Решение № 83 от 20.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. С., 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен И.

Членове:

В. Астарджиев

Величка Цанова при участието на секретаря В. Ил. И.а в присъствието на прокурора Д. Ил. Т. като разгледа докладваното от Камен И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601474 по описа за 2023 година

Настоящото производство е по чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК,като е образувано по въззивен протест от 13.10.2023 година,допълнен надлежно на прокурор от Софийска градска прокуратура, против присъда №159/13.10.2023 година на Софийски градски съд,наказателно отделение, постановена по нохд №1987/2021 година по описа на съда.

С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимата И. В. Д., родена на ******** година в гр.С.,българка,български гражданин,с висше образование, омъжена, неосъждана,ЕГН ********** за невиновна в това на 12.10.2015 година в гр.С.,в сграда на Държавен фонд „Земеделие”,пред М. К. Я.-младши експерт в ДФЗ- Регионална разплащателна агенция,като търговец-управител на ЕТ „Н.-И. Д.” да е представила към Заявка за окончателно плащане по Договор №23/312/02952 от 02.10.2014 година между Държавен фонд „Земеделие” и ЕТ „Н. - И. Д.” неверни сведения - заверено от И. В. Д. „вярно с оригинала” копие от Констативен акт от 09.09.2015 година за установяване на годността за приемане на строеж: Преустройство, реконструкция и пристройка на съществуваща триетажна сграда в семеен хотел с ресторант и 1 реконструкция и преустройство на съществуващ трафопост,и агрегатно помещение в конферентна зала с бар-бюфет в гр.Долна баня,кв.68а,УПИ И1444,/Образец 15/ изискуем,съгласно Приложение №8,б.„Б”Специфични документи,чл.1.2.„Разрешително за въвеждане в експлоатация, протокол образец 15 (съгласно Наредба № 3 от 2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строителството,ДВ,бр.72 от 2003 година при кандидатстване за окончателно плащане”, към чл.35 ал.1 от Наредба № 29/11.08.2008 година за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година,с който обекта се предавал от Строителя „Евробилдинг строй” ЕООД на Възложителя ЕТ „Н. - И. Д.”,в който било удостоверено, че на 09.09.2015 година на местостроежа в гр. Долна Баня са се събрали участници в строителството и „след оглед на строежа” установили, че същия е изпълнен съгласно одобрените проекти и последващи преработки,като било отразено в протокола,че:

Х. Б. Х. е осъществил строителен надзор по Част „Вертикална планировка”, съгласно чл.3,ал.1,т.3,б.„а” от Наредба №4/2001 година за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти,като в действителност Х. Б. Х. не е взел участие по осъществяване на строителния надзор на обекта,не е посетил обекта на 09.09.2015 година и не е подписал Констативен акт от 09.09.2015 година за установяване на годността за приемане на строежа;

Б. Б. М. е осъществил строителен надзор по Част „Електро” /електрическа -електроснабдяване,електрообзавеждане и електрически инсталации/,съгласно чл.3 ал.1,т.2 б.„б”от Наредба №4/2001 година за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти,като в действителност Б. Б. М. не взел участие по осъществяване на строителния надзор на обекта,не е посетил обекта на 09.09.2015 година и не е подписал Констативен акт от 09.09.2015 година за установяване на годността за приемане на строежа;

И. Р. Р. е осъществил строителен надзор по Част „ОВ” /топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация/, съгласно чл.3 ал.1,т.2 б.„в” от Наредба №4/2001 година за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти,като в действителност И. Р. Р. не взел участие по осъществяване на 2 строителния надзор на обекта,не е посетил обекта на 09.09.2015 година и не е подписал Констативен акт от 09.09.2015 година за установяване годността за приемане на строежа;

В.

И.

