Решение № 98 от 15.12.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Бургас, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Анг. Синков

Членове:

М. Д. Данчев

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Елена П. Г. в присъствието на прокурора Л. Г. П. като разгледа докладваното от П. Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600225 по описа за 2025 година С присъда №6/12.05.2025г. по НОХД №157/25г., Сливенският окръжен съд признал подс. Г. С. П. за виновен в това, че на 25.06.2024 г. в с. Пъдарево, общ. Котел, на ул. „Георги Димитров“ до дом № 33, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес“ модел „В 200“ с рег.

№ А .. НА, собственост на „Ауто КА“ ЕООД гр. Сливен, представлявано от К.А., с посока на движение от запад на изток, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на пътуващите в същото МПС: смъртта на Р. Х.в Ш., както и средна телесна повреда на М. А. А., поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. с ал.3, предл.7, б.„б“, предл.1, вр. с ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.58а ал. 1 и чл. 54 от НК и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл. 343г от НК наложил на подс. П. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от седем години, като приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.

Осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Сливен направените разноски по делото в хода на досъдебното производство и постановил вещественото доказателство - лек автомобил „Мерцедес“ модел „В 200“ с рег. № А .. НА, да се върне на собственика „Ауто КА“ ЕООД гр. Сливен.

Недоволни от присъдата останали подсъдимия и неговия защитник, както и частните обвинители и техния повереник. Въззивното производство е образувано по подадени жалби от защитника на подсъдимия Г. П. – адв. С. К. и 1 повереника на частните обвинители Х. Ш. и Г. К. – адв. К. С..

Защитникът намира присъдата за неправилна и счита, че съдът не е отдал нужното значение на направеното пълно самопризнание от подсъдимия, безупречното процесуално поведение, изразеното искрено съжаление за стореното, младата му възраст и неопетнено от криминални прояви минало.

Изразено е мнение, че определеното наказание лишаване от свобода при ефективно изтърпяване ще бъде пагубно за развитието на подсъдимия като личност. Ще го постави в среда, където вместо постигане целите на индивидуалната превенция, ще бъде с лишени от свобода лица за умишлени престъпления, които биха му повлияли отрицателно. За подходящо наказание намира три години лишаване от свобода, с отложено изтърпяване за максималния изпитателен срок от пет години. Не възразяват срещу лишаването от право на управление. Съдът не е взел предвид, че автомобилът, управляван от подсъдимия, се е блъснал в дънер на крайпътно дърво, който е следвало да бъде отстранен, а двамата пострадали след удара са били извън купето, което доказва, че са били без предпазни колани.

Във въззивната жалба на повереника на частния обвинител е изказано становище, че атакуваната присъда е неправилна, като наложеното наказание е явно несправедливо. Същото не е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, и не е в състояние да спомогне за постигане целите на специалната и най-вече на генералната превенция. Изтъкват общоизвестния факт на увеличения в последните години брой ПТП-та с тежък резултат, налагащи определянето на по-високи по размер наказания. С конкретното наказание присъдата създава у пострадалите и обществото чувството за безнаказаност и липса на адекватно правосъдие, поради което желаят изменение на съдебния акт чрез увеличаване на наложеното наказание.

Частният обвинител М. А. и неговия повереник адв. М. Д. не са обжалвали присъдата.

Доказателствени искания не са направени от страните.

По реда и в срока по чл.320, ал.4 НПК, са подадени допълнителни писмени изложения към въззивните жалби.

