Решение № 471 от 18.10.2017, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е №471/18.10.2017г. гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, в публично заседание на осемнадесети септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: МАРИАНА ШОТЕВА при участието на прокурора Пешев и при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм. дело № 326/17г. по описа на Административен съд Пазарджик, за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по реда на ЗИНЗС във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл.3 от ЕКЗПЧ. Образувано е по искова молба, подадена от И.Н.Д. ***, понастоящем в Затвора Пазарджик,чрез адв. В.

С. против ГД“ИН“-София, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за периода 19.01.2016г. – до момента на подаване на исковата молба – 04.05.2017г. в размер на 10 000, в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Твърди , че са му причинени неимуществени вреди от престоя в Затвора Пазарджик – обида, огорчение, битови неудобства, неравно третиране, принуда да търпи нещо против волята си.

Твърди, че условията са били унижаващи и накърняващи човешкото му достойнство , поради което се е почувствал изключително зле физически и психически. Конкретизира претенциите си, а именно : твърди, че обезщетението му се дължи с оглед лошите условия в затвора – пренаселеност и ниска хигиена. Твърди , че не го водят на ендокринолог въпреки заболяването му.Твърди, че е настанен в кИ. за здрави хора, а той бил болен.Твърди, че е обект на нечовешко отнасяне, поради поставянето му в жестоки и унизителни условия.

Сочи доказателства , иска назначаване на съдебно-медицинска експретиза.

В с.з. ищецът, редовно и своевременно призован, се явява лично и с адв.С. като поддържа иска. Ангажира доказателства. В първото съдебно заседание прави изменение на иска, като въвежда ново основание – бездействие на администрацията на Затвора Пазарджик довело до нанасяне на побой върху ищеца от други трима лишени от свобода.

Ответникът по иска - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч. чрез представен писмен отговор по исковата молба и в с.з. твърди, че исковата претенция е неоснователна и недоказана по основание и размер, поради което не са налице предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ. Излага становище във връзка със заявените твърдения от ищеца. Счита, че не са конкретизирани вредите, които ищецът твърди, че е претърпял, както и че липсват доказателства за това.

Представя писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик твърди, че искът е доказан в една малка част.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът Д. *** на 30.03.2016 г., като е преведен там от

Затвора Пловдив. В периода 30.03.2016 г. – 05.04.2016 г. е настанен в приемно отделение спално помещение № 206. Още с приемането е изпратен в стационара на затвора, с оглед на което същият не е пребивавал в това спално помещение. В периода 05.04.2016 г. – 03.08.2016 г. е настанен в 503 спално помещение. Помещението е с нетна площ 21,07 кв.м., същото е с достъп на дневна светлина и въздух посредством прозорци. Спалното помещение е оборудвано с тоалетна и течаща вода. През месец април 2016 г. лишените от свобода в това спално помещение са били 8. През месец май 2016 г. – 7, през месец юни 2016 г. – 6, през месец юли 2016 г. – 7. От 01.08. до 03.08.2016 г. лишените от свобода са били 6 на брой. В периода 03.08.2016 г. – 28.12.2016 г. ищецът е настанен в 904 спално помещение. Същото е с нетна площ 24,51 кв.м.

Дневната светлина и свежия въздух са осигурени посредством прозорци. В помещението има тоалетна и течаща вода. От 03.08.2016 г. до 31.08.2016 г. лишените от свобода в това спално помещение са били 9, през месец септември – 8, през месец октомври – 7, през месец ноември – 8, а от 01.12.2016 г. до 28.12.2016 г. лишените от свобода са били 8. В периода 28.12.2016 г. – 07.03.2017 г. ищецът е настанен в 503 спално помещение, което с нетна площ 14,14 кв.м. с достъп на дневна светлина и въздух посредством прозорци. В спалното помещение е имало тоалетна и течаща вода. През този период ищецът е съжителствал с още 4 – 5 лишени от свобода. В периода от 07.03.2017 г. до настоящия момент е настанен в 504 спално помещение, което е с нетна площ 14,14 кв.м., отново с достъп на дневна светлина и свеж въздух посредством прозорци. Тоалетната и водата са в съседното 503 помещение, което е преходно.

От 07.03.2017 г. до 31.03.2017 г. ищецът е съжителствал с още 3 лишени от свобода. През месец април също, а от 01.05.2017 г. до настоящия момент съжителства с още 4 лишени от свобода.