В. е осъществил строителен надзор по

Част

„Архитектурна”,съгласно чл.3 ал.1,т.1,б.„а” от Наредба №4/2001 година за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, като в действителност В. И. В. не взел участие по осъществяване на строителния надзор на обекта,не е посетил обекта на 09.09.2015 година и не е подписал Констативен акт от 09.09.2015 година за установяване на годността за приемане на строежа;

С. П. А. е осъществил строителен надзор по Част „Конструктивна”, съгласно чл.3 ал.1,т.1,б.„в” от Наредба №4/2001 година за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти,като в действителност С. П. А. не взел участие по осъществяване на строителния надзор на обекта,нямал сключен договор с „Мугапо” ООД с управител Г. С. А. за осъществяване на надзор по инвестиционния проект, с възложител ЕТ „Н.-И. Д.”,не посетил обекта на 09.09.2015 година и не подписал Констативен акт от 09.09.2015 година за установяване годността за приемане на строежа;

С. К. К. е осъществила авторски надзор като проектант по Част „Вертикална планировка”,съгласно Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2001 година за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти,обн.,ДВ, бр.51 от 2001г.; изм., бр. 85 и 96 от 2009 година, като в действителност С. К. К. не посетила обекта на 09.09.2015 година и не подписала Констативен акт от 09.09.2015 година за установяване на годността за приемане на строежа;

Н. Т. К.-Г. е осъществила авторски надзор като проектант по Част „ОВК”,съгласно Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4/2001 година за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти,обн.,ДВ,бр.51 от 2001г.; изм., бр. 85 и 96 от 2009 година,като в действителност Н. Т. К.-Г. не посетила обекта на 09.09.2015 година и не подписала Констативен акт от 09.09.2015 година за установяване на годността за приемане на строежа на местостроежа, инж.А. Г.,peг.№ ***** КИИП” е осъществила авторски надзор като проектант по Част „ВиК”,съгласно Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4/2001 година за обхвата и съдържанието на инвестиционните 3 проекти,обн.,ДВ, бр.51 от 2001г.; изм., бр. 85 и 96 от 2009 година,като в действителност проектант с такова име не е вписван в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /КИИП/, вписан е в КИИП инж.

А. Г. Г.,№ *****, която не е подписала Констативен акт от 09.09.2015 година за установяване на годността за приемане на строежа на местостроежа,за да получи търговецът ЕТ„Н.-И. Д.” средства от фонд,принадлежащ на Европейския съюз /от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони/,поради което на основание чл.304 НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.248а,ал.3,пр.2 вр.ал.2,пр.1 вр.чл.2 ал.2 НК,ред.ДВ,бр. 26/2010 година.

Във въззивния протест и допълнението към него се твърди,че присъдата е незаконосъобразна и неправилна,доколкото е нарушен материалния закон.Твърди се,че по делото са установени категорично признаците на престъпление от обективна и субективна страна,както и авторството на деянието.

Оспорва се извода на първия съд,че деянието не е съставомерно от субективна страна,както и извода на решаващия съд,че подсъдимата няма „… какъвто и да било интерес да представи неверни сведения,тъй като обекта на инвестицията бил действително изграден и годен за въвеждане в експлоатация“,като са изложени подробни съображения от страна на подалия въззивния протест.

Оспорва се извода на първия съд,че представените неверни сведения не са били предмет на деклариране пред контролен орган,а

„….инкриминираните пороци на констативния акт обр.15 от 09.09.2015 година не били от значение за отпускане на помощта“.

Твърди се превратно тълкуване на доказателствените източници при липса на ясно дефиниране на предмета на доказване в наказателно-правния спор,както и на същността и предназначението на инкриминирания документ.

Оспорва се възприетата теза,че единствено съпруга на подсъдимата се е занимавал със строителството,предмет на оценка,като в тази насока се акцентира на заявеното от св.Ал.К..

На сетне,е сторен анализ на изложеното от първия съд и е изразено несъгласие от представителя на държавното обвинение с възприетата теза от съда.

4

На основа горното се претендира отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова,с която подсъдимата И. В. Д. бъде осъдена по повдигнатото и обвинение.Доказателствени искания не са сторени.

Пред въззивния съд представителя на САП е заявил становище,в което сочи,че не поддържа подадения въззивен протест и не споделя като основателни сторените в него възражения срещу законосъобразността и обосноваността на постановения първоинстанционен съдебен акт. Намира,че са събрани и надлежно проверени възможните по обем писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,които задълбочено и изключително подробно са обсъдени от първия съд.Поддържа се,че стореният обстоен доказателствен анализ е позволил на първия съд да направи обосновани правни изводи,поради което обосновано е приел за недоказана субективната страна на деянието,свързано с ползване на неистински документ образец 15.Намира липса на знание у подсъдимата,че не всички лица,посочени в инкриминирания протокол са го подписали по начина,по който е отразено в него,респ.-не са го подписали лично.

