Решение № 529 от 23.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500878 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следв. ГПК във връзка с чл.463, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба /озаглавена молба/, подадена от „БР Консулт“ ЕООД, длъжник по изп.дело № 20248440400735 по описа на ЧСИ С. Я., рег.

№ ***, район на действие СГС, срещу решение № 690 от 02.02.2026 г. на СГС, ЧЖ, VІ-В състав, постановено по в.гр.д. № 13603 по описа за 2025 г. с което се: ОТМЕНЯ по жалба, вх.номер 113204/27.10.2025 г. на БГ Консулт ЕООД протокол за разпределение от 24.10.2025г. по изп. дело Nо 20248440400735 на ЧСИ Я. В ЧАСТТА, с която за разпределение са приети разноски за взискателя „Сана 2010“ ЕООД за адвокатски хонорар за събиране на вземанията на длъжника „БР Консулт“ ЕООД в размер на 1440 лева по т.I.3, както и по и. III – мораторни лихви в частта, в която са посочени за погасяване 1600,37 лева за погасяване на задълженията на „БР Консулт“ ЕООД (остатъкът на задължението е определен в размер на 8 488,19 лева) и ВМЕСТО ТОВА:

РАЗПРЕДЕЛЯ по т. I.3 на взискателя „Сана 2010“ ЕООД сумата от 600, 30 лева - за адвокатски хонорар за събиране на вземанията на длъжника „БР 1

Консулт“ ЕООД, и по и. III– мораторни лихви - 2 440,06 лева за погасяване на задълженията на „БР Консулт“ ЕООД (остатъкът на задължението е определен в размер на 6 490,50 лева).

В жалбата се твърди, че разпределението е неправилно, тъй като в протокола от 24.10.2025 г. за разпределение, съставен от ЧСИ липсвала т.ІІІ „Мораторни лихви“. Затова и длъжникът не бил възразил срещу това разпределение. Сочи се, че т.ІІІ „Мораторни лихви“ била посочена само в мотивите на ЧСИ от 25.11.2025 г. по повод на тяхната жалба. В мотивите ЧСИ бил посочил сумата в размер на 1 600,37 лв. като мораторна лихва, а съдът погрешно присъединил и сумата 839,69, която представлявала част от адв.възнаграждение в полза на взискателя „Сана 2010“ ЕООД. От съдържанието на изп.лист се установявало, че мораторната лихва е в размер на 850,42 лв. Изп.дело било спряно и не подлежало на разпределение посоченото в изпълнителния лист задължение за мораторна лихва в размер на 1 158 лв. върху вземането от 11 333,94 лв.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено като сумата в размер на 839,69 лв., представляваща част от адв.възнаграждение в полза на взискателя „Сана 2010“ ЕООД- неподлежащо на разпределение, да се разпредели за погасяване на дължимите мораторни лихви в размер на 850,42 лв., а остатъкът след погасяване на мораторните лихви в размер на 10,73 лв., заедно със сумата 1 600,37 лв. погрешно „разпредЕ.“ с мотивите на ЧСИ като мораторна лихва, но не фигурираща в протокола за разпределение от 24.10.2025 г., да се отнесе към погасяване на главницата от 8 080,14 лв. като остатъкът от задължението бил главница в размер на 6 490,50 лв.

Разноски не се претендират.

О т взискателя по чието искане е образувано процесното изп.дело „Сана 2010“ ЕООД е постъпил отговор по жалбата, в който се излага становище за нейната неоснователност и правилност на така постановеното решение.

Взискателят сочи, че изп.дело било образувано въз основа на изп.лист, издаден на 06.03.2024 г. от АС-София, ТК, 9-ти състав по т.д. № 942 по описа за 2023 г. Изп.дело № 20248440400735 по описа на ЧСИ С. Я., рег.№ ***, район на действие СГС, било спряно с постановление на ЧСИ от 15.03.2024 г. на основание чл.432, ал.1,т.1 ГПК и въз основа на определение № 2

