Решение № 240 от 02.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. П., 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500283 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 36/24.01.2024 г., постановено по гр.д. № 20235210100125 В.ският районен съд е отхвърлил иска на О. К. Р., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: П., ул.

„П.” № 6, ет. 1 и Д. К. Р. с ЕГН: **********, гр. П., ***, ет. 1, срещу В. О. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: В., ***, с правно основание чл.124 ГПК, с който се иска съдът да признае за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на 1/6 идеална част на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, гр. В., общ. В., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-******/06.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 03.08.2021 г., адрес на имота: гр. В., п. к. 4600, ***, ет. 1, самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***. предназначение: Жилищна сграда — многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на 1 обекта: 1, посочена в документа площ: 80.00 кв. м., прилежащи части: съответните ид. части от общ. части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата:, на същия етаж: няма. подобекта: няма, над обекта: ***, стар идентификатор: няма; като неодоказан.

Приел е за установено на основание чл.124 ГПК, по отношение на В. О.

З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: В., ***, че О. К. Р., с ЕГН: ********** и Д. К. Р.. с ЕГН: ********** са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, гр. В., общ. В., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-******/06.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 03.08.2021 г., адрес на имота: гр. В., п. к.

4600, ***, ет. 2, самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, предназначение: Жилищна сграда — многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: I, посочена в документа площ: 80.00 кв. м., прилежащи части: ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата:, на същия етаж: няма, под обекта: ***, над обекта: няма, стар идентификатор: няма, на основание наследяване по закон и изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Отхвърлил е исковете на О. К. Р., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:

П., ***, ет. 1 и Д. К. Р.. с ЕГН: **********, гр. П., ***, ет. 1, срещу В. О. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: В., ***, с правно основание чл.124 ГПК, с които се иска съдът да признае за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на идеална част на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор ***. гр. В., общ. В., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 181214/06.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма данни за изменение, адрес на сградата: гр. В., п. к. 4600. ***, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *** застроена площ: 46 кв.м.. брой етажи: I, брой самостоятелни обекти в 2 сградата: няма данни, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност и на сграда с идентификатор ***. гр. В., общ. В., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД******/06.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК. последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма данни за изменение, адрес на сградата: гр. В., п. к. 4600. ул.

„П.Б.“ № 54, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 17 кв.м., брой етажи: I, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, стар идентификатор: няма. номер по предходен план: няма, като недоказани.

С решение № 120/21.03.2024 г., постановено по същото дело по реда на чл.248 от ГПК, ВРС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 36/24.01.2024 г., като е осъдил В. О. З., с ЕГН ********** да заплати на О. К. Р., с ЕГН: ********** и Д. К. Р.. с ЕГН:

**********, сумата от 901.38 лв. разноски.

Осъдил е О. К. Р., с ЕГН: ********** и Д. К. Р.. с ЕГН: **********, да заплатят на В. О. З., с ЕГН **********, сумата от 750 лв. разноски.

Против така постановените решения в законния срок са постъпили въззивни жалби и от двете страни. Жалбоподателите-ищци О. и Д. Р.и обжалват първоначалното решение в отхвърлителните му части с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че районният съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства. По делото било безспорно установено, че К. О.ов Р. – праводател на ищците – през 2004 г. е установил владение върху всички имоти, в т.ч. първия жилищен етаж и сградите на допълващо застрояване от 46 кв.м. и 17 кв.м. и ги е владял необезпокоявано и спокойно до смъртта си през 2021 г. За всички трети лица било ясно, че това са имотите на К., а след неговата смърт – на синовете му.

Безспорно било установено, че К. се грижел за майка си до нейната смърт и само той е правил подобрения и ремонти в имотите; само той имал и ключ за всички обекти, а свидетелите установили, че той развивал търговска дейност в тези имоти според собствените си желания и разбирания. В жалбата се 3 твърди, че били доказани и двата елемента за уважаване на предявените искове: субективния – К. считал себе си за единствен собственик, а след неговата смърт така считали и неговите наследници, и обективния елемент – всички те установили владение в продължение на повече от 10 години, което било спокойно и явно, с демонстрация на действия по стопанисване и владение на имотите и вземане на еднолични решения какво да се прави с тях. След смъртта на К. собственическо поведение демонстрирали и неговите синове, които веднага след погребението поставили СОТ за опазване на имотите от трети лица.

Искането е решението на районния съд да бъде отменено в обжалваните части, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени с присъждане на разноските за двете инстанции в пълен размер.