Намира за несъставомерен факта,твърдян от държавното обвинение ,че посочените лица по цитирания протокол не са се събрали едновременно за неговото създаване.

Намира да са налице данни за извършено евентуално документно престъпление,но сочи,че разследване в тази насока не е провеждано и не е повдигано съответно обвинение,като излага и съображения,свързани с изтекла давност за наказателно преследване в тази насока.

На тази основа обобщаващо сочи,че е постановен обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Пред въззивния съд защитата оспорва обосноваността на подадения въззивен протест.

Поддържа липса на субективна страна у подсъдимата да извърши такова престъпление,за което е привлечена към наказателна отговорност.Споделя доводите на представителя на държавното обвинение,изложени пред въззивния съд.Излага подробни съображения за това,че подсъдимата не е нарушила закона,на основа на развитите доводи от първия съд,които споделя изцяло.Намира,че подсъдимата не е реализирала признаците на престъпление и от обективна страна,доколкото представения от нея констативен протокол 5 образец 15 “…съответства на обективната действителност“.

На основа горното претендира постановяване на въззивен съдебен акт,с който се потвърди първоинстанционната присъда.

Пред въззивния съд подсъдимата И. Д. поддържа заявеното от защитника си. Претендира да се потвърди като законосъобразен постановения първоинстанционен съдебен акт,включително при предоставяне на последна дума по реда на чл.333 ал.2 НПК.

Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивния протест и заявеното от представителя на САП,като съобрази заявеното от защитата и подсъдимата,и провери изцяло атакувания пред него съдебен акт при условията на чл.313 НПК и чл.314 от НПК,приема за установено следното:

Въззивният протест е процесуално допустим,подаден е по предвидения в Закона ред и срок,но преценен по същество е неоснователен.

Съображенията на съда са следни:

Атакуван е съдебен акт, присъда №159/13.10.2023 година на Софийски градски съд, наказателно отделение,постановена по нохд №1987/2021 година по описа на съда,с която подсъдимата И. Д. е призната за невиновна и оправдана по повдигнато и обвинение за извършено престъпление по чл.248а,ал.3,пр.2 вр.ал.2,пр.1 вр.чл.2 ал.2 НК,ред.ДВ,бр. 26/2010 година.

Производството пред първия съд се е развило по реда на гл.27 НПК,като по реда на чл.371,т.1 НПК е дадено съгласие от подсъдимата Д. и защитата и да не се провежда разпит на свидетеля Б. Б. М. и не се изслушват непосредствено изпълнените в хода на досъдебното производство две графологически експертизи.

Съдът се е произнесъл с нарочно определение,вж.л.40,гърба от делото.

Въззивният съд приема категорично,че в хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота.При изпълнение на задълженията си по чл.13 и чл.14 НПК,съдът е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес,като е изградил вътрешното си убеждение въз основа на надлежно събрани и проверени доказателства.Фактическата обстановка по делото е еднозначно и категорично изяснена,ясно и изключително подробно изложена в мотивите на първия съд чрез събрани,надлежно проверени и 6 вярно оценени в хода на съдебното следствие факти.Възприетите от първия съд факти и изяснената чрез оценката им,включително досежно някои протИ.речия при възпроизведеното за някои от тях,фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.Изрично преповтаряне не се налага,доколкото въззивния съд безкритично се съгласява с възприетите за установени факти и доказателствения им анализ,сторен от първия съд, вж.Р№372/01.10.2012 година по н.д.№1158/2012 година на ВКС.В такава насока е и разписаното в Р№43/16.12.2021 година по н.д.№1032/2020 година на 1-во н.о.на ВКС,сочещо,че когато въззивната инстанция се съгласява с аргументацията в мотивите на първия съд,не е задължена да я преповтаря.Не са нарушени онези правила на Закона,регламентиращи дейността на съда по събиране,проверка и оценка на доказателствените източници,Доколкото,обаче приетите за установени факти са поставени в основа на изведените решаващи изводи на І-инст.съд за въпросите за вина,респ за невиновност на подсъдимата Д.,правна оценка на деянието и решаване на въпросите за наказателната отговорност,а и за да даде отговор на поставени въпроси във въззивния протест,очертаващи предмета на въззивна проверка,то те следва да се подчертаят отново.