В изложението на упълномощения пред въззивната инстанция защитник на подсъдимия адв. П. Н. се сочи, че съдебният акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и е наложено явно несправедливо наказание. Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, тъй като в обстоятелствената му част са посочени две различни лица като извършители на инкриминираното деяние. На л.1 и 2 от акта сочи като автор на деянието обвиняемия, сега подсъдим, П., а на л.4 сочи, че деянието, съгласно САТЕ, е извършено от обв.Ш., който същевременно е посочен в прокурорския документ като пострадал. Посоченото стилистично двуезичие създава пречка при признаване на фактите по реда на чл.371, т.2 от НПК. Грешките, допуснати от прокурора в ОА, следва да бъдат отстранени по реда на чл.248 НПК. Тъй като сгрешеното обстоятелство е от кръга по чл.102 2

НПК – авторството, то грешката не може да се приеме за „очевидна фактическа грешка“ и да се отстрани по реда на чл.248а от НПК.

Посочено е, че не е изследвано поведението на пострадалите, чиито тела са намерени изхвърчали от автомобила. При извършване на огледа не са фиксирани разкъсани или неработещи обезопасителни колани. Пострадалите са се поставили в ситуация да не пътуват обезопасени, в нарушение на ЗДвП.

Съдът не е отдал необходимата тежест на младата възраст на подсъдимия. Именно тя и неопитността на водача са довели до няколкото нарушения на ЗДвП и санкционирането с фишове и НП. Само два от тях са за нарушение на скоростта, а два касаят нарушения, свързани с липса на пожарогасител и непоставен предпазен колан. Съставомерните последици са най-лекият възможен резултат, предвиден в инкриминираната норма, което има значение при определяне на наказанието и следва да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство. Погрешно окръжният съд е приел, че е налице системност в поведението на подсъдимия като водач и е отчел такова отегчаващо обстоятелство. Определението за „системно нарушение“ е дадено в пар. 6, т. 62 от ДР на ЗДвП. Неправилно съдът е обвързал определянето на ефективно изтърпяване на наказанието с бъдещо недопускане на нарушения при управление на МПС. Такова съждение е недопустимо, с оглед разпоредбите на чл.36 и чл.66, ал.1 от НК. Липсват мотиви как съда е оценил обществената опасност на личността на подсъдимия, като така не е спазена разпоредбата на чл.54 от НК. Това е тежко нарушение на материалния закон – липса на мотиви. Наложеното наказание е явно несправедливо, като размерът е завишен и следва да се определи ЛОС за срок от 3 години, и се отложи изпълнението на същото по реда на чл.66, ал.1 НК.

В изложението на повереника на частните обвинители Ш. и К. – адв. С. отново е посочено, че наказанието следва да бъде завишено. Присъдата не е съобразена с обществената опасност на деянието и дееца. Не е оценен в нужната степен вредоносния резултат. Именно стореното от дееца като механизъм, е изключително надежден източник на данни за личността на извършителя. Не е без значение с колко е била превишена скоростта на движение. Броят на извършените нарушения и наложените административни наказания за един период от 6 месеца, след като е придобил правоспособност като водач на МПС, е впечатляващ. Утвърденото негативно отношение към правилата за движение разкрива деец с висока обществена опасност. Каквито и положителни характеристични данни да са налице, те не могат да занижат тежестта на стореното. Мотивите на съдебния акт оставят впечатление за възприятие, че в конкретния случай е налице ниска обществена опасност на деянието и дееца, а изложеното от повереника налага извода, че е налице завишена обществена опасност както на деянието, така и на дееца.

Потвърждава се желанието за увеличаване на наказанието.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция апелативният 3 прокурор намира подадените жалби за неоснователни и предлага атакувания съдебен акт да бъде потвърден. Няма спор по отношение на фактическата обстановка, правната квалификация и доказаността на обвинението срещу П., който е признал фактите, описани в обвинителния акт. Несъмнено е нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и възможността, според АТЕ, ПТП да бъде избегнато при движение с разрешената скорост от 50 км/ч.