Жалбоподателят-ответник В. О. З. оспорва решението на районния съд в уважителната му част с твърдение, че районният съд неправилно е приел за установено, че ищците са собственици на нейната ½ ид.ч. от втория жилищен етаж на жилищната сграда, която била построена от родителите й, а спорната ½ ид.ч. й била дарена през 1975 г. През 2008 г. (след смъртта на баща й) майка й прехвърлила собствените си 4/6 ид.ч. от първия жилищен етаж на внуците си. Непротиворечиво било установено по делото, че жалбоподателката живяла на първия жилищен етаж със семейството си до преди 20 години и след като е напуснала етажа, се преместила в друго населено място, а на първия етаж останала да живее нейната майка до смъртта си през 2018 г. На втория жилищен етаж продължил да живее брат й, но според жалбоподателката той не успял да докаже собственическото си отношение към този жилищен етаж, защото не били представени никакви доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че през 2004 г. К. е демонстрирал, че владее само за себе си и тази демонстрация да е достигнала до знанието на В.. От показанията на свидетелите се установило, че К. никога не й е казвал, че само той е собственик на наследствените имоти; било установено, че до смъртта на майка й В. е ходила в имота и преспивала там, но престанала да го посещава, когато К. завел в къщата новата си жена, с която жалбоподателката не се разбирала. За евентуални данни за промяна в намерението за владеене за себе си у К. можело да се говори едва от около 4

2018 г., но до тогава праводателят на ищците осъществявал търпими действия, които не представлявали владение и въз основа на които не можел да придобие собствеността независимо от срока на държането. Не били установени действия, с които К. да е преобърнал държането във владение за себе си, поради което решението в уважената част от исковете се явявало неправилно и следвало да бъде отменено с присъждане на разноските.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори от страните на подадените от тях въззивни жалби с изразено становище за потвърждаване на решението в обжалваните части.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивните жалби, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното:

В исковата си молба против В. О. Р.а ищците О. и Д. К.и Р.и са твърдели, че през 1964 г. техните баба и дядо - О. Ю. Р. и З.Ц. Р.а - закупили 1/2 ид. ч. от дворно място, находящо се в гр. В., ***-54а, понастоящем с идентификатор ***. През 1965 г. било учредено право на строеж на жилищна сграда-двойник в имота. През 1975 г. те дарили на баща им К. О.ов Р. и на ответницата, по 1/2 ид. ч. от втори жилищен етаж от построената сграда. През 2008 г. баба им З.Ц. Р.а им дарила притежаваните от нея 4/6 ид. ч. от първи жилищен етаж от построената сграда.

Ищците са твърдели, че в дворното място баба им и дядо им са построили приживе и следните сгради: сграда с идентификатор ***, със застроена площ 46 кв. м., на един етаж, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда и сграда с идентификатор ***, със застроена площ 17 кв. м., на един етаж, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда. След смъртта на дядо им О. Ю. Р. през 2004 г., за описаните сгради се грижел и стопанисвал единствено и само баща им К.

О.ов Р.. Той извършил множество ремонти и други подобрения в тях, а след неговата смърт за имота се грижели те. Поддържали са, че през 2004 г. баща им установил владение върху имотите - първи и втори жилищен етаж, както и сградите с площ от 46 кв.м. и 17 кв.м., като изрично, явно и необезпокоявано 5 показвал собственическото си отношение към вещите и в нито един момент владението му не е било оспорвано от когото и да е. Твърдели са, че никой не е предявявал претенции спрямо имотите и не е оспорвал владението му, а след неговата смърт - и това на ищците, поради което считат, че са техни собственици по силата наследяване, дарение и давностно владение, към което присъединяват и владението на баща си на осн. чл. 82 от ЗС, а именно, за периода от 2004 г. до настоящия момент. Твърдели са, че са сложили СОТ и така охранявали имотите си. Поддържали се, че повече от 15 години леля им ответницата В. Р.а - не се интересувала от имотите, не се е грижела за тях и не е имала никакви претенции, знаела за тяхното намерение за своене от самото начало и не се противопоставяла. Поради изложеното молят съдът да признае за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на следните недвижими имоти: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, гр. В., общ. В., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-******/06.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 03.08.2021 г., адрес на имота: гр. В., п. к. 4600, ***, ет. 1, самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***. предназначение: Жилищна сграда — многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 80.00 кв. м., прилежащи части: съответните ид. части от общ. части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата:, на същия етаж: няма. подобекта: няма, над обекта: ***, стар идентификатор: няма; по дарение и наследство; 2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, гр. В., общ. В., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-******/06.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 03.08.2021 г., адрес на имота: гр. В., п. к. 4600, ***, ет. 2, самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***,