Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 562 от 31.01.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 14660/2021
Вид
Решение № 562
Подписан
31.01.2024
В сила
26.11.2024
Състав
Маргарита Апостолова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. София, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.ЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20211100114660 по описа за 2021 година

Образувано е по предявени от Б. Р. М. срещу Т. Р. М. обективно съединени при условията на евентуалност искове, както следва:

1. с пр.осн.чл. 42, б.“а“ от ЗН, с който се иска прогласяване на нищожност на саморъчно завещание от 10,09,2012год., със завещател С. М.а Д.а в полза на Т. Р. М., тъй като е извършено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;

2. с пр.кв.чл. 42, б.„б“ от Закона за наследството /ЗН/ във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН, с който се иска прогласяване на нищожност на завещанието поради неспазена форма, тъй като не е написано собственоръчно и подписано от завещателя;

3. иск за унищожаемост на завещанието с пр.осн.чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН поради това завещателят по време на съставянето му да не е бил способен да завещава поради влошено физическо състояние,

4. иск за унищожаемост на завещанието с пр.осн.чл.43, ал.1, б.“б“ от ЗН, тъй като разпореждането е извършено поради упражнено психическо и физическо насилие над завещателя;

5. иск с пр.кв. чл.30, ал.1 от ЗН, във вр. с чл. 29, ал.1 от ЗН, с които се иска да бъде намалено с ½ част посоченото завещателно разпореждане от 10,09,2012год. и да бъде възстановена запазената част на ищеца в размер на 1/2ид.част от наследството на С. М.а Д.а.

Ищецът се легитимира като наследник по закон /син / на С. М.а Д.а, починала на 01,10,2012год. Твърди се към момента на смъртта си наследодателката да е собственик на недвижим имот /апартамент № 42/, находящ се в гр.София, жк. „****, с площ от 79,53кв.м., избено помещение №18 и 1,623% ид.части от общите части на сградата с идентификатор на 1 имота 68134,1505,2258,4,18 при описани в исковата молба съседи.

Поддържа се завещанието да е нищожно, „тъй като изпълнителят на завещанието не може да бъде едновременно заветник, поради специалния ред предвиден за правата и задълженията на изпълнителя на завещанието в чл.45 и чл.46 от ЗН“. Излагат се доводи, че саморъчното завещание не е съставено и подписано от сочения за завещател наследодател на страните, предвид което се претендира прогласяване на неговата нищожност. Релевират се доводи към момента на съставяне на завещанието С. Д.а М.а да е страдала от онкологично заболяване като във връзка със същото е повлияна психическата годност да се разпорежда с имуществото си. Поддържа доводи да е упражнено психическо и физическо насилие спрямо наследодателката от страна на ответника, който злоупотребявал с алкохол и заплашвал М.а да му прехвърли имуществото си.

При условията на евентуалност излага доводи, че с извършеното завещание е накърнена запазената му част в размер на 1/2 от имуществото на С. Д.а М.а. В случай, че се установи завещанието да е изцяло автентично се претендира възстановяване на запазената част от наследството, което да се извърши чрез намаляване на завещателното разпореждане от 10,09,2012год.

Съобразно изложеното, моли исковата претенция да бъде уважена. Претендират се разноски.

Ответникът-Т. Р. М. в указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва твърденията на ищеца за неавтентичност на саморъчното завещание от 10,09,2012год., с посочен завещател С. Д.а. Твърди последното да е написано и подписано лично от завещателя.

Поддържа, че е представил завещанието на нотариус за обявяване, като същото е вписано в Агенция по вписванията. Представя протокол за обявяване на завещание на 03,08,2016год., като обявеното завещание е вписано в Авп. с №4213/03,08,2016год. Оспорва евентуалните искове по чл. 30, ал.1 от ЗН с твърдение за погасяване по давност, с оглед изтичане на 5 годишен срок, считано от обявяване на завещанието. Не оспорва изложените обстоятелства относно влошеното здравословно състояние на завещателя, но сочи да не е приемала медикаменти от естество да повлияят на способността да ръководи постъпките си. Оспорва твърденията за упражнено физическо насилие спрямо завещателя.

Съобразно изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Представено е саморъчно завещание от 10,09,2012г. /л. 97/, с което С. Д.а М.а „ с пълно разбиране на акта, който извършва правя следните разпореждания с имуществото, което ще остане след моята смърт. Завещавам на сина ми Т. Р. М. всичките си движими вещи и недвижим имот. Това е моята воля с която желая да изпълнят наследниците ми“.

Видно от препис-извлечение от акт за смърт /л. 98/ С. Д.а М.а е починала на 2

01,10,2012 г. Завещанието е обявено с протокол от 03,08,2016 г. на нотариус А.Ш., рег. № 500 на НК, вписан в АВ с вх. № 601/04,08,2016 г. /л. 97/.

По делото не спори, че единствени наследници на С. Д.а М.а са Б. Р. М. и Т. Р. М. – нейни синове.

