Решение № 14012 от 13.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 854/2026
- Вид
- Решение № 14012
- Подписан
- 13.07.2026
- Състав
- СВЕТЛАНА ТОДОРОВА ПАНАЙОТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 4, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.1, ал. 1, т. 3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 5, ал. 1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 5, ал. 2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 6 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 6, ал. 1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл.6, ал. 2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 6, ал.4 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 5, ал. 12 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 326, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 349 · Кодекс на труда
- чл. 349, ал. 1, т. 9 · Кодекс на труда
- чл. 5 · Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж
- чл. 6, ал. 1 · Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 14012 гр. София, 13.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20261110100854 по описа за 2026 година
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл.1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за установяване на трудов стаж в периода от 31.05.1979 г. до 01.10.1979 г. и от. 06.10.1981 до 03.10.1988 г., на длъжности „шлосер-монтьор“ и „ел. монтьор“ в бившия Железопътен завод „***“ – С.
Ищецът твърди, че е постъпил на работа в **** – С. на 31.05.1979 г. Поддържа, че е работил до 01.10.1979 г., след което е прекъснал трудовата си дейност поради отбиване на военна служба. Сочи, че на 06.10.1981 г. отново е постъпил на работа при същия работодател и е работил до 03.10.1988 г., като през целия период е полагал труд, но в трудовата му книжка липсва надлежно оформяне на стажа (липсва т.нар. „продължаващ печат“). Излагат се твърдения, че предприятието е прекратило дейността си, като част от архивите са унищожени при пожар. Сочи, че в НОИ липсват данни за процесния стаж, удостоверено с издадено удостоверение. Предвид изложеното, поддържа, че са налице предпоставките за установяване на трудов стаж по съдебен ред.
Ответникът – ТП на *** – С.-град, оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Ответникът поддържа, че липсват данни в осигурителния архив, въз основа на които да се установи по несъмнен начин полагането на труд от ищеца през процесните периоди, като сочи, че именно липсата на такива данни е основание за отказ от административно признаване на стажа. Оспорва се твърдението, че ищецът е полагал труд през целия претендиран период, като се поддържа, че не са представени надлежни писмени доказателства, които да установяват продължителността и характера на трудовата дейност.
Ответникът излага и възражение, че представената трудова книжка не е в цялост, 1 респективно не съдържа всички относими вписвания, поради което не може да се направи извод за непрекъснатост и действително полагане на труд през процесните периоди.
Поддържа се, че при липса на пълни писмени доказателства, не са налице предпоставките на закона за установяване на трудов стаж по съдебен ред.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото от ищеца е представено удостоверение изх.№ 5510-21-2/27.03.2025г., издадено от ТП на *** – С. град във връзка с чл. 5, ал. 2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, в уверение на това, че в осигурителния архив на *** липсват писмени данни за положен от В. Л. Ц. трудов стаж при работодател „***“ ЕАД – бивш **** за периодите от 31.05.1979г до 01.10.1979г и от 06.10.1981г до 30.10.1988г. В удостоверението е отбелязано, че съгласно приемо-предавателен протокол №
***/14.05.2009г и № ***/15.06.2009г. в ТП на *** С. град е приета разплащателна документация на „**“ ЕАД – в ликвидация, /бивш ЖП завод/ за период: 01.01.1992г30.06.2009 с изключение на м.06.1992г. Сочи се, че към административната преписка е наличен протокол от 14.12.1999г. за изгорели при пожар разплащателни ведомости и други документи на 09.12.1999г срещу 10.12.1999г, както и удостоверение от МВР-ППО за това.
