Решение № 152 от 12.11.2021, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Исперих, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско дело № 20213310100331 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.422 от ГПК.

Постъпила е искова молба вх.№ 566/ 11.05.2021г. от „Е – ПП“ АД, представлявано от П С, Я Д и ДД чрез адвокат Н.Б. от АК – Варна срещу ЕТ „М – В Н“ от град И, ЖК „В А“, бл., вх.Г, ап. с която молят съда да приеме за установено по отношение на ответника, че ответника дължи на ищеца сумата 320.76лв. представляваща сбор от дължими суми по издадени фактури в периода 13.08.2020г. до 04.02.2021г. за ползвана ел.енергия, както и сумата 7.95лв. представляваща мораторна лихва по посочените фактури за периода от датата на падежа на всяка от фактурите до 19.02.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и сторените в заповедното и исковото производство суми за разноски. В исковата молба се разказва, че страните са в договорни отношения, като ищецът предоставя на ответника ел.енергия за битови нужди срещу поето задължение от негова страна да заплаща ежемесечните суми за консумацията.

1

Ответникът самоволно се е самоосвободил от поетото задължение, поради което ищцовото дружество завело заповедна процедура пред Районен съд – И.

Било образувано чгрдело № 157/ 2021г., в което срещу ответникът е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Ответникът не е бил открит на посоченият адрес - седалище на територията на страната поради което на кредитора е било указано предявяване на иск за установяване на вземането, което последният сторил в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ЕТ „М – В Н“, представлявано от В НЦ, в който заявява, че признава исковата претенция, моли съдебното дирене да бъде прекратено и съдът да се произнесе съобразно признанието. Моли за отхвърляне на искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение предвид признанието на иска, което водело до облекчаване работата на съда.

В съдебно заседание се явява представител на ищеца. Заявява, че поддържат исковата молба и молят същата да бъде уважена по същество.

Молят за постановяване на решение при признаване на иска от ответната страна предвид изявление в тази насока.

В съдебно заседание ответникът се явява лично при редовно призоваване. Отново заявява, че признава иска. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна възнаграждение за процесуален представител.

Съдът, след като се запозна с представените по делото писмени доказателства намира за установена следната фактическа обстановка :

Ответникът се е намирал в договорни отношения с ищеца по силата на ищецът предоставя на ответника ел.енергия за битови нужди срещу поето задължение от негова страна да заплаща ежемесечните суми за консумацията.

По този договор на ответникът е предоставена ел.енергия, като са му били издадени седем броя фактури за периода 13.08.2020г. до 04.02.2021г. за обща сума 320.76лв., както и мораторна лихва по посочените фактури за периода от датата на падежа на всяка от фактурите до 19.02.2021г. Ответника не заплатил доброволно задължението, поради което кредитора е завел заповедно производство. Било образувано чгрдело № 157/ 2021г. по описа на Районен съд – И, по което съдът е издал поисканата заповед за визираните погоре суми, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на 2

Заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.

Присъдени са и разноски – 25.00лв. заплатена държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът е депозирал в срок Възражение срещу издадената заповед, поради което на кредиторът е указано предявяване на установителен иск по чл.422 от ГПК, което той е сторил в настоящото производство.

В настоящият исков процес ответника е приел лично Разпореждането по чл.131 от ГПК, в което са разяснени последиците от неподаване на писмен отговор. Управителят В Н както в писменият отговор, така и в съдебно заседание лично заявява, че признава изцяло исковата претенция.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Следва да бъде постановено решение с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ответника ЕТ „М – В Н“ от град И, ЖК „В А“, бл., вх., ап. дължи на ищеца сумата 320.76лв. представляваща сбор от дължими суми по издадени фактури в периода 13.08.2020г. до 04.02.2021г. за ползвана ел.енергия, както и сумата 7.95лв. представляваща мораторна лихва по посочените фактури за периода от датата на падежа на всяка от фактурите до 19.02.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението. Решението се основава на признанието на иска заявено от ответната страна в съдебно заседание на 12.10.2021г.

На осн. чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат поставени и разноските реализирани в настоящият исков процес – 75.00лв. – заплатена държавна такса и 360.00лв. – адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сумата е малко над минималният размер установен от закона, справедлива е, съответства на материалният интерес и не подлежи на намаляване. Следва така също да бъдат присъдени и реализираните в хода на заповедното производство разноски - сумата 25.00лв. заплатена държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.

Воден от изложеното на осн. чл.237, ал.1 от ГПК съдът РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ЕТ „М – В Н“ от град И, ЖК „В А“, бл., вх., ап., че същият ДЪЛЖИ на ищеца от „Е – П П“ АД, ЕИК представлявано от П С, Я Ди Д Дсумата 320.76 (триста и двадесет лева и седемдесет и шест стотинки) – главница за незаплатени мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 13.08.2020г. до 04.02.2021г., както следва: - № ФП***/13.08.2020г., с падеж – 01.09.2020г., за сумата от 41.24 лева, за период 27.06.2020г. до 27.07.2020г.; № ФП***/15.09.2020г., с падеж – 01.10.2020г. за сумата от 47.35 лева, за период 28.07.2020г. – 27.08.2020г.; - № ФП***/08.10.2020г., с падеж – 27.10.2020г., за сумата от 51.94 лева, за период 28.08.2020г. – 30.09.2020г.; - № ФП***/05.11.2020г., с падеж – 16.11.2020г., за сумата от 41.24 лева, за период 01.10.2020г. – 27.10.2020г.; - № ФП***/04.12.2020г., с падеж – 15.12.2020г., за сумата от 47.35 лева, за период 28.10.2020г. – 27.11.2020г.; - № ФП***/05.01.2021г., с падеж – 15.01.2021г., за сумата от 47.35 лева, за период 28.11.2020г. – 28.12.2020г. и - № ФП***/04.02.2021г., с падеж – 15.02.2021г., за сумата от 44.29 лева, за период 29.12.2020г. – 26.01.2021г., издадени за обект, находящ се в гр.И, В Л, К, с абонатен номер: , клиентски номер: 7.95 (седем лева и деветдесет и пет стотинки) - мораторна лихва, по всяка една фактура за периода от датата на падежа й до 19.02.2021г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 04.03.2021г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА ЕТ „М – В Н“ от град И, ЖК „В А“, бл., вх., ап.ДА ЗАПЛАТИ на „Ео – П П“ АД, ЕИК представлявано от П С, Я Д и Д Д за разноски в заповедното производство сумата 25.00лв. заплатена държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.

ОСЪЖДА ЕТ „М – В Н от град И, ЖК „ВА“, бл., вх. ап. ДА ЗАПЛАТИ на „Е – П П“ АД, ЕИК представлявано от П С, Я Д и Д Д за разноски в настоящото производство сумата 75.00 /седемдесет и пет лева/ - заплатена ДТ и 360,00/триста и шестдесет лева/ адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред въззивна инстанция Окръжен съд – Разград.

4

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 5