Решение № 2018 от 22.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2018 гр. Варна, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20213110116627 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производсвтото е образувано по предявени от В. Д. АТ., действаща чрез адв. А.Г., срещу „Е. Б. Е.“ ЕАД, действащ чрез юрк. К. Н. първоначално обективно кумулативно съединени искове, а именно:

1./ отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата в размер от 581.78 лева, представляваща паричната стойност на ел. енергия, начислена за периода от 05.09.2021 г. до 04.10.2021 г., материализирана във фактура № 1260042452 от 11.11.2021 г. за кл. № *, ИТН * за обект на потребление, собственост на ищцата, находящ се в *;

2./ осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер от 188.86 лева, представляваща платена без основание сума по фактура № 1258427770 от 12.10.2021 г. за потребена ел. енергия за периода от 01.09.2021 г. до 04.09.2021 г. за кл. № *, ИТН * за обект на потребление, собственост на ищцата, находящ се в *.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е потребител на ел. енергия, закупувана от ответното дружество с кл. № *, ИТН * за обект в *, на който е собственик. Сочи се, че до 23.08.2021 г. обектът бил отдаден под наем и се ползвал за търговски цели от друго лице – титуляр на партидата, а именно „Т.“ ЕООД. На 23.08.2021 г. партидата била променена на името на ищцата с оглед прекратения договор за наем между ищцата и предходния потребител на ел. енергия с анекс от 01.08.2021 г. Излага се, че на ищцата бил предоставен индивидуален договор към Общи условия на Е. Е. за продажба на ел. енергия при условията на доставка от последна инстанция, който е подписан между страните на 23.08.2021 г.

Поддържа се, че след 23.08.2021 г. ищцата не е осъществявала търговска дейност в обекта и не е пребивавала редовно в с. Ж.. Твърди се, че на ищцата не било разяснено какво означава 1

„доставка от последна инстанция“. Последната считала, че сключва индивидуален договор като потребител при цени за битови потребители и като битов потребител. Твърди се, че от съдържанието на договора не ставало ясно по никакъв начин и на какви цени ще се осъществява доставката на ел. енергия. Договорът не бил индивидуално изготвен и разяснен на потребителя. Подписан бил по образец, с който потребителят не е бил запознат предварително. Твърди се, че през цялото време ищцата си мислила, че договаря като битов потребител и става въпрос за цените за битово потребление.

Излага се, че на 16.10.2021 г. е заплатила в полза на ответното дружество сумата в размер от 188.86 лева по фактура № 1258427770 от 12.10.2021 г., представляваща цената на ел. енергия, потребена за периода от 01.09.2021 г. до 04.09.2021 г., т.е. за 4 дни, като впоследствие се оказало, че цената на ел. енергията не е по цени за битови потребители.

Твърди се, че ищцата не е ползвала обекта през този период, тъй като живее в гр. Варна и инцидентно пребивава в с. Ж., с оглед на което оспорва реалността на потреблението.

Твърди се, че ответното дружество е начислило сумата в размер от 581.78 лева за период на потребление от 05.09.2021 г. до 04.10.2021 г., за която е издадена фактура № 1260042452 от 11.11.2021 г., като цената на ел. енергията отново не е по цени за битови потребители. Ищцата излага, че през този период също не е ползвала обекта, поради което се оспорва реалността на доставеното количество ел. енергия.

Навеждат се доводи, за това че договорът от 23.08.2021 г. е нищожен поради противоречието му със закона, тъй като е сключен в нарушение на императивните материално правни норми, обективрани в разпоредбите на чл. 95а от ЗЕ и чл. 94а от ЗЕ, тъй като договор „при условия на доставка от последна инстанция“ може да се сключи само със стопански субекти, а не с битови потребители, какъвто е ищеца, поради което договорът от 23.08.2021 г. не следва да се прилага в отношенията между страните.

