Решение № 135 от 03.07.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Габрово, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова при участието на секретаря Веселина Й. Венкова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20234200500175 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Д. Г. М. - У. срещу постановеното решение по гр.д.№499/2022г. на РС-Севлиево.

В жалбата се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществени нарушения на процесуалните правила по допускане и събиране на доказателства,у както и при обсъждане на твърденията, доводите и възраженията на страните относно релевантните факти, което било довело до необосновани правни изводи на съда и нарушение на материалния закон. Липсата на задълбочен анализ на твърденията на страните и доказателства довели съда до извод, който не е подкрепен с доказателства, а именно, че предвид посоченото в договора предназначение на отпуснатите средства- за текущо потребление се налагал извода, че кредита бил усвоен за задоволяване нуждите на семейството. Игнорирани и необсъдени били възраженията на ответника, че не е знаел сключването на договорите и не бил давал съгласие за това. Съдът не бил отчел и обсъдил обстоятелството, че ищцата не ангажирала никакви доказателства относно оспореното от ответника твърдение, че кредита е изтеглен с негово съгласие. При така направените възражения ищцата следвало да проведе пълно главно доказване на твърдението си за знанието и съгласието на ответника или за начина на изразходване на усвоените само от нея кредитни средства. Недоказани били твърденията на ищцата за направени от нея разходи за газифициране на семейното жилище- закупуване и монтаж на газово котле, радиатори и тръби.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск и да присъди направените по делото разноски за двете инстанции.

В депозирания по делото отговор на подадената въззивна жалба същата е оспорена.

Ищцата по делото и ответница по жалбата моли съда да остави жалбата без уважение и да присъди направените поделото разноски.

Въззивният съд,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

1

С обжалваното решение Севлиевски районен съд е осъдил ответника Д. Г. М. - У. да заплати на ищеца Д. И. У. сумата 6992,64лв., представляващи половината от заплатените суми, по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 19.01.2017 г., между ищцата и „БАНКА ДСК" ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на иска – 11.05.2022 г. до окончателното й изплащане. Предявеният иск за горницата до размера на 7242,19лв.е отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса. Ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 16,85лв.-разноски по делото, а ответника е осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 1267,57лв.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

Съгласно изложените в исковата молба твърдения и заявен петитум, е предявен иск по чл.127, ал.2 ЗЗД за заплащане от ответника на половината от погасения от ищцата с лични средства след фактическата раздяла с ответника остатък от кредит о Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 19.01.2017г. между ищцата и Банка ДСК ЕАД, с размер на кредита от 13000лв., сключен и изразходван по време на брака, като според твърденията на ищцата средствата от усвоения кредит са били изразходвани изцяло за задоволяване нужди на семейството.

За да постанови обжалвания акт първоинстанционният съд приел следното :

Страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 21.05.2000г., разведени с решение от 05.06.2019г., на Районен съд - Севлиево, постановено по гр.д. №501/2019г. по описа на PC - Севлиево.

От събраните по делото доказателства било установено, че договорът от 19.01.2017г. между „Банка ДСК" ЕАД и Д. И. У. – кредитополучател е сключен по време на брака й с ответника. С оглед посоченото в договора предназначение на отпуснатите парични средства - за текущо потребление, като и обстоятелството, че договорът е сключен по време на брака между страните, районният съд приел, че кредита е усвоен за задоволяване нуждите на семейството. Солидарността на задължението на страните произтичала, в конкретният случай от закона - чл.32, ал.2 от сега действащия СК, тъй като отговорността на съпрузите за задължения, поети за задоволяване нужди на семейството, е солидарна. Касаело се до солидарност на съпрузите, за поето задължение по време на техния брак, имащо за цел задоволяване нужди на семейството.

