Решение № 164 от 06.04.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Дупница, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря ЛИЛИ К. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20251510102665 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ” ООД, ЕИК: 207129761, е предявило срещу Е. Б. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 502.20 лв. – главницата по Запис на заповед от 24.03.2022г., както и законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване Заявление по ч.гр.д. 950/2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, с който се оспорва изцяло предявения иск. Особеният представител сочи, че от представените с исковата молба документи не става ясно кога и къде е предявен за плащане процесният запис на заповед.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложения в оригинал в производството по ч.гр.д.№950/2024г. на ДРС Запис на заповед от 24.03.2022г. с издател Е. Б. М., същият се е задължил безусловно и неотменяемо, без протест и без разноски, да заплати на предявяване на „МОЯТ КРЕДИТ” ЕООД“, сума в размер на 502.20 лв. На 19.09.2023 г. „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД – в качеството си на джирант, от една страна, е прехвърлил чрез джиро на „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД – в качеството си джиратар, правата по издадения запис на заповед.

Ищецът е предявил за плащане сумата, посочена в Записа на заповед в размер на 502.20 лева, на 29.08.2023г., видно от приложения в оригинал в производството по ч.гр.д.

1

№950/2024г. на ДРС Запис на заповед.

Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ на 02.05.2024 г. В хода на образуваното ч.гр.д. 950/2024 г. РС - Дупница, е издал заповед за изпълнение, като е осъдил ответника да заплати на „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ” ООД следните суми: 502.20 лв. – главница по Запис на заповед от 24.03.2022 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 02.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението;

505.00 лева – съдебни разноски, изразяващи се в заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, вследствие на което на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК съдът е дал указания на заявителя за предявяване на установителен иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно т.17 на ТР № 4 / 2014 год. на ОСГТК на ВКС ищецът – поемател по запис на заповед, за съществуване вземането по която предявява иска по чл. 422 ал.1 ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в производството по чл.422 ал.1 ГПК подлежи на доказване и каузалното правоотношение, но само доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване вземането по записа на заповед. По правилото на чл.154 ал.1 ГПК всяка от страните доказва фактите на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи претендираното, съответно отричаното право. Именно във връзка с разпределение тежестта на доказване, съгласно чл.154 ал.1 ГПК и основанието на вземането на ищеца - абстрактна правна сделка, изрично в мотивите към т.17 на ТР № 4 / 2014 год. на ОСГТК на ВКС се приема, че ищецът – кредитор, сочещ обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си, основано на менителничния ефект. Не би могло да се вмени в тежест на кредитора – поемател по записа на заповед, установяването на обстоятелство, за позоваване на което няма изначален правен интерес в производството по чл.422 ал.1 ГПК, съгласно посоченото в мотивите на Тълкувателното решение: че не следва да сочи и доказва връзка между абстрактното с конкретно каузално правоотношение. Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо единствено за предмета на защитата на ответника – длъжник по записа. Ако той би потвърдил същата кауза, на доказване биха подлежащи само релативните му възражения за несъществуване или погасяване на вземането. Ако би твърдял различна кауза, съгласно Тълкувателното решение, всяка от страните доказва твърдяната от нея кауза. Доказването на каузата на ищеца в този случай, обаче, в съответствие с мотивите на т.17 в цялост, се обуславя не от основанието на иска, а от 2 осъществяваната от ответника защита и цели да обори доказвана от ответника, различна от действителната, каузална причина за издаването на ефекта, респ. недължимост на вземането на това основание, предвид правопогасяващи, правоизключващи или правоунищожаващи възражения.

В обобщение, ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед. Интерес, но не и задължение, от установяване на каузална причина за издаване записа на заповед, ищецът би имал само с цел преодоляване защитата на ответника, в случай че същият би твърдял и доказвал различна от действителната каузална причина за издаване на менителничния ефект. За посочването на кауза, но недоказването й, ищецът не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска, основан на абстрактната правна сделка, независимо от защитата на ответника.

В исковата молба, с която е предявен искът по чл.422, ал.1 ГПК ищецът е посочил като основание за възникване на спорното парично вземане единствено записът на заповед, послужил като документ по чл.417, т.9 ГПК за издаване на заповедта за изпълнение. С отговора на исковата молба ответникът н е е въвел твърдение, че записът на заповед е издаден да се гарантира изпълнението на договор за потребителски кредит, сключен между страните по делото.

Записът на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа всички предвидени в чл.535 ТЗ задължителни реквизити. В качеството му на абстрактна правна сделка редовният от външна страна запис на заповед доказва вземането на поемателя за обещаната от издателя парична сума, което вземане е предмет на делото в производството по чл.422, ал.1 ГПК. Наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен в исковата молба като единствен източник на установяваното по реда на чл.422, ал.1 ГПК парично вземане, освобождава ищеца - кредитор от задължение да доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед. Доказването на каузалното правоотношение в този случай е в тежест на ответника.

Предвид уважаването на иска и съобразно дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по заповедното производство разноски в размер на общо 505.00 лв.

/258.20 евро/.

По настоящето производство, ищецът е доказал разноски в размер на 463.00 еврозаплатени държавна такса (12.78 €), адвокатско възнаграждение /245.42 €/ и възнаградждение на назначения от съда особен представител на ответника (205.00 €).

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е. Б. М., ЕГН:

**********, с адрес: гр. ***, че същият дължи на ищеца „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ” ООД, ЕИК: 207129761, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „Любата“ № 4-6, ет.1, офис 1, сумата от 502.20 лв. /петстотин и два лева и двадесет стотинки/, или 256.77 € /двеста петдесет и шест евро и седемдесет и седем цента/–главницата по Запис на заповед от 24.03.2022г., както и законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване Заявление по ч.гр.д. 950/2024 г. /02.05.2024г./ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Е. Б. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, да заплати на „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ” ООД, ЕИК: 207129761, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „Любата“ № 4-6, ет.1, офис 1, сумата от 258.20 € (двеста петдесет и осем евро и двадесет цента), представляваща сторените разноски по ч.гр.дело № 950/2024г. по описа на ДРС и сумата от 463.00 € (четиристотин шестдесет и три евро), представляваща сторените разноски по настоящото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4