Решение № 5934 от 29.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5934 гр. София, 29.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110120837 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба насочена против М. Р. С.-А., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищцовото дружество, сумите както следва: 131.44 евро – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.04.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 20.90евро – мораторна лихва за периода 15.09.2022г. – 16.12.2024г., 30.01евро – дялово разпределение за периода м.11.2021г. – 30.04.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 6.33евро – мораторна лихва за периода 15.01.2022г. – 16.12.2024г.

Ищецът твърди, че ответникът като собственик на процесния апартамент има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т.с.“ ЕООД, съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на договорни правоотношения между страните, като твърди и че не е собственик, нито 1 ползвател на процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот с абонатен № *******, представляващ ап. /адрес/

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018 г., клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия 2 за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя. при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

По изложената аргументация всяко трето лице може да встъпи в облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия с подаването на молба – декларация до топлопреносното предприятие.

От приложеното на л. 11 по делото копие е видно, че ответникът М. С.-А. през 2014г. е депозирала пред ищеца молба декларация за открИ.не на партида на нейно има за процесния имот с абонатен № *******, представляващ ап. /адрес/, по силата на която между нея и топлоснабдителното дружество са възникнали облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния апартамент, респективно през исковия период клиент на „Т.С.“ ЕАД е била именно ответникът в настоящото производство.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че абонатната станция топлозахранва само вх. А в процесната сграда, общият топломер се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното количество са приспаднати технологичните разходи за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. Видно от заключението няма изчислена ТЕ за отопление на имот, доколкото отоплителните тела са били демонитрани, като експертът е посочил, че изчисленията са извършени от ФДР в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г.

От приложените на л. 13 копие на Договор № 4472/28.09.2002г. и на л. 15 копие на протокол от проведено събрание на процесната ЕС, се установява, че дяловото разпределение е извършено от фирма „Т.с.“ ЕООД.

Така изложеното обуславя извода за основателност на заявените искови претенции за доставена топлинна енергия и дялово разпределение, респективно следва да бъде разгледано релевираното възражение, че част от вземанията на ищеца са погасени по давност.

Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

3

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.

За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД. По отношение на вземанията предмет на настоящото производство давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 – дневен срок.

В случая исковата молба е депозирана на 10.04.2025г., респективно погасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия и дялово разпределение, станали изискуеми преди 10.04.2022г., в случая погасена по давност е частта за доставена топлинна енергия за периода м.05.2021г. – м.01.2022г. и частта за дялово разпределение за периода м.11.2021г. – м.01.2022г.

За останалата част от периода м.02.2022г. – м.04.2024г., видно от заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена ССчЕ, стойността на доставената топлинна енергия е 108.49евро, за която част претенцията се явява основателна, като над тази сума до максимално предявения размер или за разликата от 22.95 евро искът се явява неоснователен.

За периода м.02.2022г. – м.04.2024г., видно от заключението на ССчЕ, стойността на дяловото разпределение е 27.67евро, за която част искът се явява основателен, като над тази сума до максимално предявения размер или за разликата от 2.34 евро искът се явява неоснователен.