Съдът приел, че средствата в размер на сумата от 4 900лв., получени по Договор за кредит Експресо № 3600028739200, сключен между Д. У. и Д. М. - У. от една страна и „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, са изразходвани за газифициране на семейното жилище, находящо се в гр.Севлиево, ул.*** /закупуване и монтаж на газово котле, радиатори и тръби/, за дребни битови нужди на семейството - разходи за храна, заплащане на месечни сметки да вода, отопление, телефон, телевизор, интернет, дрехи.

Относно твърденията на ответника за закупуване на камина за семейното жилище, ищцата посочила, че камината, за която ответникът представя доказателства, е закупена през 2013г., но същата се е счупила и е била сменена през 2016г. със средства от т. нар. „бяла карта", издадена от Аксес Файнанс ООД. Обстоятелството, че ответника закупил една камина с водна риза през 2013г., не обосновавало извод за липса на необходимост за семейството от закупуване на друга такава камина няколко години по – късно, предвид и установеното от показанията на свидетеля Иванов, изхвърляне на една камина. Ответника не доказал, да е получил по - малка част от предоставените суми по договорите за кредит, че някаква част от тези суми е облагодетелствала в по - голяма степен ищцата, че твърдените разходи не са направени или че със същите е удовлетворена нужда, която не е семейна, предвид липсата на каквито и да било доказателства по делото в тази насока. Установено било, че ищцата е погасила, описаната в заключението на вещото лице сума 14484,38лева по договора за кредит от 19.01.2017г., половината от която е сумата 7242,19лева, до който размер предявеният иск е доказан. Ответника заявил, че е платил на ищцата в хода на делото сумата 249,55лева, като представил доказателства за заплащане на сумата 251,63лв. и уточнил, че от тях сумата 249,55лв. е част от претендираната главница, а остатъка е лихва, като това плащане не било оспорено от ищцата, поради което в частта над сумата 6992,64лв. до сумата 7242,19лв., иска бил погасен чрез плащане и следвало да бъде отхвърлен, а в частта за сумата 6992,64лв. следвало да бъде уважен.

Въззивният съд намира следното :

Не е спорно, че страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 21.05.2000г., разведени с решение от 05.06.2019г., на Районен съд - Севлиево, постановено 2 по гр.д. №501/2019г. по описа на PC - Севлиево. Същите са във фактическа раздяла от м.юли 2018г.

Съгласно разпоредбата на чл.32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, които отговарят солидарно за задържанията поети за задоволяване на нужди на семейството.

Между Д. У. и Д. М. - У. от една страна и „Сосиете Женерал Експресбанк" АД е сключен Договор за кредит Експресо № 3600028739200 за сумата от 4900лв.

Видно от представените по делото доказателства по време на брака ищцата сключила следните договори за текущо потребление или кредитни карти : на 13.12.2015г. кредитна карта (Бяла карта), издадена от Аксес Файнанс ООД; кредитна карта издадена от Банка ДСК АД; кредит сключен с Ти Би Ай Банк; Договор за кредит за текущо потребление от 19.03.2014г. с Банка ДСК ЕАД. От своя страна ответникът също сключвал договори за издаване на кредитни карти.

На 19.01.2017г., през време на брака, ищцата сключила с „Банка ДСК" ЕАД Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката й отпуснала кредит в размер на 13000лв. Видно от извлечение от сметка на ищцата на датата на захранване на сметката й с отпуснатата като кредит сума същата е извършила разплащания към други сметки.

От заключението на изготвената по делото счетоводна експертиза се установява, че размера на кредита, въз основа на Договор за кредит за текущо потребление сключен на 19.01.2017г. между „Банка ДСК" ЕАД и Д. И. У., усвоен на 19.01.2017г. по банкова сметка IB AN *** открита при"Банка ДСК АД с титуляр Д. И. У. е 13000.00лв. Размера на задължението за погасяване на усвоения кредит, ведно с договорни лихви, разходи по управление, обслужване и застраховане общо 19082.50лв. За времето от 01.07.2018г. до м. март 2022г. общият размер на месечните погасителните вноски внесени от сметката на Д. И.

