Решение № 4131 от 30.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4131 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г.ева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Мариана Г.ева Въззивно гражданско дело № 20251100503813 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на “КРЕДИСИМО“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20248600403336 по описа на частен съдебен изпълнител В.М., с рег. № 860 по описа на КЧСИ, срещу разпореждане за разноски от 04.11.2024г., с което е оставено без уважение искането за намаляване размера на приетите за събиране разноските по изпълнението и разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя.

Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на постановеното разпореждане.

Излага, че с действията си преди образуване на изпълнителното производство дружеството е положило възможната и необходима грижа и усилия да изпълни доброволно. Релевира възражения, че кредиторът не е оказал необходимото съдействие, поради което е изпаднал в забава и следва да понесе отговорността за разноските по изпълнението. В този смисъл счита, че не дължи приетите за събиране в изпълнителното производство разноски за такси по ТТРЗЧСИ и адвокатско възнаграждение.

Конкретно са наведени твърдения, че преди образуване на изпълнителното дело длъжникът е направил опити да се снабди с данни за банковата сметка на кредитора, като е изпратил две искания по електронната поща, на които не е получил отговор. Освен това на 12.09.2024г. е превел чрез системата за 1 парични преводи Изипей на адв. М. дължимата сума от 752, 26 лева, като го е уведомил за извършения превод на електронна поща. Кредиторът обаче не е отговорил на уведомлението, нито е получил паричния превод. Към посочената дата по делото не е бил издаден изпълнителен лист, а кредиторът не е прехвърлил вземането си с договор за цесия. С оглед изложеното поддържа, че от бездействието си взискателят, който не е получил паричните средства от каса на Изипей, нито е посочил друг начин за погасяване на паричното притезание, не може да черпи благоприятни правни последици, вкл. и получаване на разноски по изпълнението по аргумент от нормата на чл.

79, ал. 1, т. 1 in fine ГПК. Следователно същите следва да останат за сметка на взискателя, в това число адвокатското възнаграждение на процесуалния му представител, както и на таксите по ТТРЗЧСИ. В условията на евентуалност са наведени възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 400 лева и е направено искане за неговото намаляване до размер на сумата от 200 лева, както се оспорва и размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е обосновано с доводи, че плащането на паричното задължение е извършено в срока за доброволно изпълнение, поради което се дължат разноски единствено за образуване на изпълнителното дело. Счита обжалваното разпореждане за незаконосъобразно и поради липсата на мотиви.

По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалвания акт в цялост, а в условията на евентуалност – за намаляване на размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение и размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която да бъде определена съобразно материалния интерес, обективиран като вземане в издадения изпълнителен лист.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят В.П.В. е подал отговор на жалбата, с които същата се оспорва. Сочи, че представената разписка за извършено плащане от 12.09.2024г. има характер на пощенски запис, а не на банково нареждане. Същата не съдържала телефонен номер или имейл на получателя, наредителят не бил индивидуализиран чрез посочване на ЕИК или ДДС номер. Освен това посоченият ЕИК не съответствал на вписания в Търговския регистър ЕИК на дружеството-длъжник. Оспорва титулярът на цедирането вземане да е получавал представената електронна кореспонденция, както и оспорва да е изпращано такова електронно уведомление. Освен това липсвали доказателства за учредена представителна 2 власт в полза на автора на електронните писма. На следващо място, твърди, че към датата на изпращане на посочените писма – 26.04.2024г. и 08.05.2024г., въпросът относно размера на разноските /предмет на издадения изпълнителен лист/ не е бил решен с влязъл в сила съдебен акт, тъй като длъжникът е инициирал производство по чл. 248 от ГПК, което е приключило с постановяването на въззивно определение на 28.08.2024г. Освен това с молба от 19.09.2024г. по гр.д. № 4315/ 2023г. по описа на PC – Перник и на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК титулярят на цедираното вземане - адвокат Г.

Момчило в , изрично е посочил начин на плащане с оглед доброволното изпълнение на дълга, а именно чрез пощенски запис по "Български пощи" ЕАД, с конкретно вписан адрес. Изложени са и подробни доводи за неоснователност на искането за намаляване размера на претендираното адвокатско възнаграждение, както и становище за неприложимост на решение С-438/2022г. на СЕС, доколкото същото не се отнася до хипотези на предоставена безплатна правна защита и съдействие при условията на чл. 38 от ЗА. По тези съображения е направено искане за отхвърляне на подадената жалба.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20248600403336 по описа на частен съдебен изпълнител В.М. е образувано въз основа на молба от В.П. Д. с вх. № 86059 от 07.10.2024г. срещу „КРЕДИСИМО“ АД с предмет - принудително събиране на присъдените в полза на адв. Г. М. с решение по гр.д. № 4315/2023г. по описа на РС – Перник парични суми в размер на 752, 26 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Взискателят се легитимира като кредитор на вземането въз основа на договор за цесия от 26.09.2024г., с който Г. М. е прехвърлил вземането по процесния изпълнителен лист. С молбата е поискано събирането и на сторените от взискателя в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, за което е представен договор за правна защита и съдействие.

