Решение № 4584 от 21.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4584 гр. София, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20221100111263 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявен от А. А. М. иск, с правна квалификация чл. 439 от ГПК, с който се иска установяване по отношение на „П.И.Б.“АД, че ищецът не дължи суми по ИЛ от 16,09,2013год., а именно 15019,05евро, ведно със законна лихва за периода от 05,09,2013год. до изплащане на вземането, лихва в размер на 763,66евро, за периода от 15,12,2012год. до 14,08,2013год., лихва в размер на 207,79евро, за периода от 15,12,2012год. до

04,09,2013год. и 1387,49лв.-разноски, за които е издаден изпълнителен лист 16,09,2013год. по гр.д. № 37342/2013год. на СРС, 62 състав и е образувано изпълнително дело № 20148440402420 по описа на ЧСИ С.Я., с район на действие СГС, рег. № 844 на КЧСИ.

Излагат се съображения, че изпълнителното дело е прекратено, тъй като не са извършвани изпълнителни действия в периода от 21,06,2016год. до 21,06,2018год. на осн.чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК като относимата към вземането погасителна давност е изтекла към датата на исковата молба. При условията на евентуалност поддържа сумата да е погасена чрез плащане в хода на делото като е заплатена общо сумата от 29271,47лв.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от ответната страна-П.И.Б. АД, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове.

Поддържа ищецът да е признал вземането по изпълнителен лист като за това са подписани споразумение от 12,09,2014год. и 29,01,2016год. като е поел задължение за разсрочено 1 плащане на задължението.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на неоснователен. Претендира разноски. иска като

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От изпълнителен лист, издаден на 16,09,2013год. по ч.гр.д. № 37342/2013год. на СРС, Г.О., 62 с-в. , издаден въз основа на заповед за изпълнение по същото дело, е видно, че ищецът А. А. М. е осъден да заплати на „МКБ Юнионбанк ЕАД следните суми:

15019,05евро, ведно със законна лихва за периода от 05,09,2013год. до изплащане на вземането, лихва в размер на 763,66евро, за периода от 15,12,2012год. до 14,08,2013год., лихва в размер на 207,79евро, за периода от 15,12,2012год. до 04,09,2013год. и 1387,49лв.разноски по делото.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, П.И.Б. ЕАД е инициирала с молба от 28,07,2014год. изпълнително дело №20148440402420 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ. Към молбата освен посочения изпълнителен лист е приложен и изпълнителен лист от 14,11,2013год., за който няма спор между страните дължимите суми да са заплатени на взискателя.

От приложените в кориците на изпълнителното дело документи се установява, че ЧСИ е оформил и изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение, с отбелязване че е връчен, подлежащия на изпълнение акт /л. 29 от изп.дело/ на 05,08,2014год.

На 29,07,2014год. е наложена възбрана на собствен на длъжника недвижим имот, вписана в Агенция по Вписванията на 30,07,2014год.

С молба от 29,09,2014год. взискателят е посочил да не се предприемат принудителни действия срещу длъжника.

С молба от 16,06,2016год. /л. 81 от изп.дело/, взискателят „ПИБ“ЕАД е поискал извършване на изпълнителни действия чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Наложен е запор с разпореждане от 21,06,2016год. Запорното съобщение е получено на 01,07,2016год.

С молба от 22,03,2017год. взискателят П.И.Б. ЕАД е заявил искане за вдигане на запор на банкови сметки, открити и водени на името на длъжника А. М. в ПИБ АД.

Съобщението за вдигане на запора е връчено на 31,03,2017год.

Впоследствие с разпореждане от 19,02,2018год. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в Уникредит Булбанк АД и Юробанк България АД. Запорните съобщения са връчи на 30,03,2018год./стр.106 от ИД/.

С молба от 14,02,2020год. /л. 115 от изп.дело/, взискателят „ПИБ“ЕАД е поискал налагане на запор на всички банкови сметки на длъжника.

На основание запорно съобщение по разпореждане от 18,02,2020год. запорно съобщение до ПИБ АД на 21,02,2020год. /стр.117/;

2 е връчено

С молба на взискателя от 11,07,2022год. е поискано извършване на справка и налагане на запори и възбрани върху имущество на длъжника. /132 от ИД/;

Със запорно съобщение от 09,11,2022год., връчено на 02,12,2022год. е наложен запор на МПС собственост на длъжника.-/169 от ИД/.

Въз основа на постановление от 20,02,2023год. изпълнителното дело е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

В настоящото производство е представено споразумение от 12,09,2014год. В раздел 4 от споразумението е посочено, че за задълженията по договор №328-0132/07,12,2005год. за предоставяне на ипотечен банков кредит за рефинансиране на текущи нужди от банката е депозирано заявление по чл.417 от ГПК и са издадени заповед за изпълнение от 13,09,2013год. и изпълнителен лист издаден на 16,09,2013год. от СРС, 62 състав по ч.гр.д.

