Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 211 от 03.04.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 104/2024
Вид
Определение № 211
Подписан
03.04.2025
Състав
Даниела Дончева, Капка Павлова, Величка Борилова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 211 гр. София, 03.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Величка Борилова

Капка Павлова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20241001000104 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното.

По делото е постъпила молба с вх.№ 33145/19.12.2024 г., депозирана от „Веселец“ ООД, чрез адв. М. К., с която е поискано от съда да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото Решение № 720/10.12.2024 г. досежно указанията на съда за неговата обжалваемост. Излага се, че в диспозитива на съдебното решение е посочено, че същото подлежи на обжалване при наличието на основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК пред ВКС, но доколкото предмет на въззивното търговско дело са три субективно съединени иска, всеки за сума от 16 505,65 лв., то на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК същото не подлежи на обжалване. Моли да бъде поправена допуснатата очевидна фактическа грешка.

Препис от молбата е връчен на насрещните страни по нея- И. П., А. П. и Д. П., които в указания им срок са депозирали отговор, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по молбата на „Веселец“ ООД, настоящият състав намира следното:

Очевидна или явна фактическа грешка е всяко едно явно несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в текста на решението (Решение № 34/14.02.2012 г., по гр. д. № 684/2011 г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК), както и при случаите на очевидна 1 техническа грешка (Решение № 629/26.02.82 г., по гр. д. № 92/82 г., на I г.о.;

Решение № 16/03.02.2010 г., по гр. д. № 135/2008 г., на IV г.о.), т. е. отнася се към онази част от решението, която е годна да породи последиците по чл. 298 ГПК – сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие.

В Решение № 321 от 26.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 54/2012 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, състав на ВКС се е произнесъл по въпроса какво може да съставлява очевидната фактическа грешка в един съдебен акт. Там изрично е посочено в указанията до съдилищата, че очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка представляват погрешното посочване в диспозитива на решението на съда на имената на страните, на границите на спорния имот, на размера на присъдената сума, погрешните пресмятания на суми, неотразяването в диспозитива на решението волята на съда, личаща от мотивите.

По силата на чл. 236, ал. 1, т. 8 от ГПК , съдебното решение следва да съдържа указание подлежи ли то на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.

Тези указания представляват законова гаранция за надлежното упражняване на правото на жалба от страните, но са неотносими към последиците, които решението поражда. Поради това, ако съдът е допуснал грешка по чл. 236, ал.

1, т. 8 ГПК, тя не може да се отстрани чрез иницииране на производство по реда на чл. 247 ГПК. ( в този смисъл Определение № 584 от 25.02.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 96/2025 г., II т. о., ТК). Съгласно константната практика на ВКС по приложението на чл. 247 ГПК (решение № 17/07.02.2014 г. по гр. д. № 6323/2013 г. на ВКС, I г. о.; решение № 125/12.03.2021 г. по гр. д. № 612/2020 г. на ВКС, I г. о.; ГК; решение № 168/02.08.2013 г. по гр. д. № 580/2012 г. на ВКС, IV г. о.; Определение № 60358 от 19.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3667/2021 г., III г. о., ГК)., съгласно която очевидната фактическа грешка във въззивно решение, което решава правния спор по гражданско дело, може да има за обект предмета на спора, включително страните, съдебния състав, описанието на гражданското дело и датите, на които е приключило последното открито съдебно заседание и е постановено решението. Това са параметрите от значение за силата на пресъдено нещо, които решението е годно да породи, и за индивидуализацията на гражданското дело и състава, който го е постановил. Обжалваемостта на решението не е сред тях. Указанията за реда 2 за обжалване на решението не съставляват част от формираната от съда воля по спорното право, нито имат задължителен за страните характер ( в този смисъл Определение № 60358 от 19.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3667/2021 г., III г. о., ГК). Погрешните указания на съда по чл. 236, ал. 1, т. 8 ГПК не рефлектират върху обжалваемостта на решението, която се определя от закона. Проверката дали съдебният акт подлежи на обжалване се извършва при подадена от страната жалба срещу акта, която при липса или неправилни указания по чл. 236, ал. 1, т. 8 ГПК следва да се счита подадена в срок (определение № 21/09.01.2013 г. по ч. гр. д. № 720/2012 г. на ВКС, IV г. о.).

На следващо място следва да е посочи, че проверката на администриращия съд относно допустимостта и редовността на касационната жалба не обвързва касационната инстанция, която извършва самостоятелна преценка относно надлежното упражняване правото на касационно обжалване.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение, поради което молбата на „Веселец“ ООД се явява неоснователна.

Водим от гореизложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 33145/19.12.2024 г., депозирана от „Веселец“ ООД, чрез адв. М. К., с която е поискано от съда да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 720/10.12.2024 г., постановено по в.т.д.№104/2024 г. по описа на Апелативен съд-София, ТО, 15-ти състав, досежно указанията на съда за неговата обжалваемост.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, на основание чл.247, 3 ал.4 ГПК, в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4