Решение № 167 от 08.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Пловдив, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20265000600415 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 34, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 1-3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

С решение № 244 от 19.08.2026 г., постановено по ЧНД № 834/2026 г. по описа на ОС-Стара Загора е признато, на основание чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС) и на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции Решение № VStV/925301795553/2025 от 02.12.2025г. на несъдебен орган Landespolizeidirektion Wien, Polizeikommissariat Funfhaus Р Австрия, влязло в сила на 30.12.2025г., с което на българския гражданин Б. М. А., с постоянен адрес гр. С.З., ул. „***“ №*, е наложена финансова санкция в размер на 81 /осемдесет и едно/ евро за това, че на 23.07.2025г. в 22.46ч. във Wien Richtung Wientalstrasse надвишил максимално разрешената скорост извън населеното място от 70 км/ч, обявена с пътни знаци в тази зона, с 18км/ч.

Против решението е постъпила жалба от служебния защитник на засегнатото лице Б. М. А. - адв. Т. Ж., в която излага доводи за неправилност, незаконосъобразност на постановения съдебен акт, както и постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, при съществени 1 процесуални нарушения и при неизяснена фактическа обстановка. Направени са редица доказателствени искания, които съдът счете за частично основателни. В жалбата се твърди, че засегнатото лице не е живяло на посочения адрес в България, като данните са от собственика на къщата.

Оспорва се и уведомяването на лицето лично или чрез упълномощен представител, отразено в Удостоверението по чл. 4 РР 2005/214/ПР на Съвета, както и наличието на предпоставките на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИАКОРНФС. От въззивната инстанция се иска да бъде отменено решението на ОС-Стара Загора и да се откаже признаването и допускането за изпълнение на наложената финансова санкция на Б. М. А..

Засегнатото лице Б. М. А., нередовно призован, не се явява. Не се явява и назначеният му от първоинстанционния съд служебен защитник адв. Т. Ж., редовно призован, от когото е постъпило писмено становище. В последното е изразено съгласие за даване ход на делото в негово отсъствие и са развити доводи за отмяна на обжалваното решение и постановяване на нова такова, с което да се откаже признаване на финасовата санкция. Алтернативно се иска да бъде отменено решението на ОС-Стара Загора и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция представителят на АП-Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна. Предлага да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срок от служебния защитника на засегнатото лице и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователнa.

Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя и провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното решение, взе предвид следното:

За да постанови атакувания съдебен акт, след подробен анализ на сезиращите го и служебно изискани документи, Окръжен съд-Стара Загора е приел, че постъпилите писмени доказателства относно признаването на решението на несъдебен орган на Република Австрия за налагане на финансова санкция съдържат всички изискуеми реквизити съобразно ЗПИИАКОРНФС. Прието е от съда, че е налице влязъл в сила акт на несъдебен орган за извършено нарушение по законодателството на Република Австрия с наложена парична санкция и съответното удостоверение по образец, придружено от превод на български език. От приложеното Удостоверение по член 4 от ЗПИИАКОРНФС се установява, че същото е издадено въз основа на решение на несъдебен орган, постановено на 02.12.2025 г. и влязло в сила на 30.12.2025 г., против Б. М. А. от гр. С. З.за налагане на финансова санкция от 81 евро за извършено административно нарушение, санкционирано по реда на § 52 , б. „а“ , 10a oт Правилник за движение по пътищата (нормативен акт в Република Австрия). Искането е придружено с преведено на български език удостоверение, с което е изпълнен императивът на чл. 5 от ЗПИИАКОРНФС.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е констатирал, че посоченият документ за признаване на решението на чуждата 2 административна юрисдикция, съдържа всички изискуеми реквизити на Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции. Изпълнено е и условието на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е налице влязъл в сила акт на юрисдикция на държава-членка на ЕС. На засегнатото лице е било вменено задължение за заплащане на финансова санкция за извършено административно нарушение по приключило производство.

От съдържанието на обстоятелствената част на удостоверението и съпровождащото го решение се установява конкретното нарушение, изразило това, че на дата 23.07.2025г. в 22.46ч. във Wien Richtung Wientalstrasse лицето Б. М. А., като водач на МПС, е надвишил максимално разрешената скорост извън населеното място от 70 км/ч, обявена с пътни знаци в тази зона, с 18км/ч. Това деяние представлява административно нарушение на правилата за движение по пътищата, за които не се изисква двойна наказуемост, но следва да се отбележи, че то представлява административно нарушение и по българското законодателство – Закона за движение по пътищата.

Първоинстанионният съд е изискал служебно справка от НБД „Население“ за последен известен настоящ и постоянен адрес на Б. А., от която се установява, че е налице идентичност с адреса на който същият е бил призоваван от ОС-Стара Загора и АС-Пловдив. От компетентните австрийски власти бе изискана справка за начина на връчване на наложената финасова санкция на А.. От направената консултация се установи, че решението, с което е наложена финансовата санкция на А., съпроводено с писмо (в писмен превод на български език), е било изпратено с обратна разписка на адреса в гр.

С. З., на който е регистриран като постоянен и настоящ такъв в НБД „Население“. Същото не е било потърсено и е върнато на несъдебния орган в Р Австрия.

От изложеното се налага извод, че Б. А. не е изпълнил задължението си да регистрира промяна в адресната си регистрация в регистъра на населението. Настоящият адрес служи за получаване на официална кореспонденция с държавни и общински институции, в т.ч. с органи на държави от ЕС. В конкретния случай адресът за реално местопребиваване (т. нар. настоящ адрес) съвпада с постоянния такъв – гр. С. З., ул. “***“ № *, считано от 11.04.2005 година, поради което се налага извод, че са положени необходимите усилия за връчване на решението, но по независещи от органа причини същото не е било получено, тъй като лицето не живее на посочения адрес, на който е регистриран.

С оглед пълнотата на доказателствения материал и упражнявайки правомощията си на инстанция по същество, въззивният съд извърши и служебна проверка по повод наведените в жалбата доводи, касаещи притежавано имущество от засегнатото лице. Видно от информацията, предоставена от ТД на НАП-Пловдив, офис С. З., се установява, че Б. М. А. притежава имущество в Република България (справка към дата 29.09.2026 г.), а именно: идеална части от недвижим имот – сграда, както и три броя моторни превозни средства (в т.ч. управляваното от засегнатото лице А. при 3 извършване на нарушението). Наличието на имущество на територията на Република България, както и официално регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. С. З., са релевантни обстоятелства да се приложи чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС.

Поради изложеното, апелативният съд приема, че не е налице основанията предвидени в разпоредбата на чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС за постановяване на отказ да се изпълни решението на чуждия несъдебен орган.

Въззивната инстанция счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и обосновано, постановено при отсъствие на процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 34, ал. 1, вр. чл. 20, ал.1-3 от ЗПИИАКОРНФС,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 244 от 19.08.2026г., постановено по ЧНД № 834 по описа за 2026 г. на Окръжен съд-Стара Загора.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4