626/15.03.2024 г. на ВКС по т.д.№ 526/2024 г., ТК, ІІ ТО, с което се спирало изпълнението на въззивното решение по т.д. № 942 по описа за 2023 г., в частта в която било потвърдено първоинстанционното решение от 12.05.2021 г. по гр.д.№ 4964 по описа за 2018 г. на СГС, в частта, в която дружествата, вкл. жалбоподателя, са осъдени да заплатят на „Сана 2010“ ЕООД, сумата от 36 176 лв.- равностойност на 10 бр.билбордове, от която сума дружествотожалбоподател следвало да заплати сума в размер на 11 333,94 лв., ведно с лихва за забава в размер на 2 538, 00 лв. и 1 158,00 лв., както и „БР Консулт“ ЕООД да заплати сумата в размер на 8 083,14 лв.-обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договора, ведно с обезщетение за забава в размер на 850,42 лв. С решение № 219/28.07.2025 г. на ВКС по т.дело № 1349/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отд. въззивното решение било отменено в частта относно ответника „ВК Мениджмънт“ ЕООД. След като това решение било представено по изп.дело, същото било възобновено. С молба от 26.08.2025 г. длъжникът/жалбоподател представил определение от 26.08.2025 г. на ВКС по т.д.1715/2025 г. за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение № 120 по т.д. № 942 по описа за 2023 г., САС, ТК, 9ти състав, в частта, в която се потвърждавало първоинстанционното решение, с което дружеството/жалбоподател било осъдено да заплати на ищеца/взискател, сумата от 11 333, 94 лв.-главница и мораторна лихва в размер на 1 158,00 лв., считано от 04.04.2017 г. до завеждане на делото.

Вследствие на това ЧСИ с постановление от 27.08.2025 г. спрял изпълнението само по отношение на „БР Консулт“ ЕООД до прага на посочената от последния сума, т.е. жалбоподателят дължал сума в размер на 8 930, 56 лв., която сума представлявала сбор от сумата 8 080, 14 лв. /обезщетение/ и 850,42 лв./мораторна лихва/. По отношение на главницата в размер на 11 333,94 лв. без законната лихва и по отношение на мораторната лихва 1 158 лв. изпълнението било спряно с определение № 2569/26.08.2025 г. на ВКС по т.д.№ 1715/2025 г. В т.ІІІ „Мораторни лихви“ от протокол за разпределение от 24.10.2025 г. за „БР Консулт“ ЕООД била посочена за разпределение сумата в размер на 1600,37 лв. след приспадане на която остатъкът от задължението възлизал на 8 488,19 лв. Сборът от сумите 1 158 лв., 8 080,14 лв. и 850,42 лв. възлизал на 10 088,56 лв. като след приспадане на сумата от 1600,37 лв. се получавал остатък от 8 8488,19 лв. /вероятно е налице техническа грешка, тъй като сбора от сумите възлиза на 8 488,19 лв./, от която сума изпълнението 3 било спряно само за 1 158,00 лв. След намаляването на адв.хонорар в т.І.3 „свободната сума“ следвало да премине в следващ ред, който бил този в т.ІІІ „Мораторни лихви“. Затова и обжалваното решение било правилно и законосъобразно, а частната жалба – неоснователна. Претендират се разноски.

По допустимостта на жалбата:

Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 10.02.2026 г.

Жалбата е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК поради което е допустима.

По основателността на жалбата:

Съгласно разясненията дадени в ТР № 2 от 04.07.2024 г. по тълк.д.№ 282023 г. на ОСГТК на ВКС, т.2 при недостатъчност на постъпилите при изпълнението суми за удовлетворяване на всички присъединени взискатели се извършва разпределение по чл.460 ГПК.

Разпоредбата на чл. 460 от ГПК сочи, че ако събраната по изп. дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение. Най-напред се отделя сума за изплащане на вземанията, ползващи се с право на предпочтително удовлетворение /чл.

136 от ЗЗД/, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

Спорно пред СГС е било обстоятелството дали сумата от 1440 лв., приета за удовлетворяване на разноски в полза на взискателя за адв.възнаграждение в изп. производство правилно е включена в целия си размер, с оглед допуснатото частично спиране на изп.производство срещу длъжника „БР Консулт“ ЕООД.

С обжалваното решение СГС е приел за неоснователен довода на жалбоподателя /и пред настоящата инстанция/, че ЧСИ не се бил съобразил с определение № 2569 от 26.08.2025 г. на ВКС по т.д.№ 1715 от 2025 г. за спиране на изпълнението на въззивното решение № 120 от 22.02.2024 г. по т.д.

