Определение № 71 от 04.02.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 71 гр. Враца, 04.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500041 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№159/09.01.2026 г. на С. Х. К., в качеството му на пълномощник на дъщеря му Е. С. К., срещу Разпореждане № 84/06.01.2026 г. постановено по гр.д.№ 633/2025г. по описа на РС-Враца, с което са дадени указания за отстраняване на констатирани от съда нередовности във въззивната жалба.

Жалбоподателят поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно, постановено в нарушение на принципите на правовата държава и процесуалния ред. Излага се, че неправилно е прието, че разпореждането не подлежи на обжалване, което създава заблуждаващо впечатление за липса на съдебен контрол, нарушава правната сигурност и поражда съмнение за предубеденост на съдебния състав.

Твърди се, че с атакуваното разпореждане са нарушени: правото на достъп до съд по чл. 6, § 1 ЕКПЧ, принципът на ефективност на процеса по чл. 268, ал. 1 ГПК, принципът на безпристрастност при наличие на конфликт на интереси по чл. 33 и чл. 324 ГПК, правото на процесуална защита по чл. 62 ГПК, както и правото на зачитане на личния и семейния живот по чл. 8 ЕКПЧ.

Поддържа се, че разпореждането има преграждащ характер, тъй като препятства понататъшното развитие на брачно-правното производство, като по този начин страната е лишена от ефективен съдебен контрол. Посочва се, че формалистичният подход на съда води до нищожност на постановения отказ.

Излага се още, че пълномощното, въз основа на което жалбоподателят представлява страната, се намира по делото, поради което липсват основания за постановения отказ.

С оглед на изложеното се иска отмяна на разпореждането на Районен съд – Враца и връщане на делото за разглеждане от друг съдия.

Врачански окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на жалбоподателя, намира за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Враца е бил сезиран с искова молба предявена от Е. С. К., ЕГН **********, чрез адв. К. К., против И. Ц. И., ЕГН **********, с правно основание чл. 31, ал.

2 ЗС за осъждане на ответника И. да заплати на ищцата К. сумата от 4 750,00 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на дела й от съсобствения с ответника недвижим имот, представляващ ***, находящ се в ***, за периода от 03.08.2022 г. до 03.02.2024 г.

Съдът с Решение Рег.№ 767/27.11.2025г. постановено по гр.д.№ 633/2025г. по описа на 1

РС-Враца е отхвърлил като неоснователен предявения от Е. С. К., ЕГН **********, против И. Ц. И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника И. да заплати на ищцата К. сумата от 4 750 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на дела й от съсобствения с ответника недвижим имот, представляващ ***, находящ се в ***, за периода от 03.08.2022 г. до 03.02.2024 г.

Със същото решение осъдил на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата Е. С. К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. К. К. К. – АК-Враца, с адрес на кантората: ***, сумата от 900 лева /деветстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба вх. № 8835/22.12.2025 г. от С. Х.

К., като пълномощник на ищцата Е. С. К. против Решение Рег.№ 767/27.11.2025г. постановено по гр.д.№ 633/2025г. по описа на РС-Враца.

При извършената проверка за редовността на въззивната жалба, РС-Враца констатирал, че същата не отговаря на изискванията за редовност по чл. 260, т. 1 и по чл.

261, т. 2 и т. 4 ГПК.

Предвид констатираната нередовност съдът с Разпореждане рег.№ 84/06.01.2026 год. дал указания на жалбоподателя Е. С. К. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираната нередовност на въззивната жалба, като: 1. във въззивната жалба следва да бъдат посочени името и адреса на страната, която я подава; 2. представи четливо и пълно копие на пълномощното в полза на нейния баща С. К., в което да се вижда подписът й; 3. представи доказателства за внесена по сметка на Окръжен съд – гр. Враца държавна такса в размер на 95 лева /или 48,57 евро/; 4. изрично да посочи на кого желае да се връчват съобщенията и призовките по делото – на упълномощените от нея адвокати от Адвокатско дружество „К. и партньори“ /пълномощното не е оттеглено и важи за всички инстанции/ или на баща й С. К.. В случай че не посочи изрично, съобщенията ще бъдат връчвани на пълномощника, депозирал въззивната жалба, а именно бащата на ищцата – С. К..

Указани са и последиците от неизпълнение указанията на съда.

Впоследствие е депозирана частна жалба вх.№159/09.01.2026 г. от ищцата Е. К., чрез пълномощника й – нейния баща С. К. против Разпореждане № 84/06.01.2026 г., с което са дадени указания за отстраняване на констатирани от съда нередовности във въззивната жалба.