Инвокират се възражения за нищожност на договора и поради наличие на неравноправни клаузи в него с оглед потребителското качество на ищцата. В частност се излага, че договорът е в противоречие с разпоредбите на чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 13 от ЗЗП.

Твърди се, че договорът е изготвен предварително и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Клаузите на договора не били съставени по ясен и недвусмислен начин и не били индивидуално договорени с ищцата. На последната не били връчени ОУ и тя не се е съгласявала с тях. Сочи се, че волята на ищцата е била да сключи сделката като битов потребител, а не като стопански.

По същество се моли за уважаване на предявените искове.

Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не оспорва, че с ищцата са страни по договор за покупко-продажба на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в с. Ж., но оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Твърди се, че към датата на влизане в сила на измененията и допълненията в ЗЕ /26.06.2020 г./ за процесния електроснабден обект, представляващ къща за гости с прилежащо бистро с ИТН *, клиент се е водил дружеството „Т.“ ЕООД, чийто управител е ищцата. Оспорва се твърдението на ищцата в исковата молба, че не е знаела, че процесният обект е регистриран като небитов, доколкото доставената ел. енергия се е ползвала за небитови нужди от търговеца „Т.“ ЕООД с оглед предназначението на самия обект – къща за гости с прилежащо бистро.

Сочи се, че сделки с регулирани цени се осъществяват единствено между крайните снабдители и битовите клиенти, като небитовите клиенти вече са били изключени от регулярния пазар на ел. енергия. Излага се, че на небитовите клиенти им е даден гратисен период от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г. да изберат доставчик на ел. енергия на свободен пазар, като от 01.07.2021 г. небитовите клиенти, които не са избрали доставчик, се снабдяват с ел. енергия от доставчик от последна инстанция. Твърди се, че ответното дружество 2 притежава лицензия за „доставчик от последна инстанция“, която се добавя към вече притежаваната от ответника лицензия за „краен снабдител“.

Поддържа се, че до 30.06.2021 г. клиентът „Т.“ ЕООД не е избрал търговец на ел. енергия на свободния пазар, поради което считано от 01.07.2021 г. доставката на ел. енергия за процесния обект е започнала да се осъществява от Е. Е. в качеството му на „доставчик от последна инстанция“.

Излага се, че на 23.08.2021 г. ищцата е подала до Е. Е. заявление за смяна на клиент за обект на свободен пазар, към което е приложила и необходимите документи за това – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * г. и анекс, с който е удостоверила, че наемното правоотношение с предходния клиент е прекратено. Тъй като при подаване на заявлението за смяна на клиент ищцата не е представила договор за продажба на ел. енергия за обект на свободен пазар, партидата на процесния обект е прехвърлена на ищцата, а доставката на ел. енергия е продължила да се осъществява от Е. Е. в качеството му на доставчик от последна инстанция, като доставчик на предишния ползвател – „Т.“ ЕООД.

Твърди се, че индивидуалният договор от 23.08.2021 г. не противоречи на закона, доколкото ищцата не е избрала търговец на електрическа енергия на свободния пазар и до избирането на такъв единствената възможност за снабдяване с ел. енергия за процесния обект е от доставчика от последна инстанция.

Оспорва се твърдението на ищцата, че същата е битов клиент с оглед начина на ползване на доставената ел. енергия, а именно за небитови нужди, имайки предвид, че обектът на потребление е къща за гости с прилежащо бистро, като с оглед легалната дефиниция в закона е без значение, че е подписала индивидуалния договор в лично качество. Досежно цената на доставената и потребена ел. енергия се сочи, че е невъзможно същата да бъде договорена индивидуално в договора от 23.08.2021 г., доколкото КЕВР приема и контролира прилагането на методика за определяне на цените на ел. енергията на доставчика от последна инстанция, като цената се определя ежемесечно в края на отчетния период и е различна всеки един месец.

