Определение № 17077 от 11.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 4807/2026
- Вид
- Определение № 17077
- Подписан
- 11.08.2026
- В сила
- 11.08.2026
- Състав
- Красимир Мазгалов, Цветелина Александрова Костова, Златка Чолева
Цитирани разпоредби
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17077 гр. София, 11.08.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове:
Златка Чолева
Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504807 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 – 279 ГПК, вр. с чл. 407 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Н. Б. срещу разпореждане рег. № 56000/03.04.2025 г. по ч.гр.д. № 48263/2024 г. по описа на СРС, 35 състав, с която е разпоредено да бъде издаден срещу нея изпълнителен лист за присъдени суми в полза на „Топлофикация София“ ЕАД със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.08.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 48263/2024 г. по описа на СРС, 35 състав.
Жалбоподателят Л. Н. Б. поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като не са били налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист по делото, доколкото своевременно била подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Ето защо, моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:
Предвид факта, че частната жалба е подадена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, и същата е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване, следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна.
На основание чл. 404, т. 1 ГПК, подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията и определенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела.
В настоящия случай, видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 48263/2024 г. по описа на СРС, 35 състав, въз основа на заявление по чл. 410 ГПК, съдът е издал на дата 29.08.2024 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. Н. Б..
Същата е изпратена едновременно за връчване както на адреса на длъжника, посочен от заявителя в заявлението по чл. 410 ГПК, така и на адреса на длъжника, който е вписан 1 като постоянен и настоящ адрес на лицето в регистрите на населението.
Видно от върнатото съобщение, изпратено до постоянния и настоящ адрес на длъжника (гр. София, ул. „********), същият е посетен три пъти от връчителя в рамките на повече от месец, като при последното посещение на 05.10.2024 г. (почивен ден - събота), като връчителят е залепил уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК, тъй като при нито едно от посещенията не е открил адресата или лице, което е съгласно да получи съобщението. В уведомлението е посочено, че длъжникът следва да се яви в двуседмичен срок от 05.10.2024 г. в канцеларията на Софийски районен съд, за да получи документи.
Двуседмичният срок е изтекъл на 19.10.2024 г. (събота), поради което следва да се счита изтекъл на 21.10.2024 г. - понеделник. В посочения срок не се е явило лицето или упълномощен представител да получи заповедта за изпълнение.
На 22.10.2024 г. препис от заповедта за изпълнение е получен от лицето Г.Б. - син на длъжника по заповедта, с приложено по делото пълномощно.
Видно от върнатото съобщение, изпратено до адреса, посочен от заявителя в заявлението по чл. 410 ГПК (гр. София, ж.к. „********), същият е посетен три пъти от връчителя в рамките на повече от месец, включително и в неприсъствен ден (22.09.2024 г., неделя, национален празник), като при последното посещение на 24.10.2024 г. връчителят е залепил уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК на входната врата на гаража, тъй като при нито едно от посещенията не е открил адресата, като е отразено, че по сведение на съсед от ап. 3 лицето е непознато. В уведомлението е посочено, че длъжникът следва да се яви в двуседмичен срок от 24.10.2024 г. в канцеларията на Софийски районен съд, за да получи документи.
Двуседмичният срок е изтекъл на 07.11.2024 г. (четвъртък – присъствен ден).
На 22.11.2024 г. е подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
С обжалваното разпореждане рег. № 56000/03.04.2025 г. по ч.гр.д. № 48263/2024 г. по описа на СРС, 35 състав, съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу длъжника Л. Н. Б., като е приел, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по делото, е влязла в сила, а възражението е просрочено.
Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи на първоинстанционния съд, предвид следните съображения:
Според ал. 1-5 на чл. 47 ГПК, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.
Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.
Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако 2 посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2. Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност.
Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.
В конкретната хипотеза се установява, че съобщенията са изпратени едновременно както на адреса, посочен от заявителя, така и на настоящия и постоянния адрес на длъжника, които съвпадат, като първо е залепено уведомление на настоящия и постоянния адрес на длъжника, а след това и на посочения от заявителя. В тази връзка първоинстанционният съд е приел, че с изтичането на срока за получаване на книжата, изпратени до постоянния и настоящия адрес на длъжника е започнал да тече срокът за подаване на възражение. Тези изводи не могат да бъдат споделени, доколкото разпоредбите на чл. 47, ал. 1-3, вр. чл. 38 ГПК установяват поредност за връчването на призовки и съобщения (първо се връчва на посочения по делото адрес, а ако адресатът не бъде намерен там съобщението се връчва на настоящия, а при липсва на такъв – на постоянния адрес). Следователно в случая следва да се счита, че срокът за възражение е започнал да тече не от дата 21.10.2024 г. (както е приел районният съд), а от дата 07.11.2024 г. (когато е изтекъл двуседмичният срок за получаване на книжата във връзка със залепеното уведомление на посочения от заявителя адрес).
Ето защо, като е подал възражение на дата 22.11.2024 г., длъжникът е спазил едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В тази връзка съдът неправилно е приел, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издал изпълнителен лист въз основа на нея срещу длъжника Л. Н. Б., вместо да даде указания на заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане рег. № 56000/03.04.2025 г. по ч.гр.д. № 48263/2024 г. по описа на СРС, 35 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за изпълнение на процедурата по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3