№ 942/2023 г. по описа на САС, ТК, 9-ти състав. Прието е, че по арг. от противното по отношение на всички останали суми производството по изпълнение не е спряно,а именно за сумата от 8080,14 лв.-обезщетение за пропуснати ползи и за сумата от 850,42 лв. – мораторна лихва върху тази сума за периода от 16.04.2013 г. до 16.04.2018 г. Възражението на жалбоподателя, че неправилно ЧСИ е приел за удовлетворяване целият размер на претендирания 4 адв.хонорар на взискателя за събиране на вземанията срещу длъжника, било основателно. При предявени суми срещу този длъжник в общ размер на 21 422,50 лв.- неолихвяеми, и при спряно изпълнение, т.е. забрана да се извършват изп.действия, вкл. разпределение на събрани суми за удовлетворяване на част от тези вземания – общо в размер на 12 491,94 лв. /11 333,94 + 1158 лв./, то на разпределение подлежала пропорционалната част от разноските, вкл. за адв.хонорар на взискателя по арг. от разясненията в т.6 от ТР №2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото разноските за запори, за препис и др., вкл. и адв.хонорар, заплатен от взискателя били за целия размер на вземанията. Затова и на удовлетворяване подлежала сумата в размер на 600,30 лв.- разноски за адв.хонорар на взискателя /12 491,94 лв./21 422,50 лв./1440 лв. Прието е още, че незаконосъобразно в разпределението е включено удовлетворяване на сумата от 839,69 лв. като част от адв.възнаграждение в полза на взискателя. С тази сума следвало да се увеличи размерът на сумата за удовлетворяване на следващото вземане, посочено в разпределението под номер ІІІ – мораторни лихви, т.е. вместо сумата от 1 600,37 лв. за удовлетворяване на вземането по този ред на взискателя следвало да се отнесе сумата от 2 440,06 лв. За пълнота на изложението е посочено, че за погасяване от длъжника оставала не посочената в разпределението сума от 9 488,19 лв., а 6 490, 50 лв. /8 930,56 лв., за която изпълнението не било спряно минус 2440,06 лв./, но точния размер щял да се реши с окончателната сметка.

Апелативен съд-София след преценка на доводите и възраженията на страните, действията на ЧСИ и СГС, данните по делото, приема следното:

При постановяване на процесното решение не са допуснати твърдените от жалбоподателя, нарушения, защото:

Спорната сума в размер на 1 440 лв. представлява адв.възнаграждение платено от взискателя в изп.производство. Същото видно от разпределението от 24.10.2025 г. е отнесено от ЧСИ в раздел І, т.3 /разноски с предпочтително удовлетворяване/, л.155 от изп.производство, като е прието, че същата сума е изцяло погасена с постъпилите от запора на банковите сметки на длъжника суми и доброволни вноски в общ размер на 3 514,70 лв. Последната сума е разпредЕ. от ЧСИ, както следва: за разноски с право на предпочтително удовлетворяване - по т. 5 и по т.13 – общо 64 лева – в полза на ЧСИ С. Я.; в 5 полза на взискателя „Сана 2010“ ЕООД – общо 54 лева – за такси за образуване на делото, за ПДИ и за 9 броя запорни съобщения, 1440 лева - за адвокатско възнаграждение, за ЧСИ С. Я. - 254,03 лева - такса по т. 26 пропорционална такса, 1,70 лева банкови комисионни за преводи по разпределение, разноски без правото на предпочтително удовлетворяване - по т. 5, т.4 и т. 31 – 62,60 лева и на взискателя „Сана 2010“ ЕООД – 36 лева– по т.

3 и т. 9, както и сумата от 1600, 37 лева – за погасяване на част от задължението, като остава плащане – 8 488,19 лева.

Жалбоподателят/длъжник не се е възползвал от възможността да обжалва постановлението за разноски от 12.03.2024 г. по реда на чл.435 ГПК вр. с чл.78, ал.5 ГПК, нито са обжалвани начислените от ЧСИ такси по ТТРЗЧСИ.

Съгласно задължителните разяснения дадени в т.1 на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 22.11.2022 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2021 Г., ОСГТК НА ВКС, при проверката по реда на чл.463 ГПК съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата.

Софийски градски съд се е съобразил, както с определение № 2569 от 26.08.2025 г. на ВКС по т.д.1715/2025 г. за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение № 120 по т.д. № 942 по описа за 2023 г., САС, ТК, 9ти състав, в частта, в която се потвърждава първоинстанционното решение, с което дружеството/жалбоподател е било осъдено да заплати на ищеца/взискател, сумата от 11 333, 94 лв.-главница и мораторна лихва в размер на 1 158,00 лв., считано от 04.04.2017 г./11 333,94 лв.+ 1158 лв.= 12 491,94 лв./ до завеждане на делото, както и с разясненията дадени в т.6 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.