Решение № 4253 от 27.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4253 гр. Варна, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 202531101**** по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 4 във вр. с чл. 8 т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).

Подадена е молба по чл.8, ал.1 от ЗЗДН от Р. Я. Ч., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***********" № 12 срещу Ж. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, кв. ***********, р-н ***********, ул. „***********" № 3 за постановяване на следните мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.3, т.4 от ЗЗДН, а именно задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана на извършителя да се приближава на по-малко от 150м. до молителката, забрана да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

В молбата се твърди, че страните били съпрузи по силата на граждански брак, сключен на 21.09.1991г., който бил прекратен с Решение № ****/22.07.2019г. по гр.д.****/2018г. на РС Варна.

В началото брачните отношения между страните били добри, те имали две деца Жанета и Асен, но след раждането на второто дете отношенията между страните се променили. Ответникът започнал да злоупотребява с алкохол, да играе хазартни игри, да проиграва всичко, което изкарал като доход, станал агресивен към молителката. Липсата на доходи карало семейство често да сменя квартирите си. Поради това молителката напуснала семейното жилище и от 2016г. била разделена с ответника.

1

Въпреки това и последвалия развод ответникът продължил да тормози психически и физически молителката. Търсил я, причаквал я по улиците, искал пари от нея и я заплашвал.

Молителката работила от 20 години като таксиметров шофьор. През последните 3 месеца ответникът все по-често започнал да следи молителката, да кара с автомобил след нея, отивал при нея на стоянките и пред колеги и клиенти я заплашвал със саморазправа, казвал й, че щял да й даде да разбере, обиждал я с думи като „боклук" , „мърша". Ответникът искал молителката да му даде лекия автомобил, който управлява, а той бил собственост на дъщеря му, която й го предоставила да работи с него.

Молителката разбрала, че ответникът бил много задлъжнял и според него това провокирало поведението му.

Ответникът се обаждал на молителката по телефона от различни непознати номера.

На 13.08.2025г в около 10.00 часа молителката била с автомобила си в двора на „***********" АД в ЗПЗ, където работил зет й. Карайки към него в самия двор, пътят й бил препречен от автомобила на ответника. Молителката слязла от автомобила и се запътила към офиса на зет й ***********.

Ответникът карал до нея и я обиждал през отворения прозорец, с думите „Боклук" и „мърша" и искал да му даде автомобила си. Молителката отишла до вратата на офиса, но тя била заключена, *********** още не бил дошъл.

Тръгнала обратно към автомобила си. Тогава ответникът спрял, слязъл от автомобила и тръгнал към нея. Молителката се уплашила от него, защото в двора нямало други хора. Тя се опитала да избяга, но ответникът я хванал за ръката, блъснал я към оградата, започнал да я дърпа и да й крещи и обижда. В този момент в двора влязло малко камионче, което спряло наблизо, и било управлявано от *********** - колега на сина й. Молителката успяла да се измъкне от Ж., отишла до камиона и влязла в него. Ответникът се качил в неговия автомобил и потеглил. После дошъл зетят на молителката, на когото тя разказала за случилото си. Молителката била много уплашена от случилото се и трудно се успокоила.

От тогава молителката била под непрекъснато напрежение и стрес.

Била нащрек ответникът да не се появи от някъде. В случите, когато молителката била на стоянката за таксита стояла до колегите си, за да не остава сама. Молителката споделила за случилото се с децата си, поради това синът й дошъл от гр.София при нея, но не можел да остане за дълго, за да я пази. Дъщерята на молителката се тревожила за нея, а имала бебе, за което трябвало да се грижи.

Молителката изпитвала силен страх от ответника и от това, което той можел да й стори.

Иска се издаване на заповед за незабавна защита.

В проведеното по делото открито съдебно заседание молителката се явява лично като чрез процесуалния си представител поддържа подадената 2 молба и моли да бъде издадена заповед за защита.

Ответникът не се явява, назначения му особен представител пледира за постановяване на съдебен акт съобразно събраните по делото доакзателства.

След съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към молбата и събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, Варненският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата за защита е с правно основание чл. 8, т. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН . Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди следното:

В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по предвидения в закона ред. В случая молителят и ответникът са лица в отношенията по чл.3, т.1 от ЗЗДН – бивши съпрузи.

Разгледана по същество молбата е основателна.

От декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се установява, че молителката е декларирала, че през последните 3 месеца ответникът все по-често започнал да я следи, да кара с автомобил след нея, отивал при нея на стоянките и пред колеги и клиенти я заплашвал със саморазправа, казвал й, че щял да й даде да разбере, обиждал я с думи като „боклук" , „мърша".

Ответникът се обаждал на молителката по телефона от различни непознати номера.

На 13.08.2025г в около 10.00 часа молителката била с автомобила си в двора на „***********" АД в ЗПЗ, където работил зет й. Карайки към него в самия двор, пътят й бил препречен от автомобила на ответника. Молителката слязла от автомобила и се запътила към офиса на зет й ***********.

Ответникът карал до нея и я обиждал през отворения прозорец, с думите „Боклук" и „мърша" и искал да му даде автомобила си. Молителката отишла до вратата на офиса, но тя била заключена, *********** още не бил дошъл.