№37342/2013год. Съгласно чл.1 от споразумението, същото е сключено за срок от 12 месеца до 30,09,2015год. При подписване на същото длъжникът се е задължил да заплати сума в размер на 3000,00лв., с която изцяло погасява задълженията по договор за потребителски кредит от 13,12,2011год. и частично по договор от 29,08,2007год. С член 3 от споразумението ищецът е поел задължение всеки месец да внася сумата от 600,00лв. за погасяване на задълженията по договор от 07,12,2005год., считано от месец октомври 2014год.

С чл.4 страните са договорили погасяване на задължението в поредност по чл.76, ал.2 от ЗЗД –разноски, лихва, главница, а месечните вноски са дължими до 30-то число на месеца. В чл.10 е посочено, че при неплащане на която и да е вноска и неспазване на съответните условия или насочване на друг взискател срещу длъжника или обезпечението банката ще възобнови принудителните действия свързани с насрочване на опис и публична продан на обезпечението по договор от 07,12,2005год.

Подписано е и второ споразумение от 29,01,2016год., с което страните се споразумяват, че задължението по договора е в размер на 14481,28евро-главница и 233,67евро-, договорна лихва, присъдена наказателна лихва и законна лихва начислена до 28,01,2016год.

Споразумението е сключено за срок от 12 месеца, считано от подписване до 30,12,2016год. посочено е задължението да е дължимо разсрочено на вноски от по 600,00лв., първата от които на 29,01,2016год. и последна до 30,12,2016год., с падежно 30 число от месеца-чл.2, чл.6 от споразумението. В чл.5 е посочено, че задълженията се погасяват по реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД-разноски, лихви и главница.

Съгласно чл.10 от споразумението при неплащане на която и да е вноска и неспазване на съответните условия или насочването на друг взискател спрямо длъжника или обезпечението банката ще възобнови принудителните действия, свързани с насрочване на опис, оценка и публична продан на обезпечението по договор № 328-0132/07,12,2005год.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

3

Предявен е отрицателен установителен иск с пр.кв. чл. 439, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.

Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Следователно релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния акт /в случая заповед за изпълнение/ юридически факт, довел до погасяване на вземането по него. В конкретната хипотеза ищецът се позовава на два фактаплащане и погасителна давност. В негова тежест е установяване на обстоятелствата по извършеното погасяване на вземането. В тежест на ответника е да установи спиране, съответно прекъсване на погасителната давност относно вземането.

Въпреки, че в уточнителна молба се посочва основанието за погасяване, чрез плащане да се разгледа при условията на евентуалност при неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност, то настоящият състав, че първо подлежат на разглеждане доводите за плащане. При твърдение за извършено плащане е без значение дали вземането е погасено по давност или не, поради което следва да бъде разгледано това погасително основание, а при неоснователност на същото и възражение за давност.

По основателността на иска:

По доводите за погасяване на задължението, чрез плащане.

От заключението на ССчЕ се установи, че след издаване на изпълнителен лист от 16,09,2013год. от ищеца е извършено плащане на дълга с вносни бележки в периода от 30,10,2014год. до 19,05,2022год. Общо платената сума е в размер на 29271,47лв.

Задължението по изпълнителен лист е 32662,19лв., от които 15019,05евро –главница, ведно със законна лихва, 763,66евро- лихва, за периода от 15,12,2012год. до 14,08,2013год., лихва 207,79евро, за периода от 15,12,2012год. до 04,09,2013год. и 1387,49лв.-разноски.

Не е посочено по всяка от вносните бележки кое задължение от общия дълг се погасява, поради което е приложима нормата на чл.76, ал.2 от ЗЗД, която впрочем е договорена със споразумение от 29,01,2016год.-чл.5.

Ето защо със сумата от 29271,47лв. следва да бъдат погасени разноски в размер на 1387,49лв. Съдът намира, че сумата от 1506,82лв.-разноски в изп.дело №20148440402420 по описа на ЧСИ Я. не следва да бъде отчетена, тъй като сумите не са събрани в хода на изпълнителното дело, а са плащани директно на кредитора. С остатъка от сумата 27883,98лв. с равностойност 14256,85евро-/27883,98/1,95583=14256,85евро/ са погасени следните суми:

-Законна лихва в размер на 6576,17евро-/не се спори законната лихва по ИЛ към 4 датата на исковата молба да е 6576,17евро -ССчЕ/;

-971,45евро-лихва по изпълнителен лист;

-6709,23евро-главница;/ 15019,05евро-6709,23евро=8309,82евро главница/;

По доводите за погасяване на вземането по ИЛ по давност:

Процесната хипотеза касае вземане, което не е установено с влязло в сила решение, а съобразно влязла в сила заповед за изпълнение издадена по реда на чл.417 от ГПК, поради което е приложима нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД. В този смисъл съдът съобрази разясненията дадени с Решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., ГК, 111 ГО на ВКС, съгласно което изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.

Съгласно т. 14 от ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС заявлението за издаване на заповед за изпълнение, доколкото не е предявен иск по чл. 422 ГПК, не прекъсва давността за вземането на осн.чл. 116, б."б" от ЗЗД . Заповедното производство е уредено като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със депозиране на заявлението.

Съгласно разясненията дадени с тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.