Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 82 от 05.01.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12929/2023
Вид
Решение № 82
Подписан
05.01.2024
В сила
05.01.2024
Състав
Петър Теодосиев, Петя Георгиева, Светослав Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.426 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100512929 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С жалба с вх.№ 39589 от 13.09.2023 г. по регистратура на ЧСИ, длъжникът по изпълнението Д. Г. Г. обжалва действията на съдебния изпълнител – постановление от 30.08.2023 г. за отказ да прекрати изпълнително производство по изп.дело № 20237900401434 по описа на ЧСИ Р.В. с рег. № 790 на КЧСИ и район на действие СГС.

С жалбата излага доводи, че не дължи на взискателя Р.С.К. сумите по изпълнителния лист, тъй като не е надлежно уведомена за прехвърлянето на вземането и представеният от него договор за цесия не е породил действие спрямо нея.

В срок ответникът по жалбата, чрез адв. Р.Ш., е подал възражение и счита жалбата за неоснователна.

Съдебният изпълнител излага мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, че жалбата е неоснователна.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното производство срещу длъжника е образувано по молба на Р.С.К., в качеството си на частен правоприемник на „В.Б.“ ЕООД (чл.429, ал.1 ГПК), възоснова на изпълнителен лист издаден на 08.03.2022 г. от Софийски районен съд на основание решение по гр.д. № 53692/2020 г. г. на Софийски районен съд, ГО, 33 състав, за принудително удовлетворяване на вземане в размер на 3345, 27 лв., ведно със законна лихва и разноски. От представеният с молбата по чл.426 ГПК договор за цесия от 22.06.2023 г., сключен между „В.Б.“ ООД и цесионера Р.К. е видно, че същото вземане (описано в чл.1./2/ от договора) е прехвърлено на взискателя. Длъжникът Д. Г. е била уведомена за него в хода на самото изпълнително производство с връчването на уведомление по чл. 99 ЗЗД с поканата за доброволно изпълнение. С искане с вх.№ 33048/09.08.2023 г. тя е поискала от съдебния изпълнител да прекрати образуваното изпълнително дело, с доводи, че договорът за цесия нямал действие спрямо нея, поради ненадлежното й уведомяване, съгласно 1 разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД и не дължи на взискателя сумите по изпълнителния лист.

С обжалваното постановление ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство, тъй като не е налице някое от предвидените в чл.433, ал.1 ГПК основание за прекратяването му.

При тези данни и като съобрази доводите на страните съдът прие следното:Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК е предоставена процесуална възможност на длъжникът да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство.

Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното производство, са изрично уредени в разпоредбата на чл.433, ал.1 и ал.2 от ГПК. По делото се установи настъпването на частно правоприемство на страната на взискателя с договор за цесия извършена след издаване на изпълнителния лист и преди образуването на изпълнителното дело и че е поискано изпълнение по издадения в полза на праводателя изпълнителен лист. Разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК урежда правоприемството в правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист. То следва издаването на изпълнителния лист и настъпва по силата на закона. С молбата си за прекратяване на изпълнителното производство, длъжникът се е позовал на това, че договорът за прехвърляне на вземането няма действия спрямо нея и липсва изпълняемо право.

В производството, образувано по жалба на длъжника по чл. 435 ГПК съдът проверява единствено процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение. Съдът няма правомощията да преценява материално правни основания за наличието на парично вземане, притезание, в полза на взискателя Р.К. по изложените от длъжника съображения.

Редът за защита на длъжника при материалноправни възражения срещу валидността на договора за цесия е по исков ред, чрез предявяването на иск по чл. 439 ГПК, а не с искане в изпълнителното производство. Възраженията на длъжника, че вземането на взискателя не съществува, в това число за действителност на договора за цесия могат да се разглеждат само в исково производство.

За да бъде прекратено изпълнителното производство от съдебния изпълнител следва да му бъде представено решение, с което изпълнителния лист се обезсилва или влязъл в сила съдебен акт за отмяна, респ. признаване на решението за подправено (чл.433, т.3 и т.4 от ГПК), а ако възражението се основава на факти, настъпили след приключване на съдебно дирене в производство, по което е издадено изпълнителното основание – чрез предявяване на иск по реда на чл. 439, ал. 2 ГПК, и съобразно изхода от спора, изпълнителното производство би могло да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Такива основания за прекратяване на изпълнителното производство в случая не са налице. Липсват основания за прекратяване и приключване на изпълнителното производство измежду предвидените в императивната разпоредба на чл.433 ГПК, поради което ЧСИ законосъобразно е отказал да го прекрати.

С оглед на горното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Следва да се осъди длъжника да заплати на взискателя и сторените в настоящето производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., които видно от договор за правна помощ от 06.10.2023 г. са платени в брой.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх.№ 39589 от 13.09.2023 г. по регистратура на ЧСИ от Д. Г. Г. против действията на съдебния изпълнител – постановление от 30.08.2023 г. за отказ да прекрати изпълнително производство по изп.дело № 20237900401434 по описа на ЧСИ Р.В.

2 с рег. № 790 на КЧСИ и район на действие СГС, като неоснователна.

ОСЪЖДА Д. Г. Г. с ЕГН ********** да заплати на Р.С.К. с ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3