Тръгнала обратно към автомобила си. Тогава ответникът спрял, слязъл от автомобила и тръгнал към нея. Молителката се уплашила от него, защото в двора нямало други хора. Тя се опитала да избяга, но ответникът я хванал за ръката, блъснал я към оградата, започнал да я дърпа и да й крещи и обижда. В този момент в двора влязло малко камионче, което спряло наблизо, и било управлявано от *********** - колега на сина й. Молителката успяла да се 3 измъкне от Ж., отишла до камиона и влязла в него. Ответникът се качил в неговия автомобил и потеглил. После дошъл зетят на молителката, на когото тя разказала за случилото си. Молителката била много уплашена от случилото се и трудно се успокоила.

От Удостоверение за прекратен граждански брак се установява, че брака между страните е прекратен с развод с влязло в сила на 06.09.2019г.

Решение № ****/22.07.2019г. по гр.д.****/2018г. на ВРС.

От справка съдимост се установява, че ответникът е осъждан четири пъти за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и един път за престъпление по чл.209 от НК.

От показанията на св.***********, познат на молителката, чиито показания съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че на 13.08.2025г. св.*********** бил на работа, като той работил в двор, в който молителката си държала автомобила. Св.***********, управлявал бус и на излизане от портала на двора видял, че молителката отишла до камиона му притеснена, отворила дясната врата и помолила да влезе в буса. Тя се качила вътре и обяснила на св.***********, че ответникът карал автомобила си след нея в двора, спрял, излязъл от него, започнал да я дърпа за ръката, да й вика и да обижда. Молителката се уплашила и започнала да търси помощ и затова отишла при св.***********. След като той я качил в буса тръгнали като ответникът карал автомобила си зад тях известно време, след което се отказал и те се върнали.

От показанията на св.*********** – зет на страните, чиито показания съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че той е виждал често отношението на ответникът към молителката – говорене през зъби, стискане за ръката, дърпане, искане на пари. Молителката много се притеснявала и страхувала от това. Молителката е таксиметров шофьор и е споделяла със св.***********, че ответникът я следи, докато си остави клиентите, за да може да й иска пари.

Ответникът упражнява над молителката психически тормоз и много пъти е плакала в присъствието на ответника. В резултат на неговото поведение тя не можела спокойно да ходи на работа и да отиде да види внучето си.

Св.*********** работи в същия двор, където молителката си държала 4 автомобила. На 13.08.2025г. св.*********** се обадил на св.*********** и му казал, че нещо става между молителката и ответника, разказал му, че молителката се качила в буса при него, за да се спаси от ответника. След това молителката отишла в дома на св.*********** и плачела, била много разстроена и притеснена от ситуацията. Тя разказала, че ответникът карал автомобила си след нея в двора. След като тя паркирала, отворил вратата на автомобила й, започнал да я дърпа за ръката, подпрял я на колата, започнал да й заповядва да дойде с колата си на определено място, в определен час и да я заплашва, че ако не го направи ще види какво ще стане.

От правна страна съда намира следното:

Предявена е молба с правно основание чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.3, вр. с чл. 5 от ЗЗДН .

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното определение за домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

От извършената приетото по делото удостоверение се доказа, че страните са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с развод с влязло в сила на 06.09.2019г. Решение № ****/22.07.2019г. по гр.д.****/2018г. на ВРС.

Според чл.10, ал.1 от ЗЗДН молбата за защита се подава до три месеца от акта на домашно насилие, освен ако това е обективно невъзможно, но не по-късно от 6 месеца. В настоящият случай този срок е спазен, молбата за защита е подадена на 19.08.2025г. за акт на домашно насилие осъществен на 13.08.2025г.

От приетите по делото писмените доказателства – декларация по ЗЗДН, показанията на св.*********** и св.***********, кредитирани от съда, съдът приема за доказано, че на 13.08.2025г. ответникът е осъществил домашно насилие над молителката. Извършеният акт на домашно насилие се състои в това, че ответникът преследвал молителката с автомобилът си, след като спрял, отворил вратата на автомобилът на молителката, започнал да я дърпа за ръката, подпрял я на колата, започнал да й вика, да я обижда, да й заповядва и 5 заплашва. Молителката се почиствала в опасност, изпитала силен страх, поради което потърсила спасение при св.*********** като се качила в буса му.

При определяне на мерките за зашита и тяхната продължителност съдът взема предвид декларираното от молителката в декларацията по чл.9, ал 3 от ЗЗДН и показанията на св.***********, че агресивното поведение на ответника спрямо молителката се засилило последните 3 месеца, като ответникът преследвал молителката, изнудвал я за пари, причаквал я на стоянките за таксита, където я обиждал пред колегите й с думите „Боклук" и „мърша", звънял й от различни телефони, говорил й през зъби, стискал я за ръката и я дърпал. Молителката изпитва силен страх от ответника, който нарушава нормалния й живот, тъй като тя се страхува да отиде на работа и при внучето си и е силно разтроена от поведението на ответника. Съдът отчита и обстоятелството, че ответникът е многократно осъждан, което показва склонност към престъпно поведение и липса на критично отношение към него.