Решение № 8189 от 18.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8189 гр. София, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20211110140465 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „” № 1, ЕИК: , съдебен адрес: гр. София, бул. „“ , РЦ „“, тел. 0884 228 срещу В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, с която се моли съда да приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в общ размер на 21 912,41 лева /тридесет и седем хиляди шестстотин петдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/, от които

-главница: 11 807,80 лева /единадесет хиляди осемстотин и седем лева и осемдесет стотинки/, представляващи неплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 19.03.2011г.;

-договорна лихва в размер на 8 690,75 лева /осем хиляди шестстотин и деветдесет лева седемдесет и пет стотинки/, за периода от 30.11.2014г. до 20.06.2019г. включително, -надбавка за забава в размер на 1 311,35 лева /хиляда триста и единадесет лева и тридесет и пет стотинки/, за периода от 08.12.2014г. до 20.06.2019г.;

-обезщетение за забава: 102,51 лева /сто и два лева и петдесет и една стотинки/ за периода 21.06.2019 до 07.08.2019г.;

-разходи за изискуем кредит: 120,00 лева /сто и двадесет лева/; ведно със законна лихва върху главницата от 11 807,80 лева /единадесет хиляди осемстотин и седем лева и осемдесет стотинки/, считано от 08.08.2019г. до окончателно изплащане на задължението, по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №1439/2019 г. на РС- .

Ищецът твърди, че на 19.03.2011г. „ ” АД, гр. , чрез Финансов център „ ”, представлявана от - Мениджър на ФЦ „ “ и . - кредитен инспектор е сключила с АН. ХР.

К., ЕГН - **********, с адрес: гр. , ул. „ 3 Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който е отпуснала парична сума в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/.

Крайният срок за погасяване на кредита е 120 /сто и двадесет/ месеца от неговото усвояване.

Средствата по кредита са напълно усвоени. Страните по договора за кредит са уговорили, че 1 от страна на кредитополучателят се дължат лихви върху предоставената сума, като съответно са предвидили вида, размера и начина на изчисляване на същите. Съгласно клаузите на сключения договор, кредитът следва да се издължава чрез разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни вноски (главница и лихва), съгласно погасителен план Приложение № 1 към договора. Освен основните права и задължения на договарящите, банковата сделка регламентира и допълнителните условия, както и правните последици, настъпващи в случай на неизпълнение на поетите от страните ангажименти. С подписване на договора за кредит кредитополучателят е заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК, както и общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление на физически лица, с оглед на вземане на информирано решение за сключване на този договор за кредит.

Твърди се, че договорът за кредит е обезпечен с поръчителството на В. Г. Г..

Сочи се, че на 19.03.2019г. „ “ АД е изготвила 2 бр. уведомления, а именно:

Уведомление изх. № 11-20-00571/2019г. до АН. ХР. К. и Уведомление изх. № 11-2000592/22.03.2019г. до В. Г. Г.. Поддържа се, че видно от обратната разписка на куриерска фирма „ “ В. Г. Г. е получила уведомлението „лично“ на 26.03.2019г.

Твърди се, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 21.06.2019г. и от тази дата се активирала и отговорността на поръчителя по договора за поръчителство във връзка с Договор за кредит за текущо потребление от 19.03.2011г.

Сочи се, че за процесните суми е подадено заявление и е образувано ч. гр. дело 1439/2019г. на Районен съд – , като правният интерес от иска се извежда от подаденото възражение от длъжника В. Г. Г..

Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата са депозирала отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни.

Сочи се, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила, тъй като изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост не е достигнало до длъжника, което от своя страна влече след себе си неоснователност на предявения установителен иск. Твърди се, че подписът върху обратната разписка, с която е връчена покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е положен от В.Г..

Поддържа се, че на основание чл. 142 ЗЗД, поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника и в тази връзка, се твърди, че сключеният договор за кредит е недействителен поради неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – липса на ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита. Твърди се и порок в начина на предоставяне на информацията за лихвения процент по договора за кредит -нарушение на изискването на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК. Сочи се, че предвид неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, процесният договор за кредит, е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК.

Поддържа се, че всички претенции на ищеца в исковата молба за наказателна и договорна лихва, за период преди 09.08.2016 г., са погасени по давност.

Оспорва се истинността на представената с исковата молба и находяща се на л. 15 от делото на РС-Петрич разписка, като се твърди, че подписът не е положен от В. Г. Г..

Претендират се разноски.

Като съобрази доказателствата по делото и закона, съдът намира следното:

По делото е представено копие на Договор за кредит за текущо потребление от 19.03.2011 г., сключен между „ “ ЕАД- кредитор и АН. ХР. К.- кредитополучател.

Съгласно договора кредитодателят е предал на кредитополучателя заем в размер на 15 000 лева, които последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия: срок на кредита 120 месеца, падежна дата на всяка месечна вноска- 30-то число на месеца, годишен лихвен процент – 14.45 % или 0.04 % на ден и ГПР 16.52 %. Посочено е, че договорът за кредит е обезпечен с поръчителство.

