Решение № 1075 от 02.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1075 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Десислава Алексиева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211100510529 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 306139 от 19.12.2019 г. по гр. д. № 61083 по описа за 2018 г. на СРС, ГО, 65-ти състав е осъден С. Й. К., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к. ******* да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 1 131, 64 лв., представляваща дължима цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2015год. до 30.04.2016 год., ведно със законната лихва, считано от 14.09.2018 год. до окончателното й заплащане, както и сумата в размер на 19,44 лв., цена на услуга дялово разпределение за периода м.06.2015год. – м.04.2016 год., ведно със законната лихва ,считано от 14.09.2018 год. до окончателното й заплащане ,както и сумата в размер на 413,22 лв., деловодни разноски, съобразно уважената част от претенциите като е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, за разликата от 1 131,64 лв. до пълния му предявен размер от 1385,80лв., за незаплатена цена за топлинна енергия ,както и за периода 01.05.2015год. – 30.08.2015год. , като погасен по давност, както и предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 261, 36 лв. – законна лихва за забава върху неплатената главница за топлинна енергия , за периода от 15.09.2015год. до 24.07.2018год. и за сумата от 4,80 лв. лихва върху неплатената главница за дялово разпределение, като неоснователни.

С решението е осъден К. Й. К., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к. ******* да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК ******* на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 282,91 лв., представляваща дължима цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2015год. до 30.04.2016год.,ведно със законната лихва ,считано от 14.09.2018год. до окончателното й заплащане ,както и сумата в размер на 4,86 лв. , цена на услуга дялово разпределение за периода м.06.2015год. – м.04.2016 год., ведно със законната лихва ,считано от 14.09.2018год. до окончателното й заплащане ,както и сумата в размер на 103,30 лв., деловодни разноски ,съобразно уважената част от претенциите като е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, за разликата от 282,91 лв. до пълния му предявен размер от 346,45 лв., за незаплатена цена за топлинна енергия, както и за периода 01.05.2015год. – 30.08.2015год. , като погасен по давност, както 1 и предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 65,34лв. – законна лихва за забава върху неплатената главница за топлинна енергия , за периода от 15.09.2015год. до 24.07.2018год. и за сумата от 1,20 лв. лихва върху неплатената главница за дялово разпределение, като неоснователни.

С решението е осъдена Й. Й. К., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 282,91 лв., представляваща дължима цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2015год. до 30.04.2016 год.,ведно със законната лихва, считано от 14.09.2018год. до окончателното й заплащане ,както и сумата в размер на 4,86 лв. , цена на услуга дялово разпределение за периода м.06.2015год. – м.04.2016 год., ведно със законната лихва ,считано от 14.09.2018год. до окончателното й заплащане ,както и сумата в размер на 103,30 лв. , деловодни разноск, съобразно уважената част от претенциите като е отхвърлен предявеният иск, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, за разликата от 282,91 лв. до пълния му предявен размер от 346,45 лв., за незаплатена цена за топлинна енергия ,както и за периода 01.05.2015год. – 30.08.2015 год., като погасен по давност, както и предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 65,34лв. – законна лихва за забава върху неплатената главница за топлинна енергия , за периода от 15.09.2015год. до 24.07.2018 год. и за сумата от 1,20 лв. лихва върху неплатената главница за дялово разпределение, като неоснователни.

С решението е осъдена „Т.С.“ ЕАД да заплати на С. Й. К., К. Й. К., Й. Й. К. на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 124, 52 лева – разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ООД , като трето лице помагач на ищеца.

С определение № 20138033 от 14.06.2021 г. по същото дело съдът е отхвърлил молбата на С. Й. К., К. Й. К. и Й. Й. К. за изменение на първоинстанционното решение в частта на разноските.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците.

Решението се обжалва като невалидно, недопустимо и неправилно в частта, в която претенциите на ищеца са уважени.

Решението било недопустимо, защото искът бил недопустим. Същият бил предявен въз основа на невалидна заповед по чл. 410 ГПК. Налице било противоречие със Закона на Нютон-Рихман, който бил обективен закон и не можел да се игнорира с подзаконов нормативен акт. Делото не било изяснено от фактическа страна независимо от депозирането на заключение на съдебно-техническата експертиза. Оспорва специалността на вещото лице.