3

С разпореждане от 08.10.2024г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително производство по представения изпълнителен лист и е приел като разноски по делото начислени авансови такси по ТТРЗЧСИ в размер на 66 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

В поканата за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 21.10.2024г., е обективирано задължение по изпълнителното дело в общ размер на 1 484, 58 лева, от които - 752, 26 лева неолихвяема сума; 198 лева разноски по изпълнителното дело; 134, 62 лева – пропорционална такса по т.

26 от ТТРЗЧСИ и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

С молба от 23.10.2024г. длъжникът е възразил срещу дължимостта на приетите за събиране в производството такси и разноски по доводи за наличие на кредиторова забава, а в условията на евентуалност – възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендирания от взискателя адвокатски хонорар. Към молбата са представени на хартиен носител разпечатки от електронна кореспонденция. С електронно писмо от 26.04.2024г. дружествотодлъжник е поискало от Г. М. данни за банкова сметка, по която да бъдат заплатени разноските, присъдени по гр.д. № 4315/2023г. по описа на РС Перник. Идентично искане е отправено с електронно писмо от 08.05.2024г.

Представена е и разписка за извършено плащане от 12.09.2024г. чрез системата за парични преводи на ИзиПей, с която „Кредисимо“ АД, в качеството на наредител, е извършил превод в полза на адв. Г. М., с посочено в разписката ЕГН, на парична сума в размер на 752, 26 лева, с вписано основание – „паричен превод към ИзиПей, адвокатски хонорар по гр.д. № 4315/2023г. на РС Перник“. С електронно писмо титулярът на вземането адв.

М. е уведомен за извършения паричен превод. Няма данни сумата да е изплатена на получателя.

В срока за доброволно изпълнение с платежно нареждане от 23.10.2024г. длъжникът е заплатил по сметка на съдебния изпълнител присъдената с процесния изпълнителен лист сума в размер на 752, 26 лева.

С разпореждане от 04.11.2024г. органът по принудително изпълнение е оставил без уважение искането за намаляване на разноските по изпълнение и размера на разноските за адвокатско възнаграждение.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

4

Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК. За да стигне до този извод съобрази следното:

В разпореждането от 04.11.2024г. съдебният изпълнител не е посочил, че същото подлежи на обжалване, какъв е срока за обжалваното му, нито пред кой орган може да се подаде жалба. Това е достатъчно основание да се приеме, че депозираната по настоящото производство жалба е процесуално допустима. Жалбата е подадена от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Разпоредбата на чл. 79 ГПК регламентира отговорността за разноски в изпълнителното производство като установява, че длъжникът отговаря за тях, освен когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК /длъжникът не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е изпълнил преди това/, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и когато разноските се отнасят до изпълнителни способи, които не са приложени. Тя е част от общите правила за разпределение отговорността за разноски по ГПК, в основата на които е правото на едната страна да иска, съответно задължението на другата страна, дала повод за образуване и водене делото, да плати направените разноски.

Съгласно чл. 95 ЗЗД кредиторът изпада в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника точно изпълнение на задължението или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Забавата на кредитора не освобождава длъжника от задължението му, но го освобождава от последиците на неговата забава.

Изпращането на дължимата парична сума с пощенски превод или чрез системата за парични преводи ИзиПей, както и преводът на сумата по банкова сметка, преди изтичане на срока за изпълнение на парично задължение, представлява предложено от длъжника точно изпълнение на задължението.

При такова предложено точно изпълнение, необходимото съдействие, което кредиторът е следвало да окаже, се изразява в явяването му в пощенската станция или в каса на ИзиПей да получи дължимата сума. За възникване на 5 правните последици на кредиторовата забава е достатъчно сумата да е внесена за взискателя и да се установи, че последният има право да се разпорежда с нея, за което следва да е надлежно уведомен.

По делото са ангажирани доказателства, че длъжникът е превел на 12.09.2024г. чрез системата на парични преводи на Изипей в полза на първоначалния кредитор сумата, предмет на процесния изпълнителен лист, която не е получена от последния. С оглед на това съдът приема, че плащането не е извършено съобразно изискванията на чл. 68, б. "а" ЗЗД. Според посочената разпоредба ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши, при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението. В производството не са ангажирани доказателства, че изпратените по електронна поща писма и уведомления до взискателя са били получени от него, а в отговора на жалбата са наведени изрични възражения в този смисъл. Следва да се има предвид, че по делото няма данни кредиторът, като адресат на съобщенията, да е дал съгласието си за изпращане и съответно получаване на електронна кореспонденция с длъжника без нарочно потвърждение с оглед удостоверяване на получаването.