Решение № 45 от 21.08.2023, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. К., 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря А. Вл. А. като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20231850200035 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на Г. Т. П., ЕГН ********** от гр. С., чрез упълномощения представител – адвокат П. В., против Електронен фиш серия К № 6812905, издаден от ОД на МВР С., с което на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 80 лева.

Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ, като несъответствие между обстоятелствена част и диспозитив. Изразява оплакване, че не е посочено конкретната хипотеза на ал. 1 и 2 от чл. 182 от ЗДвП, а е посочено само, че се наказва на основание чл. 182, ал. 4, предвиждащ увеличено наказание при повторност. В тази връзка твърди непълнота в обстоятелствената част на ЕФ относно обстоятелствата за повторност – влизане в сила на предходното наказание, дата на това нарушение и дата на изтърпяването му, както и елемента от определението за „повторност“ – извършване в едногодишен срок от предходното наказване.

Твърди нарушаване правото на защита и предвид неприлагането на преписката по предходното нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се явява и упълномощения представител. С допълнителна писмена молба изтъква, че е налице и нарушение, изразяващо се в липса на дата на съставяне на ЕФ за да може да бъде извършена преценка за съответствие със сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като счита, че посочената в справка от АИС АНД дата на издаване дава основание за извод, че е налице процесуално нарушение, а именно: нарушение на ****** г., а издаване на ЕФ на 03.10.2023 г.

Въззиваемата страна

–

ОД на

МВР

1

С. не изпраща представител.

Със съпроводителното писмо са изложени съображения за законосъобразност на обжалвания ЕФ.

Прави се възражение за прекомерност на насрещно искане за разноски. Допълнително писмено становище е представено в хода на производството, подадено чрез упълномощен представител, в което не са изложени конкретни аргументи. Прави се искане за присъждане на разноски в минимален размер според Наредба № 1/09.07.2004 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. ЕФ е съставен на 03.01.2023 г., а е връчен на жалбоподателя на 07.02.2023 г. /според разпечатка от АИС АНД, в която е посочена и дата на съставяне/, докато жалбата е заведена в регистратура на съда на 08.02.2023 г., тоест в цитирани срок.

По същество е неоснователна.

Обжалвания ЕФ е издаден на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в съответната утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на вътрешните работи/, след като с Автоматизирано техническо средство или система – АТСС, конкретно в случая модел ARH CAM S 1, № 120ССА2, на ****** г. в 11.37 часа, в гр. К., ул. „Л.Ш.“ срещу бензиностанция Б.О. с посока от гр. М. към гр. С., при ограничение на скоростта от 50 км.ч.

/населено място, сигнализирано с ПЗ Д11/, е заснет автомобил марка/модел „Ф.П.“ с рег. № ********, докато същият се е движил със скорост от 72 км.ч.

Нарушението е квалифицирано в ЕФ като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С обжалвания ЕФ на жалбоподателя, в качеството му на собственик на конкретното МПС /налице е справка за регистрацията на конкретното МПС/, е наложено административно наказание „глоба в размер на 80 лева на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като е отчетено, че превишението на разрешената скорост е с 22 км.ч., при което са приспаднати 3 км.ч. от отчетената скорост на конкретното МПС, представляващи допустима грешка на при измерване на скорости до 100 км.ч., съгласно протокола за последваща проверка на АТСС, а така също е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5583468.

Извън посоченото конкретно правно основание обжалвания ЕФ е издаден на основание веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, а именно снимка, съдържаща освен заснето МПС с посочения рег. №, така и дата, час и място /чрез координати/ на заснемането, данни за наложеното в района ограничение, измерената скорост на движение на МПС, а така също и данни за настроените параметри на АТСС, отнасящи се до заснемането - посока, трафик и режим. По несъмнен начин посоченото веществено доказателство, ведно със справката за регистрация дава основание за извод, че автомобила, собственост на жалбоподателя се е движил на посочената дата и място, и в посочената посока със скорост, надхвърляща максимално разрешената в района, така както са отразени тези данни в обжалвания ЕФ.

2

Няма основание за съмнение и в установените конкретните стойности на скоростта, с която се движило МПС-то, собственост на жалбоподателя на посочената дата и час, след като тези обстоятелства, както и снимката са заснети/установени/регистрирани с посочената АТСС, която е одобрен тип техническо средство/система, преминало необходимия последващ контрол, съгласно представените удостоверение и протокол за тези обстоятелства.

Всички параметри за конкретното движение, дата, място, ограничение, скорост и конкретно МПС са отразени в обжалвания ЕФ по начин, напълно идентичен с данните от приложената снимка, справката за регистрация на МПС, както и протокола, съставен на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, от който се установява, конкретното място, където е заснето нарушението.

При тези обстоятелства, установени по несъмнен начин от приобщените писмени доказателства – ЕФ, Протокол за последваща проверка, удостоверение за одобрен тип, заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. ведно с образец, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. ведно с образец, веществени доказателства - снимки, протокол за използване на АТСС, справка регистрация на МПС и справка АИС АНД при МВР съдът намира, че подадената жалба е неоснователна, поради което следва да бъде потвърден обжалвания ЕФ.