Твърдението на защитника за допуснато съществено процесуално нарушение в обвинителния акт, всъщност е допусната очевидна фактическа грешка, която с нищо не нарушава правото на защита на подсъдимия, включително не се отразява на правото му да разбере в какво престъпление е обвинен. Тази грешка е допусната единствено в посочване съдържанието на АТЕ, а не в описание на фактическата обстановка и в диспозитива на ОА. Систематичното място на чл.248а от НПК не позволява прилагането му по аналогия в други стадии на процеса. Спорът по делото е основно по отношение размера на наказанието „лишаване от свобода“ и приложението на чл.66, ал.1 от НК.

Окръжният съд правилно е определил размера и на двете наказания, коректно е посочил смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Няма основания за прилагане на чл.55 от НК. Резултатът е тежък, извършено е грубо нарушение на ЗДвП. Същевременно не намира основание за претендираното от частните обвинители завишаване на наказанието лишаване от свобода над средния размер, това не би съответствало на младата възраст и сравнително ниската обществена опасност на подсъдимия, на превеса на смекчаващи отговорността обстоятелства. Предлага присъдата да бъде потвърдена, както и мярката за неотклонение.

Повереникът на частните обвинители поддържа подадената жалба и допълнението към същата. Споделят мотивите на първоинстанционния съд, досежно установената фактическа обстановка и правната квалификация на деянието. Несъгласие изразяват единствено с наложеното наказание. Считат, че механизма на деянието разкрива данни за завишена обществена опасност на личността на дееца. Скоростта на движение е била повече от два пъти над разрешената, но и почти над два пъти от възможно критичната за преминаване през този участък от пътя, т.е. произшествието е било сигурно. Поведението на подсъдимия преди и по време на произшествието също подсказва за деец с висока обществена опасност – извършил е 13 нарушения на ЗДвП за 6 месеца, което показва отношението му към правилата за движение. Жалбата на защитника намира за неоснователна. Допуснатата очевидна фактическа грешка в обстоятелствената част на ОА по никакъв начин не възпрепятства организирането на защитата на подсъдимия и неговото процесуално поведение, процедурата пред първоинстанционния съд е проведена акуратно с разясняване на правата му и признание от негова страна на всички факти и доказателства, а грешката е отстранена в мотивите към присъдата. Моли да бъдат присъдени разноски на частните обвинители.

Жалбоподателите и частни обвинители К. и Ш. желаят присъда.

Защитникът на подсъдимия адв. Н. поддържа подадената от неговия 4 колега предишен защитник жалба, както и допълнителното изложение.

Намира, че е нарушен чл.246 от НПК със съдържанието на ОА. Прокурорът твърди, че деянието е извършено от две различни лица. Признанието на подсъдимия и мотивите на съда не могат да поправят тази грешка. Не е ясно какво точно е признал подсъдимия. За поправка на очевидна фактическа грешка има процедура в НПК. Натякваните предходни нарушения на правилата за движение не могат да завишат обществената опасност на извършителя, тъй като от тях само 2 са за превишена скорост, останалите са за непоставен колан, липса на пожарогасител, които категорично не могат да представляват опасност за други участници в движението. Осъществен е найлекият съставомерен резултат, който има значение при определяне на наказанието. Няма усложнения в телесната повреда на пострадалия А.. Не е налице системност, констатирана от СлОС в нарушенията на правилата за движение от подсъдимия, тъй като не е изпълнена дефиницията, дадена в пар.6, т.62 от ДР на ЗДвП. Съдът не е определил степента на обществена опасност на личността на подсъдимия, както изисква чл.54 от НК. Моли присъдата да бъде отменена и делото да се върне на окръжния съд с указания за нарушена процедура по чл.248а от НПК, във връзка с нарушение на чл.246 от НПК. Липсват мотиви за определяне обществената опасност на подсъдимия. Алтернативно моли да бъдат отчетени допълнителни смекчаващи отговорността обстоятелства и наказанието лишаване от свобода да бъде намалено на три години, като изпълнението му бъде отложено за максимален изпитателен срок по реда на чл.66, ал.1 от НП. Представят характеристики за личността на подсъдимия от две съседки на семейството.