Решение № 296 от 11.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20261001000132 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №12842/19.11.2025 година от „Бутилираща компания Бялата вода“ ЕООД, ЕИК-121063154, с адрес за призоваване: гр.София, бул.“Дондуков“, №11, ет.6 срещу решение №155/04.11.2025 година, постановено по т.д.№259 по описа за 2024 година на Софийски окръжен съд, ТО, 5 състав, В ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на „ГОТМАР“ ЕООД сумата в размер на 32 630,37 лева /тридесет и две хиляди шестстотин и тридесет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща незаплатена цена на стоки – пластмасови изделия по следните фактури: по фактура №0000210643/13.10.2023г. сумата от 0.78 лева; по фактура №0000211090/24.10.2023г. сумата от 5 333.20 лева; по дебитно известие №0000211181/26.10.2023г. сумата в размер на 360лв. и по фактура №0000211909/13.11.2023г. сумата в размер на 26 936,39лв., ведно със законната лихва върху главницата от 32 630.37 лева, считано от 07.11.2024г. – датата на предявяване на настоящите искове до окончателното изплащане на посочената сума, сумата в размер на 7581.20 лева /седем хиляди петстотин осемдесет и един лев и двадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва 1 върху сумата в размер на 52 630.37 лева, за периода от датата на падежа на всяка фактура до 07.11.2024г. – датата на предявяване на настоящите искове, сумата от 8 892,6 лева, разноски, както и законна лихва върху сумата в размер на 20 000 лева, за периода от 07.11.2024г. – датата на предявяване на исковата молба до плащането на 25.07.2025г., законна лихва върху сумата в размер на 15 000 лева за периода от 25.07.2025г. до 28.07.2025г. и законна лихва върху сумата в размер на 10 000 лева за периода от 28.07.2025г. до 29.10.2025г.

Твърди се в жалбата, че при постановяване на решението са допуснати съществени процесуални нарушения, което е довело до неправилно възприемане на фактическата обстановка от съда, неправилно тълкуване и прилагане на относимите правни норми и като следствие до неверни правни изводи. По делото е представено пълномощно и е налице представител на страната, но в нарушение на правилата, страната е уведомена по реда на чл.50, ал.4 ГПК. В резултат на това процесуално нарушение делото е останало неизяснено от фактическа страна и е постановено едно незаконосъобразно решение. На второ място, съдът е следвало да изиска т.д. №99/2024 година по описа на СОС, 3-ти състав, приключило с влязло в сила решение, с което ще се установят релевантни по делото обстоятелства и възраженията за недължимост на адвокатското възнаграждение са останали необсъдени.

Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковете бъдат отхвърлени и се присъдят направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „ГОТМАР“ ЕООД е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционният съд и се присъдят направените по делото разноски.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за разликата над 32630,37 лева до предявения размер от 52630.37 лева.

Постъпила е и частна жалба вх. №518/19.01.2026 година от „Бутилираща компания Бялата вода“ ЕООД, ЕИК-121063154, с адрес за призоваване: гр.София, бул.“Дондуков“, №11, ет.6 срещу определение №674/12.12.2025 година, постановено по т.д. .№259 по описа за 2024 година на Софийски окръжен съд, ТО, 5 състав.

2

Твърди се в жалбата, че определението е неправилно, тъй като от представения договор за правна помощ е видно, че заплатеното възнаграждение касае изготвяне на молба за откриване на производство по несъстоятелност и/или изготвяне на искова молба за събиране на дължимите суми. Видно от представеното решение е, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност е отхвърлена, като претендираното адвокатско възнаграждение следва да се намали наполовина. Претендира за отмяна на обжалваното определение и да се постанови друго такова, с което да се уважи молбата по чл.248 ГПК и се присъдят направените разноски.

Ответникът по частната жалба „ГОТМАР“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който моли да се потвърди определението на първоинстанционният съд.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата си молба от 07.11.2024 година ищецът „Готмар“ ЕООД излага, че за периода октомври 2023 година – ноември, 2023 година е продал и доставил на ответника „Бутилираща компания Бялата вода“ ЕООД стоки – пластмасови изделия /преформи, капачки и дръжки бидон/ съгласно експедиционни бележки, приложени към молбата. За стоките е издал следните фактури - фактура №0000210643/13.10.2023г. на стойност 7150,81 лева с включен ДДС с дата на падеж – 13.11.2023 година, по която е налице неизплатен остатък от 0,78 лева /седемдесет и осем стотинки/ с вкл. ДДС; фактура №0000211090/24.10.2023г., по която е налице неизплатена сума в размер на 25 333,20лв. /двадесет и пет хиляди триста тридесет и три лева и 20 стотинки/ с включен ДДС; по Дебитно известие №0000211181/26.10.2023г. към фактура №0000205845/26.06.2023г. сумата в размер на 360лв. /триста и шестдесет лева/ с включен ДДС; Фактура №0000211909/13.11.2023г. за сумата в размер на 26 936,39лв. с включен ДДС.

Твърди, че с ответното дружество са в търговски взаимоотношения, по които той доставя стоките, а ответникът ги закупува за влагане в неговата продукция. Доставките са изпълнени, видно от експедиционните бележки, като същите са приети без възражения. Фактурите са приети от ответника и са включени в дневниците за покупки, като ответникът е ползвал данъчен кредит. Освен главницата по фактурите ответникът дължи и обезщетение за 3 забава за периода от датата на падежа на всяка фактура до датата на завеждане на исковата молба в съда, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, ведно с разноски.

