността на работодателя е безвиновна, т. е. не е нужна вина, за да се ангажира неговата отговорност. Безспорно било в случая, че ищецът е имал трудово правоотношение с ответното дружество към момента на възникване на трудовата злополука, което обстоятелство ангажирало отговорността на ответника. Фактът, че работникът бил командирован да изпълнява своите задължения в друга държава от своя работодател не освобождавало работодателя от отговорността за заплащане на обезщетение по чл. 200 КТ. Не можело да се спори, че злополуката е трудова по своя характер, тъй като е станала по време на работа.

Работникът бил претърпял болки и страдания, като се наложило оперативно лечение, престой в болницата и продължителен период на възстановяване и рехабилитация. Твърди се, че отнело много време ищецът да възстанови до известна степен функциите на пръстите и ръката, като дълго време не бил в състояние да използва ръката си самостоятелно, а затрудненията продължавали и сега, предвид настъпилите увреждания, някои от които необратими. Твърди се, че към днешна дата ищецът продължава да търпи дискомфорт при физически дейности, извършвани с пострадалата ръка, както и при промяна на времето. Твърди се, че за настъпилата злополука от страна на работодателя не е изплатено никакво обезщетение, поради което за ищеца бил налице правен интерес да търси заплащане на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, болки и страдания в резултат на трудовата злополука. Направено е искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 32 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с мораторна лихва за забава, считано от датата на настъпване на трудовата злополука на 21.01.2014 г. до 26.04.2015 г. в размер на 4 115.47 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Зандар” ЕООД, със становище за недопустимост на предявения иск. Посочено е, че ответното дружество се явява лице, което не е подчинено на българското осигурително законодателство, като е налице влязъл в сила административен акт – решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимото законодателство № **** г. на ТД на НАП – Пловдив. Поради това ответникът намира, че претенцията не следва да се предявява и разглежда по реда на чл.200 КТ, а искът следва да се предяви по реда на естонското законодателство.

Отделно от това искът се оспорва по основателност, като е посочено, че не е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Посочено е, че надлежният ред за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на отговорността на работодателя е нормативно определен в чл. 57 КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Установяване на трудовата злополука според ответника не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален ред, който не може да бъде игнориран. В случая не бил издаден акт по смисъла на чл.60 КСО за приемане на станалата на 21.01.2014 г. злополука за трудова. Освен това, претендираният размер обезщетение от страна на ищеца бил твърде завишен. Било налице и основание по чл. 201, ал. 2 КТ за намаляване на обезщетението до 70 %, поради допуснати от работника нарушения на правилата за безопасност на труда. Имало и данни, че на посочената дата ищецът се явил на работа в състояние, непозволяващо да упражнява трудовите си функции – консумирал бил алкохол до ранните часове на посочената дата, като след инцидента работникът проявил небрежност по отношение на здравето си и продължил да експлоатира ръката си невнимателно.

Споменава се, че на ищеца бил определен процент нетрудоспособност едва през месец септември 2014 г. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Третото лице помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД счита, че заповедта за командироване № *** от **** е незаконосъобразна. Излага становище, че за да е налице законосъобразно командироване на работник/служител на българско ЮЛ в страните от ЕС, е задължително издаването на удостоверение за приложимо законодателство А1. Счита също, че между естонското дружество „Долд Пуйдутьостус“ АД и Х.Д. е съществувал срочен трудов договор. Посочва, че съгласно т. 9 от Общите условия по застрахователна полица № **** „Трудова злополука“ не влизат в обхвата на полицата загубата на работоспособност при упражняване на професия или дейност, различна от определената в трудовия договор, която не е част от обичайните трудови функции на застрахования при застраховащия го работодател.

Моли за отхвърляне изцяло на предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно чл. 200, ал.

1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване – ал. 3.

Видно от законовата разпоредба, фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника или служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител, 2) професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила телесното увреждане, 3) неимуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице и 4) причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените вреди.

Наличието на ТПО между работодателя „Зандар” ЕООД и ищеца е признато от страните, представен е по делото и трудов договор от 19.11.2013 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1 КТ /за неопределено време/.

Вторият елемент от фактическия състав следва да бъде установен посредством влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука.

Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред в рамките на исковия процес по чл. 200 КТ, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран – чл. 57, ал. 3 КСО. Предвидената в чл. 57 и сл. КСО процедура по деклариране, разследване и класифициране на злополуката като трудова, е уредена подробно в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и обуславя наличието или не на настъпила трудова злополука по смисъла на чл. 200 КТ /виж решение № 31/02.02.2011 г. по гр. д. № 1894/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 319/22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на ВКС, III г.о., решение № 109/12.03.2012 г. по гр. д. № 622/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 298/08.11. 2012 год. по гр. д. 184/2012 год. на ІІІ г. о. на ВКС, решение № 753/28.01.2011 г. по гр. дело № 457/2010 г. на ВКС, III г., решение № 339/10.10.2011 г. по гр. дело № 859/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 374/2013 от 23.07.2014 г., гр. д. № 3766/2013 г. на IV г. о. и др. всичките по реда на чл. 290 ГПК/.

В настоящия случай по делото не са представени доказателства за разпореждане на органа по чл. 60, ал.

1 КСО относно наличието на трудова злополука съгласно чл. 57 и сл. КСО. По делото е представено решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство № 70-00-989/19.02.2014 г. на ТД на НАП, гр. Пловдив, поради обстоятелството, че не са изпълнени изискванията, при които на основание чл. 12 (1) от Регламент № 883/2004 лицето може да остане подчинено на българското осигурително законодателство. В решението е посочено, че в случая ищецът е бил предоставен на разположение на друго предприятие в държавата-членка, в която е командирован, като след предоставянето на лицето на разположение на това друго предприятие се губи контрол над заетото лице и следователно не може да се счита, че все още съществува пряка връзка между предприятието и командированото лице.

В ТП на НОИ – гр.

Пловдив е постъпила и декларация с вх. № **** за станала трудова злополука на 21.01.2014 г. в Република Естония. С отговор от ТП на НОИ – гр. Пловдив с изх. № **** г. е посочено, че за упражняваната от ищеца трудова дейност и получено трудово възнаграждение, са внасяни данъци и осигурителни вноски в Република Естония, съгласно действащото естонско законодателство, поради което не може да бъде издаден административен акт /разпореждане на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО/ за приемане на станалата злополука на 21.01.2014 г. в естонската фирма „Долд Пуйдутьостус“ АД, гр. В., за трудова.