Сочи се, че по отношение на процесния електроснабден имот се заплаща и цена за достъп до елекетроразпределителната мрежа, която се определя върху предоставената мощност. Цената за достъп до разпределителната мрежа се изчислявала за всеки ден в рамките на отчетния период и се определя също по решение на КЕВР, което изключва свободата на договаряне между страните по индивидуалния договор и относно цената на тази услуга.

В заключение се твърди, че ответното дружество е изправна страна по продажбеното правоотношение с ищцата, доколкото е доставило до обекта на последната в с. Ж. ел. енергия във фактурираните количества и периоди, а „Е. Ю.“ ЕАД – мрежови услуги, което обуславя неоснователността на предявените искове.

Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от адв. А.Г., чрез която на етап изясняване на делото от фактическа страна по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК поддържа исковете и не прави допълнения и уточнения към исковата си молба, като няма възражения и по доклада на съда по чл. 146, ал.

1 от ГПК. На етап съдебно дирене инвокира нови твърдения, а именно – поддържа, че електромерът, обслужващ имота в с. Ж., бил монтиран през 2016 г., а през м. юни 2020 г. бил демонтиран, поради което на етап устни състезания пледира, за това че няма как електромер, който не се намира в електроснабдения имот да отчита процесната ел. енергия, което обуславя основателността на предявените искове.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С молба от 18.05.2022 г. поддържа отговора на исковата молба и моли исковете да бъдат 3 отхвърлени. Оспорва новорелевираното твърдение на ищцата, че процесният електромер е демонтиран, като твърди, че през м.06.2020 г. същият е демонтиран във връзка с последващата му метрологична проверка, след която е монтиран отново на 15.07.2020 г. и към настоящия момент този електромер все още е поставен на обекта на ищеца.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора, като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

От ангажирания нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * г. е видно, че ищцата В.А. е придобила правото на собственост върху ПИ с идентификатор * с площ от 470 кв. м., находящ се в с. Ж., Община К., обл. С., ведно с построените върху поземления имот жилищна сграда с идентификатор * със застроена площ от 148 кв. м. и сграда за обитаване /Бистро/ с идентификатор *.

От представения договор за наем на недвижим имот от 01.01.2011 г. се констатира, че ищцата е предоставила гореописаните недвижими имоти за временно и възмездно ползуване на търговеца „Т.“ ЕООД. В договора за наем е уговорено, че недвижимите имоти ще се ползват за предоставяне под наем като къща за гости.

Видно е от вписванията по партидата на „Т.“ ЕООД в публичния Търговски регистър, че едноличен собственик на капитала и законен представител на търговецанаемател е ищцата.

От приобщения по делото анекс № 23 от 01.08.2021 г. към договора за наем от 01.01.2011 г. е видно, че наемното правоотношение между ищцата и „Т.“ ЕООД е преустановено.

Видно е от ангажираното заявление за смяна на клиент за обект/и на свободен пазар /л. 36/, че ищцата на 23.08.2021 г. е заявила смяна на име за електроснабдения имот в с. Ж. с измервателна точка номер *. На същата дата /23.08.2021 г./ между ищцата и ответника е сключен индивидуален договор за продажба на ел. енергия при условия на доставка от последна инстанция за кл. № *. По делото са ангажирани и ОУ към договора /л. 45 и след./, които са в писмена форма и са подписани от двете страни. От ОУ се установява и съдържанието на понятието „доставка от последна инстанция“, а именно – услуга от обществен интерес, предоставяна от доставчик от последна инстанция, който осигурява снабдяването с ел. енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по смисъла на чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини. В общите условия към договора е разяснено и понятието „доставчик от последна инстанция“, а именно – енергийно предприятие, получило лицензия за извършване на дейност, свързана със снабдяване с ел. енергия при условията на доставка от последна инстанция, което осигурява снабдяването с ел. енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по смисъла на чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини.

Разпечатката съдържа 38 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d060636-b99d-42a5-86d8-1f246ec31a0d