По делото е приета съдебномедицинска експертиза, изготвена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и личен преглед на ищеца. От експертизата и от разпита на вещото лице д-р Д. се установи, че ищецът страда от „Инсулинозависим захарен диабет, късен дегенеративен синдром – диабетна полиневропатия, диабетна ретинопатия, диабетна нефропатия, ИБС, Артериална хипертония, доброкачествена простатна хиперплазия, лумбална спондилоза и радикулопатия“. Вещото лице е категорично, че всички заболявания са налице преди настаняване на ищеца в затвора, видно от епикризата от 2014 г. Заболяванията не са получени по време на престоя в затвора. От експертизата, както и от разпита на вещото лице се установява, че в Затвора Пловдив ищецът е получил обостряне на захарния диабет, с оглед на което е постъпил в Затвора Пазарджик, където незабавно е бил настанен в стационара за наблюдение и лечение. Установи се, че по време на престоя е оказвана адекватна медицинска помощ, доказателство за което е добрия гликемичен контрол и липсата на декомпенсация. Вещото лице заявява, че ищецът е бил преглеждан от ендокринолог, невролог, очен лекар, уролог и кардиолог. Вещото лице в съдебно заседание казва ,че за да не направи хипогликемия трябва да има хранене в определен период от време. Видно от здравната документация ищецът не е изпадал в такава хипогликемия, с оглед на което вещото лице прави заключение, че на същият е осигурявана храна по особен режим и диета.

По делото са разпитани свидетеля К. и свидетеля Г. От показанията на свидетеля К. се установява, че ищецът е в кИ.за болни, но свидетелят твърди, че на ищеца не му давали храна, каквато му се полага.

Показанията на свидетеля К. в тази част се опровергават от съдебномедицинската експертиза и от показанията на свидетеля Г., който е категоричен, че на ищеца му се дава мляко и месо, храна различна от тяхната.

От приетите по делото писмени доказателства, а именно – няколко списъка на лишените от свобода със захарен диабет, на които се полага диетично хранене, както и за които се полага хранителна добавка и се разрешава качването й в спалните помещения се установява, че ищецът Д. включен в тези списъци.

От приетата по делото справка от Затвора Пазарджик се установява, че лишените от свобода, вкл. и ищеца Д. през деня пребивават на отворени врати на килиите. Същевременно обаче от същата тази справка се установява, че през целия период на пребиваване в Затвора Пазарджик ищецът е бил в пренаселени килии. Например през месец април 2016 г. ищецът е съжителствал с още 7 лишени от свобода в спално помещение с нетна площ от 21,07 кв.м. През месец септември 2016 г. е съжителствал с още 7 лишени от свобода в спално помещение с нетна площ от 24,51 кв.м. През нито един период от време ищецът не е бил в спално помещение, което отговаря на изискванията относно нетната площ за спално помещение в затворите. От друга страна, от показанията на свидетелите К. и Г. се установява, че в килиите, в които е пребивавал ищецът е било пълно с дървеници, хлебарки и гризачи. Свидетелят К. заявява: „пълна мизерия“, „има предостатъчно гризачи в килиите, освен хлебарки и дървеници“. Свидетелят Г. в показанията си казва, че в затвора са пръскали веднъж против дървеници и хлебарки, но резултат не е имало никакъв, като освен насекоми, хлебарки и дървеници в килията имало и мишки.

По делото е приета като доказателство и преписка от

Районна прокуратура Пазарджик – ПП № 2804/2016 г. във връзка с нанесен побой на ищеца, както и медицинска справка, находящ се на лист 101, ведно с формуляр за регистриране на травматични увреждания на лишен от свобода. От представените писмени доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че на 02.08.2016 г. в килията за болни № 503 ищецът е бил нападнат и бит от трима лишени от свобода. Съдът счита, че за да бъде извършен този побой с посочените травматични увреждания, а именно – разкъсно-контузно нараняване на горната устна, кръвонасядане и охлузване, то администрацията на затвора е бездействала като не е предприела необходимите мерки, за да не се стигне до тази саморазправа в Затвора Пазарджик.

По допустимостта на иска:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност - незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на държавата - от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - юридическо лице към Министъра на правосъдието, и с териториални служби в т.ч. съответните затвори, включително Затвора Пазарджик . Следователно исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на Затвора Пазарджик представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наказанията не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изтърпяване на наказанието, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от лишените от свобода и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" иск с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на Затвора Пазарджик е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2.

Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпИ.вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София за претърпени неимуществени вреди от администрацията на Затвора – гр. Пазарджик в периода от 19.01.2016г. до 30.03.2016г. , през който период е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ се явява недоказан по основание, по следните съображения:

Разпечатката съдържа 31 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d04827b-68b6-4621-ba9e-ebbcce6a5113