По делото е представен договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ рег. № 154, том VIII/86 г. от 22.04.1986г. /л. 194/, с който Главна дирекция за изграждане на София при СНС продава на Р.Т. М., С. Д.а М.а и Т. Р. М. новопостроено жилище № 42, находящо се в сграда блок № **** в жк. „Дружба-2“, площ 79,53кв.м. и избено помещение № 18, ведно с 1,623%ид.части от общите части на сградата. Представена е схема № 15-1008143-28.10.2020 г. за имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № 42 находящ се в гр.София, жк. „****, с площ от 79,53кв.м., ведно с избено помещение №18 и 1,623% ид.части от общите части на сградата. В схемата е посочено, че собственици по данни на КРНИ са Р.Т. М., С. Д.а М.а и Т. Р. М. въз основа на договор № 154, том VIII от 22.04.1986 г., издаден от Главна дирекция за изграждане на София при СНС. С оглед съвпадение на редица индивидуализиращи белези, съдът намира, че апартамент № 42 в жк „**** с идентификатор *** по представената схема на СГКК е идентичен с апартамент № 42 в жк „Дружба“, бл. **** съгласно договора от 22.04.1986 г. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че в схемата като акт за собственост е посочен договорът от 22.04.1986 г.

Със записка за вписване на нотариален акт за продажба № 128/17,12,1942год., на Асеновградски окол. Съд, е видно Б. и Е.Д.П. да продават на Ю.Х.К. и В.Ю.К. недвижим имот в с. Горни Воден, представляващ къща, ведно с двор от 200 кв. м.

С нотариален акт за публично завещание В.Ю.К. е завещала на С. Д.а М.а горепосочения имот.

Видно от справка от СВ-гр. София /л. 272/, приета от съда и неоспорена от страните, с № от вх.рег.21725/31.03.1999 г., № от дв. вх. рег. 6222, партида 70384 С. Д.а М.а е дарила на Т. Р. М. Поземлен имот, пл. № - 172, парцел V-171,172,173, площ 230 кв.м., имот пл. № 172 по плана, а по документи 124 кв.м., парц. V-171, 172, 173, кв. 16.

По делото е представено писмо от МВР, дирекция „Национална система 112“, в което е посочено, че не се съдържат данни относно постъпили обаждания относно инциденти на адрес гр. София, жк Дружба, 216, вх. Б,ет. 6, ап. 42 за периода от 10,09,2007 г. до 10,09,2012 г., тъй като всички данни, съхраняващи се в регистъра на спешните повиквания за този период са унищожени поради изтичане на срока за съхранението им.

От заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде съобразено от съда се установява, че на 31.08.2012 г. С. Д.а М.а е приета в МБАЛ Софиямед-Клиника по Гастроентерология, където е диагностицирана с карцином на стомаха, като на 11.09.2012 г. е извършена оперативна интервенция. Вещото лице посочва, че при постъпването в болницата при наследодателя не се установява психично заболяване или слабоумие, поради което в деня на 3 съставяне на саморъчното завещание, не са били налице медицински причини тя да не може да разбира и ръководи действията си и да осъзнава последствията от своите постъпки. В заключението е отбелязано също така, че никой от предписаните във връзка с болничния престой медикаменти не е от групата на „обезболяващи“ и не са от характер да повлияят на базовите психични годности на индивида, който ги приема.

От заключението на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде съобразено от съда се установява, че саморъчното завещание от името на С. Д.а М.а от 10.09.2012 г. е с ръкописен текст положен от лицето С. Д.а М.а, като подписът от името на С. Д.а М.а под завещанието е изпълнен от нея.

Приложени са данни за притежавано от С.Д.а имущество към датата на смъртта ѝ.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 42, б. „а“ от ЗН и чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН за признаване нищожност на саморъчно завещание от 10,09,2012год.

В исковата молба е посочено, че завещанието е нищожно тъй като ответникът няма право да получава по завещание, тъй като се явява негов изпълнител. Съдът намира релевираните доводи за неоснователни. На първо място, от съдържанието на завещанието не може да се приеме, че ответникът е определен за изпълнител на завещанието. Действително, в завещанието фигурира изречението „това е моята воля, която желая да изпълнят наследниците ми“, но не може да се приеме, че по този начин е определен изпълнител на завещанието по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗН. Това изявление следва да се разглежда като желание наследниците по закон да се съобразят със завещателното разпореждане. От друга страна, дори волята на завещателя да е била в посочения смисъл, това не би довело до лишаване на ответника от възможност да наследява, като основанието за нищожност по чл.

42, б. „а“ следва да се разглежда във връзка с хипотезите на чл. 3 от ЗН, като фактически твърдения за това ответникът да е недостоен не са релевирани. Хипотезите за това са изрично посочени : а) който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано; б) който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена; в) който е склонил или възпрепятствувал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Ето защо искът за прогласяване нищожността на завещанието по чл. 42, б. „а“ от ЗН е неоснователен.

Неоснователен е и искът по чл. 42, б. „б“ за прогласяване нищожността на 4 завещанието поради неизпълнение на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН. На първо място, съдът намира за неоснователно възражението за неавтентичност на завещанието, тъй като видно от приетата по делото съдебно-почеркова експертиза завещанието е изписано саморъчно и подписано от завещателката С. Д.а М.а.

От друга страна, единствените изрични изисквания, които законодателят е предвидил при съставяне на завещанието е същото да бъде написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е съставено и да е подписано, като подписът бъде поставен след датата. В конкретния случай, тези изисквания са изпълнени. Завещанието е изписано ръкописно и подписано от наследодателката. Посочена е датата на съставяне му – 10,09,2012 г. и е поставен подпис на завещателя. Подписът е положен след датата – на подолен ред от ръкописно изписаната дата в началото на завещанието, както и на един и същи ред с цифреното посочване в края на завещанието. В последния случай, подписът е положен в дясната част на реда и като се има предвид посоката на изписване от ляво на дясно, граматически и смислово той следва датата. Извън това, не са задължителна част от съдържанието на завещанието каквито и да е конкретни изрази или формулировки, с които завещателят да изразява волята си, вкл. и означение на завещанието като „саморъчно“.