Решение № 3229 от 31.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3229 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20231100110887 по описа за 2023 година

Ищцата В. П. К.-Б. твърди в исковата молба, че е претърпяла подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.09.2020г. в гр. София, по вина на П. С. Д., водача на л.а. „Рено Меган“ с рег. №******* , който нарушил правилата за движение по пътищата и предизвикал ПТП с ищцата като пешеходец. Вината на посоченото лице се установява от влязло в сила решение от 08.03.2022 г. по нахд №4861 по описа на СРС, 21 с-в.

Поддържа, че водачът на увреждащото МПС е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД. Сочи, че е сезирала застрахователя с извънсъдебна претенция, по която била образувана застрахователна щета. Във връзка с последната застрахователят изплатил сумата от 25 000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от процесното ПТП. Счита, че изплатеното обезщетение е несъобразено със справедливостта, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал.

1 от КЗ за сумата 90 000 лв., съставляваща допълнително обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава от 15.03.2021г.

1

В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесния деликт. Оспорва обаче всички увреждания, описани в исковата молба, извън тези, визирани в решението по наказателното дело, и причинната им връзка с ПТП. Твърди, че изплатеното от него застрахователно обезщетение е адекватно по размер, поради което искът е изцяло неоснователен. Релевира евентуално възражение за съпричиняване от пострадалата ищца, която в значителна степен е допринесла за настъпването на вредоносния резултат с нарушаването на разпоредбите на чл.108-114 от ЗДвП – предприела е рисковано навлизане на пътното платно, слизайки от трамвая, изскочила е внезапно от трамвая, непосредствено пред лекия автомобил, удължила е ненужно времето си за пресичане и е навлязла на пътното платно при ограничена или липсваща за водача на лекия автомобил видимост, не е оказала необходимата грижа за възстановителния си процес и го е неглижирала грубо. Оспорва иска по размер като несъобразен с принципа за справедливост и съдебната практика.

Оспорва претенцията за лихва.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е ангажирано влязло в сила на 24.03.2022г. решение на СРС, НО, 21 с-в по нахд №4861/2021г., с което П. С. Д., роден на ******* година в град София, българин, български гражданин, висше образование, разведен, неосъждан, с адрес: град София, ж.к. „*******“, блок 10, вх. Г, ет. ******* ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 15.09.2020 г., около 09.00ч., в град София при управление на моторно превозно средство лек автомобил Марка „Рено“, модел „Меган“, peг.№ ******* ХК по пътното платно на бул. „Александър Стамболийски“ с посока на движение от бул.

„Христо Ботев“ към ул. „Опълченска“ в района на спирка на МГТ № 2085, нарушил правилата на ЗДвП, а именно: чл. 66. ал. 1 ЗДвП „При приближаване от дясната страна на трамвай, спиращ или спрял на означената с пътен знак спирка, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да спре на един метър от трамвая“, като не спрял зад спрелия на спирката трамвай, продължил движението си, в резултат на което последвал удар със слизащата 2 от трамвая пешеходка В. П. К., като по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в счупване на таза на дясната хълбочна кост, с което й е причинено трайно за срок повече от 30 дни затрудняване движението на долния десен крайник и счупване на долното рамо на лявата срамна кост, с което й е причинено трайно за срок повече от 30 дни затрудняване на движенията на левия долен крайник престъпление по чл. 343, ал. 1,б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1, вр. чл. 305, ал. 5 НПК, вр. чл. 78а НК деецът е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Така посочените правно релевантни факти са установени в процеса по силата на влязлото в сила решение на наказателния съд, ползващо се с правните последици на чл. 300 от ГПК.

Механизмът на процесното ПТП се установява от приетите по делото писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 от ГПК, разпита на допуснатия свидетел и от приетото и неоспорено от страните заключение на автотехническата експертиза на вещото лице А. А., което съдът кредитира като ясно, пълно и обосновано, компетентно изготвено, и съответстващо на останалите събрани доказателства.

От заключението и разпита на свидетелят П. Д. се установява следното:

На 15.09.2020 г. около 09:00 ч. в гр. София по бул. "Александър Стамболийски" от бул. "Христо Ботев" към ул. „Опълченска" се е движил лек автомобил Рено Меган с рег.№ *******, управляван от П. С. Д. със скорост около 40 км/ч, застигайки движещия се пред него трамвай, когато се е приближавал към ул. „Опълченска“. Когато трамваят е спрял на спирката преди кръстовището с тази улица, водачът също е спрял л.а. Рено зад задната част на трамвая. Тъй като водачът не е забелязал нито слизащи, нито качващи се пътници, е потеглил, въпреки стоящия с отворени врати трамвай.

Ускорявайки, когато се е приближавал към втората врата на съчленения трамвай, от нея е слязла ищцата и е предприела пресичане на платното за движение, за да отиде на десния тротоар. Водачът е възприел вече слязлата пострадала пешеходка, според него , когато вече е била пред автомобила и въпреки, че е реагирал и е спрял движението си, не е успял за избегне удара на пешеходката. От удара ищцата е получила телесни увреждания.