Съдът приел, че не може да прецени дали постановеният от него и обжалван акт представлява годен предмет на частно обжалване, която преценка се прави само погорестоящият въззивен съд. Поради тази причина изпратил делото по компетентност на Окръжен съд – гр. Враца.

С оглед изложеното, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в предвидения едноседмичен срок – ищцата е получила препис от определението на 09.01.2026 г., като частната жалба е подадена в Окръжен съд – Враца на същата дата.

Същата отговаря на изискванията по чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и е придружена от необходимите документи по чл. 261 ГПК.

На основание чл.276 от препис от частната жалба не е връчван на ответника.

Разгледана по същество, частната жалба е процесуално недопустима, а обжалваното Разпореждане е законосъобразно и правилно, по следните съображения:

Постановените от първоинстанционните съдилища определения и разпореждания /чл.

279 ГПК/ могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частна жалба пред съответния въззивен съд, ако отговарят на условията на чл. 274, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, частни жалби могат да се подават само срещу две категории определения - определения, които преграждат понататъшното развитие на делото /т. 1/, и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона /т. 2/.

Определенията, за които законодателят не е указал изрично, че могат да бъдат обжалвани с частна жалба, както и тези, които не въздействат преграждащо върху 2 развитието на делото, а се отнасят до неговото движение или обезпечават законосъобразното развитие на исковия процес, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол.

Проверката за тяхната допустимост и правилност се осъществява по повод обжалване на съдебния акт, с който се слага край на делото или се разрешава по същество правния спор, предмет на делото.

В случая атакуваният акт представлява разпореждане по администриране на въззивна жалба, постановено след проверка за редовност по чл. 262, ал. 1 ГПК.

С разпореждането съдът не се произнася по допустимостта на въззивната жалба, нито отнема или прекратява правото на въззивна защита. Напротив, с него на страната се предоставя срок и процесуална възможност за отстраняване на констатираните нередовности с оглед разглеждане на жалбата по същество. Поради това разпореждането има характер на процесуално-ръководно действие, насочено към движението на делото, и не представлява преграждащ акт, тъй като не препятства окончателно развитието на въззивното производство, а цели да обезпечи законосъобразното и надлежно протичане на същото.

Разпореждането, с което в рамките на правомощията първоинстанционният съд указва да се отстранят допуснати в жалбата нередовности, не носи белезите на съдебен акт от кръга на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Неговото самостоятелно обжалване не е изрично предвидено в закона, което изключва приложението на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Възможността за обжалване не може да бъде изведена и от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като разпореждането, с което се дават указания за отстраняване на нередовности не прегражда по-нататъшното развитие на делото.

Несъгласието на жалбоподателя с указанията на съда е от значение дотолкова, доколкото той има право на преценка дали да ги изпълни, за да продължи производството по делото, или да откаже изпълнението им като понесе неблагоприятната последица на чл. 262, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 275, ал. 2 ГПК - връщане на частната жалба.

Разпореждането за връщане на въззивната жалба подлежи на обжалване по силата на чл. 262, ал. 3 от ГПК.

При отсъствие на постановено разпореждане за връщане на въззивната жалба, обжалването на разпореждането за отстраняване на нередовности е недопустимо и поради което подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството следва да се прекрати. В този смисъл са и мотивите към т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че определението, с което се оставя без движение производството по делото, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол./ Определение № 370 от 21.07.2016 г. по ч. т. д. № 1556/2016 на ВКС, ТК, II т. о.; Определение № 780 от 12.03.2025 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 249/2025 г., II т. о., ТК и Определение № 2734 от 29.09.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1606/2025 г./.

Оплакванията в жалбата за нарушение на чл. 6, § 1 ЕКПЧ са неотносими към допустимостта на настоящата частна жалба, тъй като правото на достъп до съд не е отказано(предоставен е срок за поправяне). Евентуален отказ би настъпил едва при връщане на въззивната жалба, което подлежи на обжалване и гарантира ефективен контрол.

Ето защо частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по в.ч.гр.д. – прекратено.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх.№ 159/09.01.2026 г. депозирана от С. Х. К., в качеството му на пълномощник на дъщеря му Е. С. К., срещу Разпореждане № 84/06.01.2026 г. постановено по гр.д.№ 633/2025г. по описа на РС-Враца, с което са дадени указания за отстраняване на констатирани от съда нередовности във въззивната жалба, като процесуално НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно частно гражданско дело № 41/2026 г. по описа на Окръжен съд – Враца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС-София в едноседмичен срок от уведомяването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4