По делото е представена и трудова книжка № 55 на В. Л. „***“ с личен паспорт „***/05.05.1986г, издаден от РУ – Л. На втората страница от трудовата книжка са изписани имената на ищеца В. Л. Ц., роден в гр.С., на 20.07.1961г. На страница 5 от трудовата книжка е отбелязано, че същата е издадена от ****“ на 11.07.1979г, като е положен подпис и е поставен печат на предприятието. Осъществени са вписвания и на страниците в трудовата книжка отредени за похвали, отличия и награди. Направени са отбелязвания трудовите правоотношения на ищеца, от които е видно, че датата на постъпване на работа в *** е 31.05.1979г, а датата на прекратяване на трудовото правоотношение е 01.10.1979г с посочено основание за прекратяване чл.134 ЗВВС. В този период заеманата длъжност от ищеца е била „шлосер монтьор II група“ със ставка 3.80 лева. Посочено е, че ищецът е бил преназначен на работа в *** на 06.10.1981г. на длъжността преди отпуска – „шлосер монтьор III група“ със заплата 5.16 лева. Последващото преназначаване на ищеца в рамките на същото предприятие е от 01.08.1982г, когато е преназначен на длъжност „ел. монтьор IV“ със заплата 5.62 лева, а считано от 15.02.1983г – ел. монтьор V група със заплата 6.31 лева.
Отбелязано в трудовата книжка на ищеца е и преназначаване от 01.07.1984г на длъжност ел. монтьор VI със заплата 7 лева, като последното преназначение на ищеца в рамките на *** е от 01.04.1985г, от която датата е бил на длъжност „ел. монтьор VII група“ със заплата 7.93 лева, след което трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на 09.10.1988г на основание чл. 326, ал. 2 КТ. За прекратяването правоотношението е поставен подпис на ръководителя на предприятието и печат, но липсва поставен печат с отбелязано времето на трудовия стаж на ищеца в ***.
Представено като доказателство е и удостоверение от 05.07.1979г, което е издадено 2 на В. Л. Ц., в което е посочено, че същият тържествено е приет за член на работническия колектив в цех „Електровози“ на ***“ и ще работи като шлосер монтьор. Това удостоверение е било подписано от директора на предприятието и е поставен печат.
По делото е представена и нотариално заверена декларация, с която ищецът В. Л. Ц. декларира, че различните фамилни имена –„Ц.“, „Д.“, „Ц.“, посочени в трудовите му книжки са негови.
Приети като доказателства са и лични медицински документи на ищеца, които не са били издадени от неговия работодател. Например, лична здравна книжка №33 на В. Л. Ц. от 01.04.1982г, в която е посочено, че работи като ел.монтьор в цел „Електровози“, издадена от Министерство на транспорта.
Като доказателства по делото са приети и трудовите книжки на Н. Р. Г. и на К. Л. Н..
От трудовата книжка на Н. Г. е видно, че същият е започнал работа в *** на 25.01.1980г като ел. монтьор и трудовото му правоотношение е прекратено на 03.10.1988г на основание чл.
326, ал.2 КТ и трудовата му книжка е надлежно оформена с посочване на отработеното време. Същевременно от трудовата книжка на К. Л. Н. е видно, че същата е издадена от ***“ на 14.12.1979г, като същият е започнал работа считано от 10.12.1979г и е полагал труд там до 10.01.1983г, но отново се е върнал да работи в същото предприятие на 25.01.1983г. като ел. монтьор и е останал на работа до 09.05.2001г.
Разпитани по делото като свидетели са именно Н. Г. и К. Н..
Пред съда свидетелят Г. посочва, че е завършил ЖП училище, постъпил е в казарма, работил е три години на договор от училището и след това е започнал през 1980г работа в ***“ в гр.С.., където е работил до 1988г на длъжност ел. монтьор. Спомня си, че работното време в завода е било на осем часов работен ден при шест дневна работна седмица. Посочва, че заплатата си е получавал в брой срещу подпис във ведомост. Същият си спомня, че В. Ц. е постъпил на работа през 1981г, но че колегите са му казвали, че Ц. и преди казармата е работил в същия завод. Колегите са споделяли на Г., че Ц. е работил в завода за малко преди да отиде в казарма. Свидетелят твърди, че ищецът се е преквалифицирал от шлосер монтьор в ел. монтьор. Категоричен е, че двамата с ищеца са работили дори на една машина.
