Определение № 437 от 25.08.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 327/2023
- Вид
- Определение № 437
- Подписан
- 25.08.2023
- В сила
- 25.08.2023
- Състав
- Мария Кръстева Маринова, Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.135 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.276 · Граждански процесуален кодекс
- чл.536 · Граждански процесуален кодекс
- чл.536, ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.103 · Семеен кодекс
- чл.135 · Семеен кодекс
- чл.135, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.89, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.90, ал.2 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 437 гр. Варна, 24.08.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария Кр. Маринова
Членове:
Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500327 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Е. К. срещу протоколно определение от 18.07.2023г., постановено по гр.д. № 1237/2023г. по описа на ОС Варна, с което производството по делото е спряно, на основание чл.536, ал.1,т.1 ГПК, до приключване на производството по гр.д. № 9018/2023г. по описа на РС Варна.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното определение, като се твърди, че същото е постановено по процесуално недопустима молба, доколкото молителят Т. Г. не е страна по делото и не може да прави искания във връзка с разглеждането му, включително и за спиране на производството. Посочва, че не са налице предпоставките за постановяване на спиране на производството, тъй като производството по чл.135 СК, не е преюдициално по отношение на делото за допускане на осиновяване, като е неприложима и разпоредбата на чл.536, ал.1, т.1 ГПК, предвид постановеното и влязло в сила решение, с което Т. Г. е лишен от родителски права, поради което и към датата предявяване на молбата и образуване на производството са съществували всички предпоставки за допускане на осиновяването. Излага съображения, че неправилно съдът е приел, че е налице чисто охранително производство, поради което и неправилно е приложена разпоредбата на чл.536 ГПК, като спирането на производството е в противоречие с най-добрия интерес на детето, чието осиновяване е предмет на делото. Посочва, че не налице пряка връзка между двете производство, тъй като ако настоящото 1 производство приключи с решение за недопускане на осиновяване, то същото е без значение за иска по чл.135 СК, а в случай, че осиновяването се допусне, то производството по чл.135, ал.2 ГПК, няма да подлежи на разглеждане по същество. Същото ще подлежи на прекратяване поради отпадане на правния интерес, тъй като с факта на осиновяването връзката между детето и рождения родител се прекратява. Инициираното от Т. Г. производство по чл.135 ГПК с оглед времето на заявяване на претенцията и бланкетния характер на същата е недопустимо и представлява злоупотреба с права и опит за забавяне на производството по делото за осиновяване. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалвания съдебен акт и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 ГПК са постъпили отговори от заинтересованите страни.
Т. Г. Г. е изразил становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Г. С. К. изразява становище за основателност на жалбата.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество, настоящият състав намира същата за неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по молба от К. Е. К. за допускане на пълно осиновяване в условията на чл.103 СК на детето А.Б.Т.Г. на 12 години, чийто рожденен баща е бил лишен от родителски права с решение №250/28.02.2023г., постановено по в.гр.д. № 1626/2022г. по описа на ОС Варна. Молителят е в брак с майката на детето и живее и се грижи за него в общо домакинство.
Заинтересованата страна Т. Г. – рожден баща на детето е отправил искане за спиране на производството по делото да бъде о, като е представил депозирана пред ВРС искова молба с вх. № 52726/13.07.2023г., с искане по реда на чл.135, ал.2 СК, за възстановяване на родителските права по отношение на детето А.Б.Т.Г..
За да постанови обжалваното определение за спиране, съдът се е обосновал с постъпилата по делото информация, че в районен съд Варна по молбата за възстановяване на родителските права на Т. Г., е образувано производство по гр.д. № 9018/2023г. на Х състав. Предвид това е приел, че са налице предпоставките на чл.536, ал.1, т.1 ГПК, като производството по делото за допускане на осиновяването следва да се спре до приключване на производството по чл.135, ал.2 СК.
Настоящият съдебен състав споделя напълно горните правни изводи по следните съображения:
Съгласно чл.89, ал.1 СК „За извършване на осиновяването е необходимо съгласието на: осиновявания, родителите на осиновявания, съпрузите на осиновяващия и на осиновявания, осиновявания, 2 ако е навършил 14 години. Съгласно разпоредбата на чл.90, ал.2 СК мнение за осиновяването дават родителите, които са лишени от родителски права.
Осиновяване без съгласие на родител се допуска само в изрично изчерпателно изброени случаи, а именно, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го възпитава и отглежда по вреден за развитието му начин или когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето, без основателна причина не е поискал прекратяване или промяна на мярката и връщане на детето.
Актът за допускане на осиновяването е охранителен, той не отрича и не признава съществуването на материални субективни права. За лицата, които са легитимирани да започнат производството по осиновяване- осиновителят и осиновявания, последиците от осиновяването са желани и изгодни без да накърняват чужди права. Затова производството е едностранно и безспорно.
Родителите на осиновявания, не са процесуално легитимирани да започнат производство по осиновяване. Най –съществената особеност на охранителните производства е служебното задължение на съда да провери дали са налице условията за издаване на искания охранителен акт, като той може по своя инициатива да събере доказателства и да вземе предвид факти, непосочени от молителя.
В това охранително производство е недопустимо да разглежда спор относно наличието на предпоставки за лишаване от родителски права или възстановяване на родителски права на някой от родителите на осиновявания.
Ето защо разрешаването на спора относно родителските права на единия от родителите на осиновяваното дете има преюдициално значение за изхода на охранителното производство.
При това положение, изводът на ОС - Варна за наличие на предпоставките по чл.536, ал.1, т.1 ГПК е правилен и законосъобразен.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че съдът не съобразил, че предявената искова молба е недопустима и нередовна. Съдът сезиран с искане за спиране на охранителното производство не е компетентен да извършва контрол върху редовността на исковата молба, въз основа на която е образувано производството по чл.135, ал.2 СК. Правомощието за извършване на такава преценка принадлежи на съда, пред който е висящо исковото производство. Достатъчно е от обстоятелствената част и петитума на иска да може да се направи извод за преюдициалният характер на правоотношението, предмет на предявения иск по отношение на производството по допускане на осиновяването. В случая ищецът като родител на детето е активно легитимиран да предяви иск по чл.135, ал.2 СК за възстановяване на родителски права по отношение на същото. В същото време решението, което следва да бъде постановено по делото за допускане на осиновяването / относно вида на допуснатото осиновяване – пълно или 3 непълно, наличието на дадено съгласие или мнение от рождения родител, както и по отношение на установяването на предпоставките за допускане на осиновяването въпреки несъгласието на родителя/ е обусловено то разрешаването на спора по чл.135, ал.2 СК.
С оглед на това, обжалваното определение за спиране на производството по гр.д. № 1237/2023г. по описа на ОС Варна, на посоченото основание се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.07.2023г. на ОС - варна, постановено по гр.д. № 1237/2023г., с което производството по делото е спряно до приключване на производството по гр.д. № 9018/2023г. по описа на РС Варна.
Определението не подлежи на обжалване по аргумент на чл.274, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4