У. са в размер на сумата 6979.75лв. На 18.03.2022г. кредита е погасен изцяло с превод на сумата 7504.63лв. от сметката на Д. И. У.. Общия размер на заплатените от Д. И. У. вноски по кредита от 01.07.2018г. до окончателното погасяване на 18.03.2022г. е в размер на сумата 14484.38лв, (6979.75лв.+7504.63лв.).

19.01.2017г. по сметката на ищцата е имало наличност от 784,72лв.

В деня на усвояване на средствата отпуснати с Договор за кредит за текущо потребление сключен на 19.01.2017г. от откритата на името на ищцата сметка са извършени следните плащания :

- Погасен остатък по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 19.03.2014г. между „БАНКА ДСК" ЕАД гр. Севлиево и Д. И. У. в размер на сумата 8057.80лв.

- Погасен остатък по кредитна карта 1027.00лв.

- 1077.00лв. - погасен кредит, сключен с Ти Би Ай Банк.

- 1313.00лв. погасена кредитна карта, издадена от Аксес Файнанс на 13.12.2015г.

Сумата от 10000лв. по Договор за кредит за текущо потребление сключен на 19.03.2014г. между „Банка ДСК" ЕАД и Д. И. У. е усвоена на 20.03.2014г. Кредита е погасен предсрочно на 19.01.2017г. със сумата 8057.80лв., която е преведена от сметка IB AN *** с титуляр Д. И. У. на 19.01.2017г.

Договор за кредит Експресо № 3600028739200, сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк" АД от една страна и Д. И. У.- кредитополучател и Д. Г. М.- У.- съдлъжник е за сумата 4900.00лв. Същият е погасен предсрочно на 21.03.2014г. със сумата 4354.00лв.

Сумата е преведена от сметка IB AN *** с титуляр Д. И. У. на 21.03.2014г. - окончателно погасяване на потребителски кредит и овърдрафт.

Титуляр на банкова сметка с IB AN *** е Д. Г. М.- У.. От титуляра на банковата сметка с посочения IBAN е предоставена банкова карта на името на Д. И. У. съгласно Договор за издаване на международна дебитна карта Visa Elektron. Основен картодържател Д. Г. М.- У. и допълнителен картодържател Д. И. У.. Д. И. У. е подписала декларация за получаване на банкова карта на 04.05.2015 г. Банковата карта е валидна от 20.04.2015 г. до 30.04.2018г. Като допълнителен картодържател Д. И. У. е имала право да тегли суми в брой и да плаща суми в търговски обекти в страната и извън страната в определени лимити. В банковата сметка с IB AN *** няма суми внасяни от Д. И. У.. Общият размер на изтеглените 3 суми от Д. И. У. за периода от датата на първата транзакция 05.05.2015г. до датата на последната транзакция 07.10.2017г. е 23076.85лв.

От изложеното по- горе се установява, че със значителна част от получените по Договор за кредит за текущо потребление сключен на 19.01.2017г. средства ищцата е погасила задължения по предходни договори за кредитни продукти, сключени с банки и финансови институции.

Предвид характера на сключените договори – за текущо потребление и кредитни карти, средствата по които са предназначени за задоволяване на текущи нужди и като се има предвид, че всички договори са усвоявани и изплащани по време на брака съдът приема, че с получените средства ищцата е задоволявала нужди на семейството. Този извод се подкрепя и от представените писмени доказателства, от които се установява, че ищцата е закупувала различни вещи и е погасявала семейни задължения, в т.ч. и такива на името на съпруга си ( вноски по кредитна карта на негово име, с която също са задоволявани текущи семейни нужди). Жалбоподателят не представя доказателства в подкрепа на твърдението си, че с получените заемни средства ищцата е задоволявала не семейни, а свои лични нужди, нито посочва какви са тези лични нужди, поради което съдът намира, това възражение за неоснователно.