Правилно и законосъобразно ЕФ е съставен срещу жалбоподателя, след като е вписан собственик на конкретното ПС - автомобил марка/модел „Ф.П.“ с рег. № ********, заснето при движение на ****** г. в 11.37 часа, в гр. К., ул. „Л.Ш.“ срещу бензиностанция Б.О. с посока от гр. М. към гр. С., със скорост превишаваща с 22 км.ч., максимално разрешената от 50 км.ч. за движение в населено място, като посочените обстоятелства са установени по несъмнен начин и осъществяват състава на нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установяващи забрана за водача на пътно превозно средство, при избиране скоростта на движение да превишава стойността от 50 км.ч. при движение в населено място.

Законосъобразно е определено и конкретното административно наказание, след като разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва с глоба 100 лв. за превишаване от 21 до 30 км.ч., а в случая извършеното от жалбоподателя нарушение е повторно, поради което правилно административното наказание е определено в двоен размер на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.

Неоснователни са възраженията за непълнота на фактите и в правната квалификация.

Няма никакво нарушение при квалифициране на нарушението по разпоредбата на чл. 21, ал.

1 от ЗДвП, съдържаща ограничението на скоростта за движение в населени места за превозните средства от категорията на превозното средство, собственост на жалбоподателя, по отношение на който, именно в качеството му на собственик, е ангажирана отговорността за установеното нарушение на правилата за движение. Изложените от жалбоподателя аргументи се отнасят до правилното обозначаване на правната норма, на която се основава налагането на конкретното административно наказание. Действително в разпечатката, 3 връчена на жалбоподателя е посочено, че наказанието се налага на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, докато в представения ЕФ е посочено, че това е и във връзка с алинея първа на посочената разпоредба, конкретно точка трета. Остава неизвестно защо е налице разлика между съставения ЕФ и бланката, която очевидно се връчва при друга проверка на пътя и е разпечатка от устройство в автомобилите. Това обаче не обуславя незаконосъобразност на ЕФ поради нарушаване на правото на защита. Правото на защита се реализира чрез защита по фактите и подвеждането им към състава на конкретно нарушение на закона, а в случая няма непълнота на фактите и квалифициране на нарушението, поради което не може да се твърди нарушаване на това основно право на лицето, чиято отговорност е ангажирана за извършено правонарушение.

Няма непълнота и относно фактите относно признака „повторност“. Фактите относно предходното наказване на жалбоподателя за такова нарушение са му известни, след като видно от приложената справка за водач на МПС с ЕФ № К 5583468 жалбоподателя е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с основание за наказване чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като този ЕФ е съставен на 07.02.2022 г. и му е връчен на 08.02.2022 г., тоест жалбоподателя е имал съзнание за санкционирането му, както и за факта, че този ЕФ е влязъл в сила, след като не е обжалван от него. Поради това няма ограничаване на правото на защита предвид липсата на посочена дата на влизане в сила на предходното наказване, след като момента на предходното нарушение, видът му и влизането в сила са обстоятелства, които са известни на жалбоподателя.

Неоснователно е и възражението за липса на дата на издаване на ЕФ. По своя смисъл ЕФ няма дата на издаване, а дата на съставяне, като данните от ЕФ са извлечени изцяло от електронни информационни системи, както и на основание посоченото веществено доказателство – снимка с автоматизирано техническо средство /система/, която идентифицира конкретното МПС, дата и място на заснемането и скоростта на движение в този момент. Няма изискване за автоматизирано съставяне на ЕФ, след като всички посочени данни, в това число и от вещественото доказателство следва да намерят своя запис върху хартия или в магнитен или друг носител, за която дейност е посочено в легалното определение че се осъществява чрез административно информационна система, а така също тази дейност представлява и обработка на данните от различните информационни системи и от вещественото доказателство, в какъвто смисъл съставянето на ЕФ не е автоматизирана дейност, а представлява съчетаване на данните от различните системи и ВВ в едно електронно изявление, което е специфично при осъществяване на административнонаказателната отговорност и затова приложението му е ограничено само до нарушенията, установени със специализирани технически средства/системи. Принципно правилно е становището, че ЕФ следва да бъде преценяван и за съответствие с изискванията за съставянето му в определени срокове, макар чл. 34 от ЗАНН да не третира въпросите в тази насока що се отнася конкретно до съставените ЕФ, но предвид датата на нарушението и датата на връчване на ЕФ – 45 дни са налице всички основания за извод, че няма нарушение на изискването на чл. 34 от ЗАНН за образуване на административно-наказателното 4 производство в законово определените срокове от извършване на нарушението и установяване на нарушителя.

Предвид изложеното обжалвания ЕФ следва да бъде потвърден.

Предвид изхода от делото е основателно искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски, които следва да бъда определени в минималния размер по чл. 27а от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно 80 лева.

Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 6812905, съставен от ОД на МВР С., с което на Г. Т. П., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 80 /сто/ лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.