2

Посочено е, че договорът се сключва при приложими Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление.

В договора за кредит за текущо потребление е инкорпориран и Договор за поръчителство, по силата на който В. Г. Г. се е задължила да обезпечава изпълнението на задълженията на АН. ХР. К. по договора за кредит, като е посочено, че поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя.

С Уведомително писмо Изх. №11-20-00571/19.03.2019 г. „ “ е обявила на А.К., че поради забава в погасяване на задълженията по процесния договор за банков кредит от 19.03.2011 г. банката обявява същия за предсрочно изискуем и датата на получаване на писмото цялата непогасена главница става предсрочно изискуема и върху нея се начислява лихва за забава.

Писмото е връчено с куриерска пратка на „ “ лично на АН. ХР. К. на 20.03.2019 г. на адрес гр. , ж.к. „ “ №

С Уведомително писмо Изх. №11-20- /22.03.2019 г. „Банка ДСК“ е обявила на В. Г. Г., че поради забава в погасяване на задълженията по процесния договор за банков кредит от 19.03.2011 г. банката обявява същия за предсрочно изискуем и датата на получаване на писмото цялата непогасена главница става предсрочно изискуема и върху нея се начислява лихва за забава.

Писмото е връчено с куриерска пратка на „ “ лично на В. Г. Г. на 26.03.2019 г. на адрес гр. София,

По делото са приложени в т.ч и в оригинал потвържденията за доставяне на „Спиди“ като от страна на ответницата се оспорва автентичността на подписите на В. Г. Г. и АН. ХР.

К.. В откритото производство по чл. 193 ГПК е разпитана свидетелката , която сочи че тя живее на адрес: гр. , бул. „ “ № , ет. , ап. , като същият адрес е и този по лична карта на В.

Г. Г., но не живее на адреса. Свидетелката разказва, че В.Г. е получавала кореспонденция на този адрес. Свидетелката е намирала в пощенската кутия писма от НОИ за ответницата и ги е предавала на същата. Тя сочи, че не знае В.Г. да е поличавала кореспонденция от „ на този адрес.

По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че сумата от 15 000 лева е преведена от банката по сметка с IBAN: с титуляр Хр. К. на 19.03.2011 г.. и сметката е заверена със тази сума. Вещото лице е посочило, че постъпилите суми до датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 08.08.2019г. са общо в размер на 11 109.85 лв, с които са погасени главница : 3 192.20 лв., възнаградителна лихва:

6 492.49 лв., наказателни лихви : 1 119.05 лв. и съдебни разноски : 306.11 лв. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /08.08.2019г./ усвоената и непогасена главница е общо в размер на 11 807.80 лв., в това число главница с настъпил падеж към 08.08.2019г. - 4 700.88 лв. и предсрочно изискуема главница - 7 106.92 лв. Към датата на изготвяне на експертизата всички вноски са с настъпил падеж. След 08.08.2019г. е погасена главница общо в размер на 1607.41 лв. която сума е събрана принудително от ЧСИ Ал. по образуваното въз основа на изпълнителния лист издаден по заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Вещото лице е изчислило дължима съгласно договора възнаградителна лихва към 08.08.2019г. е общо в размер на 8793.26 лв., за период от 30.11.2014г. до 08.08.2019г., както и, че за периода от 08.12.2014г. до 20.06.2019г. включително общият размер на дължимите наказателни лихви е 1 311.35 лв. Дължимата наказателна лихва за периода от 21.06.2019г. до 07.08.2019г., общо 79 дни, изчислена върху главница 4700.88 лв., е в размер на 103.16 лв.

Установява се от приложеното ч.гр.д.1439/2020 по описа на СРС, че по заявление „ “ АД, против А.К. и против ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 3

14.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение за сумата от 11 807,80 /единадесет хиляди осемстотин и седем лева и осемдесет стотинки/ лева, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 19.03.2011 г. и Договор за. поръчителство, сумата от 8 690,75 /осем хиляди шестстотин и деветдесет лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 30.11.2014 г. до 20.06.2019 г. вкл., сумата от 1 311,35 /хиляда триста и единадесет лева и тридесет и пет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 08.12.2014 г. до 20.06.2019 г. вкл., сумата от 102,51 /сто и два лева и петдесет и една стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава след датата на -Настъпване на изискуемост за периода от 21.06.2019 г. до 07.08.2019 г. вкл., 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща разходи при изискуемост на кредита по т. 15 от Договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2019 година до изплащане на вземането.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 138 ЗЗД във вр. чл.430, ал. 1 и 2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК

Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, която е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл. 414 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че „ “ и третото лице помагач АН. ХР. К. са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК/ в редакцията му към измененията с ДВ, бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 30.08.2010 г./ и ЗЗП.

Договорът за кредит е обезпечен с договор за поръчителство, страна по който е ответницата В.Г.. Усвоена е изцяло сумата от 15 000 лева, което се установи от изводите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.