Автомобилът Рено Меган, вероятно в процес на спиране, я е ударил със 3 средата на челната си част и я е отблъснал напред. От удара пешеходката е паднала върху настилката, и след плъзгане и превъртане се е установила неподвижна на около 2 м . пред спрения от водача автомобил на неустановено място.

Причината за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на л.а. Рено Меган, който въпреки наличието на спрял на спирката трамвай, е потеглил ускоряващо на зелен сигнал на светофара си и така се е поставил в невъзможност да предотврати удара и ПТП.

От процесното ПТП за ищцата са настъпили следните увреждания:

- счупване на дясната хълбочна кост;

- счупване на долното рамо на лявата срамна кост;

- разкъсна рана в дясна хълбочна област.

Спешна медицинска помощ ищцата е получила в УМБАЛСМ

„Н.И.Пирогов“. Разкъсната рана е била зашита, а на 21.09.2020г. е извършена операция – открито наместване и фиксация с три винта. Назначена е лекарствена терапия и контролни прегледи, като пострадалата е изписана на 28.09.2020г.

Счупванията на дясната хълбочна кост и лявата срамна кост са причинили на ищцата трайно затруднение на движенията на снагата за около 4-5 месеца. Разкъсната рана в хълбочната област е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановителният процес при счупване на хълбочна и срамна кости на таза продължава около 4 месеца при нормално протичане, като при ищцата няма медицинска документация за настъпили усложнения по време на протичането му. За период от около 3 - 4 месеца ищцата е имала затруднения при придвижването. По време на оздравителния период е било необходимо провеждане на рехабилитация за подпомагане на лечението на получените от нея процесни увреждания.

Горното се установява от заключението на изслушаната по делото СМЕ, изготвено от вещо лице д-р Т. Д. , неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, и от приетите по делото писмени доказателства медицинска документация, подробно обсъдени от вещото лице, поради което съдът не ги обсъжда отделно.

При изслушването в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че 4 дори да бъде установена, липсата на рехабилитация не би могла довела до увеличаване на оздравителния период, доколкото представените по делото болнични листове общо за 134 дни съответстват на приблизително необходимия период за възстановяване от подобен род травми. Към момента ищцата се движи самостоятелно и без помощни средства.

Във връзка с горното, ищцовата страна е ангажирала по делото писмени доказателства, от които се установява проведеното от нея лечение в сектор Физикална и рехабилитационна медицина в ДКЦ XVIII -София ЕООД в периода 10-18.12.2020г.

За установяване на твърдените неимуществени вреди по делото е разпитан свидетелят Г.Б., съпруг на ищцата. Същият заявява, че за ПТП научил от сина си и веднага двамата се отправили към „Пирогов“. Тъй като инцидентът се случил по време на пандемията от корона вирус, не успели да видят ищцата, но се срещнали с професора, който щял да я оперира, който ги уведомил за размера на дължимата сума за метални импланти. Изписали я след около 15 дни. Наели хора и автомобил за изписването, т.к. ищцата била неподвижна. Два-три месеца била на легло. Опитвала се да става, но не можела. Имала нужда от помощ за всичко – къпане, преобличане, тоалет.

След това започнала лека-полека да се движи с проходилка. Семейството обитава втория етаж на къща и тя не можела да слиза надолу по стълбите.

Едва след още около 2 месеца започнала да се движи с бастун. Тогава започнали да ходят на нагревки и раздвижвания в 18-ти ДКЦ. Посещавали центъра 14 дни. Едва след още около 2-3 месеца махнала и бастуна и започнала да се движи нормално. Възстановяването й приключило чак към осмия месец, но според свидетеля ищцата не е изцяло възстановена – преди била дейна и обичала да се разхожда, а сега избягвала да пътува с градския транспорт и дори с автомобил, при натоварване усеща болки и изтръпвания в крака. След ковид пандемията се върнала на предишната си работа в института по философски науки към БАН.

Като извърши преценката по чл.172 от ГПК и като съобрази, че показанията на свидетеля са непосредствени, логични и последователни, съдът ги кредитира изцяло, независимо от близката родствена връзка с ищцата.

Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно 5 правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното МПС, към момента на деликта. Не се оспорва и фактът, че във връзка със заявената от ищцата на 14.12.2020г. извънсъдебно застрахователна претенция, ответникът е изплатил застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. с платежно нареждане от 15.03.2021г.

При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.

Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, която е установена по делото по силата на чл.300 от ГПК и представеното решение на наказателния съд по нахд №4861/2021 на СРС, НО, 21 с-в., са налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Налице е валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от полученото травматично увреждане от ПТП от ищцата, посочени по – горе при излагане на фактическата страна по казуса.