По делото показания дава и свидетеля Н., който също посочва, че е работил в ***“ в гр. С., като е започнал работа там през 1979г, но през 1983г е напуснал, след което отново се е върнал и е останал на работа в завода до 2001г. Същият свидетелства, че е работил като ел. монтьор на осемчасов работен ден при шестдневна работна седмица. Спомня си, че възнагражденията са били заплащани на ръка срещу подпис в съответните ведомости.
Свидетелят е категоричен, че познава ищеца, тъй като са били колеги в периода от 1981 до 1988г, когато е напуснал. Свидетелят посочва, че е чувал, че Ц. е работил в завода за малко и преди да отиде в казарма.
При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от правна страна следното:
По допустимостта на предявения иск:
3
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред особена предпоставка за допустимост на установителния иск по този закон е наличието на удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. В ал. 2 на чл. 5 от Закона е предвидено, че когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
В случая не е спорно по делото, че ***“ -гр. С. е прекратил дейността си, като според приетото по делото удостоверение изх. № ****/27.03.2025г. на **** – ТП С. град, издадено на основание чл. 30, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 5/30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във връзка с чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, в осигурителния архив на *** липсват данни за положен от ищеца трудов и осигурителен стаж при ***“ за периода 31.05.1979 г – 01.10.1979г и 06.10.1981г – 03.10.1988г. В хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР за разлика от ал. 1 на същата разпоредба не става въпрос за книжа и ведомости на предприятието, а за данни от тези книжа, които се отнасят конкретно до претендирания от ищеца стаж. В случая изрично е посочено, че на 09.12.1999г срещу 10.12.1999г е имало пожар, в който са изгорели разплащателни ведомости и други документи, поради което при прекратяване на дейността на предприятието е предадене информация само за период след 1992г. Следователно при липса на писмени данни в ***за претендирания стаж, искът за установяване на този факт с правно значение по чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК е процесуално допустим.
По отношение на основателността на иска:
От приетите по делото удостоверения от ТП на *** – С. град, се установява, че в осигурителния архив на *** липсват данни за положен от В. Л. Ц. през исковия период трудов/осигурителен стаж при работодател ***“.
Първият спорен въпрос по делото е дали са налице писмени доказателства, които съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР са от значение за допустимостта на свидетелски показания и за двата периода. Съгласно цитираната разпоредба по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват верността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагането на стажа. В чл.6, ал. 2 ЗУТОССР са изброени в десет точки примерни документи, които представляват начало на писмено доказателство, при наличието на които ще бъдат допустими свидетелските показания. Именно във връзка с това на първо място се откроява спора относно това дали са били допустими свидетелски 4 показания на двамата разпитани по делото свидетели Г. и Н. с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от закона, доколкото ответникът оспорва значението на представената по делото трудова книжка на ищеца като писмено доказателство по отношение на периода от 06.10.1981г до 03.10.1988г., а в отговора на исковата молба се оспорва и значението на удостоверението от 05.07.1979г. Във връзка с това настоящият състав приема следното:
Чл. 4, ал. 1 и 2 от Указ № 527 от 1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред от 1961 г., отменен с действащия в момента ЗУТОССР, предвижда, че по исковете за установяване на трудов стаж свидетелски показания се допускат само при наличност на писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и изхождат от учреждението, предприятието, ТКЗС или организацията, където е работил ищецът, или от друго държавно учреждение, предприятие, ТКЗС или организация, а документи, издадени от държавно учреждение, предприятие, ТКЗС или организация, където е работил ищецът, могат да послужат за начало на писмено доказателство по смисъла на предходната алинея, ако са съставени въз основа на книжа, ведомости и пр., водени в същото учреждение, предприятие, ТКЗС или организация по време на полагане на трудовия стаж.
Разпечатката съдържа 34 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d07a777-6f96-409f-bb43-9855d0f24a5a