Ответникът – „Бутилираща компания Бялата вода“ ООД не е депозирала отговор, в срока по чл.367, ал.1 ГПК.

Ответникът е призован по реда на чл.47, ал.1 ГПК, чрез залепване на уведомление, като уведомлението е залепено на 11.02.2025 година, в което е посочено, че ако в двуседмичен срок от 11.02.2025 година страната не се яви да получи книжата те ще се приложат към делото и ще страната ще се счита за редовно уведомена. Срокът е изтекъл и с разпореждане на съда е прието, че страната е редовно уведомена, считано от 26.02.2025 година, като срокът за подаване на отговор изтича на 12.03.2025 година. В този срок не е постъпил отговор.

В писмено становище от 30.04.2025 година адв.А. е посочила, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, като правото на защита е нарушено и моли да се възстанови срока за даване на отговор, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли да се присъди само половината от претендираното възнаграждение.

С разпореждане от 07.05.2025 година е указано на страната,че следва да представи по делото преписи от молбата по чл.64, ал.2 ГПК, както и отговора.

В писмено становище от 13.06.2025 година процесуалният представител на ответника е заявил, че не желае възстановяване на срока, тъй като счита, че същият не е пропуснат, а е налице нередовна процедура по връчване на исковата молба, като е заявил, че страната желае да сключи спогодба за заплащане на задълженията на равни вноски в срок до края на 2025 година. В представеното адвокатско пълномощно изрично е записано, че процесуалният представител разполага с правомощия да се разпорежда с предмета на делото и да сключва спогодба.

Със становище, депозирано на 01.08.2025 година се твърди извършено плащане, за което се представят два броя платежни нареждания.

Със становище от 30.10.2025 година е посочено, че се извършва плащане в размер на 10 000 лева, за което представя платежно нареждане от 4

29.10.2025 година.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

При съвкупната преценка на представените по делото фактури, експедиционни бележки за доставка на стоките, както и представена кореспонденция за изпращането им на ответника, ценена в съвкупност с признанието на ищеца за извършени плащания, ведно с изявленията на процесуалния представител на ответника, както и извършените в хода на процеса плащания се установява, че ищецът е предал, а ответникът получил доставените стоки.

Установява се по делото от представените платежни нареждания, че същият е извършил в хода на процеса плащане в размер на 20 000 лева.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Искът по чл.327, ал.1 ТЗ е предоставен на продавача по търговска продажба, който е извършил доставка и за който, съгласно правилата на двустранната търговска продажба е възникнало правото да получи цената.

Съгласно константната практика на ВКС /така т.д.898/2009 година на ВКС, I т.о./ параметрите на спора са очертани едва след доклада по чл.146 ГПК, като неподаването на отговор не преклудира възможността на ответника да оспори иска и обстоятелствата, както и да представи доказателства, нито освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК, поради което в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване освен наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба, така и факта на доставката.

От насрещните изявления на страните се установява наличието на валидно облигационно правоотношение за покупко-продажба на стоки, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника стоки, а ответникът е поел задължението да заплати цената. Фактурата е частен диспозитивен документ, отразяващ условията на доставка, а експедиционните протоколи факта на доставката.

5

В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване е да установи факта на погасяване на валидно възникналото задължение. До приключване на устните състезания са представени доказателства за заплащане на сума в размер на 20 000 лева, поради което искът следва да бъде уважен, както следва: по фактура №0000210643/13.10.2023г. за сумата от 0.78 лева; по фактура №0000211090/24.10.2023г. за сумата от 5 333.20 лева; по Дебитно известие №0000211181/26.10.2023г. за сумата в размер на 360лв. и по фактура №0000211909/13.11.2023г. за сумата в размер на 26 936,39лв.

Уговореното задължение е лихвоносно, ответникът е изпаднал в забава, поради което се дължи и обезщетение за забава, считано от датата на изпадане на длъжника в забава, която се определя съгласнп правилото на чл.303а ТЗ и което след изчисление с програма calculator.bg е в размер по-голям от претендираните от ищеца, поради което Претенцията на ищеца за законни лихви, следва да бъде уважена за периода от датата на падежа на всяка фактура до 07.11.2024г. – датата на предявяване на настоящите искове в размер на сумата от 7 581.20 лева, предвид диспозитивното начало в гражданския процес /в този размер е претендирана законна лихва за посочения период/.

Частичната основателност на главните искове в случая не предпоставя и частична неоснователност на акцесорните по чл.86 от ЗЗД, тъй като изпълнението на част от задължението на ответника е извършено в хода на съдебното производство. На ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата в размер на 32 630.37 лева, за периода от 07.11.2024г. – датата на предявяване на настоящите искове до окончателното изплащане на посочената сума, както и за заплащане на законна лихва върху сумата в размер на 20 000 лева за периода от 07.11.2024г. – датата на предявяване на настоящите искове до 25.07.2025г. За периода от 25.07.2025г. до 28.07.2025г. законна лихва следва да се присъди на ищеца само върху сумата в размер на 15 000 лева, а за периода от 28.07.2025г. до 29.10.2025г. на ищеца следва да се присъди законна лихва върху сумата в размер на 10 000 лева.