Не било събрани доказателства по иска за температурата на водата, пускането на абонатната станция. Поддържа се допуснати от районния съд нарушения на материалния закон и неправилното му прилагане – по отношение на наличието на валидно облигационно правоотношение по силата на пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./ и чл. 153, ал.1 от ЗЕ, които разпоредби влизали в колизия със ЗЗП, както и по отношение на приложимостта на разпоредбата на чл. 150, ал. 3 и чл. 153 от ЗЕ, които влизали в колизия с разпоредби от повисок ранг. Твърди, че следвало да бъде приложн ЗЗП, а не ЗЕ. Нарушен бил чл. 17, ал. 3 от КРБ, съгласно който частната собственост била неприкосновена. Неправилно било прието, че общите условия не било необходимо да бъдат приети от потребителя. Решението на СРС било постановено в разрез с приетото на с.117 от учебника на проф. К.. Поддържа, че ОУ съдържали неравноправни клаузи. Твърди, че всички договори са прекратени с ФДР.

Неправилно била възприета разпоредбата на чл. 13 от Директива № 2006/32/ЕС. Твърди, че не е спазен Стандарт БДС EN 834 и не е спазена методиката към Наредбата. В стандарта изрично е разписано кой трябва да поеме тежестта по принудителните разходи в сградната инсталация. Неправилно била кредитирана СТЕ за технологичните разходи на АбС. Видно от писмото на КЕВР е определена пределна цена, а не пазарна цена. Твърди се нищожност на част от Наредбата 16-334. Първоинстанционното решение според жалбоподателя противоречало на чл. 5 и чл. 15 от ЗНА. Оспорва извода на СТЕ за топлинна енергия за БГВ в размер на 1029,30 лева. Счита, че следва да е 512,57 лв. възразява срещу начина на определяне на енергията за сградна мощност. Прави възражение, че първоинстанционният съд не е приложил правилно чл. 86 ЗЗД. Счита, че противоречи на закон начисляване на 2 лихви върху прогнозни сметки. Поддържа, че няма издавани фактури. Иска се от настоящата инстанция да приеме, че предявеният иск е недопустим или да отмени решението и да отхвърли така предявения иск. В течение на производството пред въззивния съд, въззивниците изтъкват, че според тях съществува основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т.

1 ГПК, доколкото вещото лице била обучавана от ФДР „И.Б.“ ЕАД, което впоследствие било прехвърлено на „Т.С.“ ЕООД.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС- "Т.С." ЕАД. Излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на постановеното решение на СРС, в частта в която претенциите му са били уважени. Третото лице помагач на страната на ищеца - "Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

По допустимостта на въззивната жалба:

В частта, в която първоинстанционното решение се обжалва, предявените срещу ответниците /пред СРС/, въззивници пред настоящата инстанция, искове по чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са частично уважени като основателни, следователно въззивната жалба е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси - само доколкото са посочени в жалбата. След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

Доводите на въззивниците относно валидност на издадена заповед по чл. 410 ГПК са неотносими към настоящия спор, доколкото е предявен осъдителен иск по по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

По съществото на спора, Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, за каквото в случая няма доказателства. В мотивите на това ТР е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди. Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

В разглеждания случай, от доказателствата по делото, вкл. представеният договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 26.06.1992 г. е видно, че апартамент № 2 на втори етаж в жилищна сграда- блок № 414 , вх.

Е е продаден на Й.Г. К.. Видно от справка за роднински връзки по Наредба № 14/18.11.2009 г., същият е починал на 24.05.2003 г. и е оставил свои законни наследници своята съпруга С.

Й. К., дъщеря му Й. Й. К. и сина му К. Й. К.. Не е спорно между страните, че апартаментът е придобит по време на брака, следователно е в режим на СИО, поради което и на осн. чл. 5 и чл. 9 от ЗН, квотите са, както следва: 4/6 за съпругата и по 1/6 за низходящите. Ето защо, по 3 делото е доказано наличие на облигационно правоотношение между страните по силата на чл. 153 ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общи части на сграда – етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба общите условия се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, предвиждаща, че договор при общи условия обвързва приемащия ги само, ако ги е подписал. Следователно, облигационната връзка между страните възниква при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Както бе посочено, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената на доставяната топлинна енергия при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст, когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването. Потребителите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоснабдяването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата и дължат заплащане на сумата за мощност – чл. 153, ал. 6 от ЗЕ. В чл. 153, ал. 5 от ЗЕ е въведена забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за 6 осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са изложени твърдения, нито има данни за това ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че между страните по делото в исковия период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – София” ЕАД, одобрени с решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР /чл.