Решение № 1107 от 14.12.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1107 гр. Русе, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20214520103540 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД и в условията на евентуалност осъдителни искове по чл. 240 и чл. 86 ЗЗД .

Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу АЛБ. М. АДЖ., в която се твърди, че на 10.09.2020г. между ищцовото дружество и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ било подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г., по силата на който е придобило вземане срещу ответницата по Договор за потребителски кредит от 10.05.2018г. Съгласно договора за цесия, ищцовото дружество в качеството си на цесионер се е задължило от името на цедента да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, каквото съобщение било изпратено и до ответницата на 12.03.2021г. Уведомлението останало непотърсено от нея, поради което се счита, че същото би могло да се приеме за редовно връчено и с връчване на копие от исковата молба за образуване на настоящото производство.

Твърди се, че процесното вземане произтича от подписан на 1

10.05.2018г. Договор за потребителски кредит, по силата на който на ответницата била предоставена сумата от 6000лв., както и сумата от 2016лв. за заплащане на застрахователна премия. С предоставянето на тези суми задължението на кредитора било изпълнено. Общата стойност на дължимите по този договор плащания от кредитополучателя възлизали на 12987,00лв., включващи и договорна лихва в размер на 5004,60 лв. Кредитополучателят се задължил да върне получената сума в срок до 20.05.2023г., на 60 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 216,45 лв., първата от които дължима на 20.06.2018г.

Съгласно уговореното в договора, при забава в плащанията на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължал и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница. За периода от 21.12.2019г. до датата на подаване на заявление в съда била начислена такава лихва в размер на 432,61лв., като за периода 13.03.2020г. – 14.07.2020г. не била начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.

Крайният срок за издължаване на всички задължения бил 20.05.2023г., но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал в срок задължението си за заплащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземането му е настъпила предсрочна изискуемост и е обявил такава, считано от 12.03.2021г. – получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост.

Твърди се, че за дължимите по процесният договор суми, срещу ответницата било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и такава била издадена за сума в общ размер на 7323,51 лв., от които: 4777,55лв. главница, 2113,35лв. договорна лихва и законна лихва за забава в размер на 432,61лв.

Моли се в настоящото производство да бъде признато за установено съществуването на задължението на ответницата АЛБ. М. АДЖ. към „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за сумите: 4777,55лв. главница за периода от 20.12.2019г. до 20.05.2023г. по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от 12.03.2021г. – датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 2113,35лв. договорна лихва за периода от 20.12.2019г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 2

12.03.2021г.; 423,61лв. обезщетение за забава, считано от 21.12.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020г. – 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове, поради това, че длъжникът не е бил своевременно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, се моли ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество горепосочените суми. Претендират се и разноските направени в настоящото и в заповедното производства.

В срока по чл.131 ГПК ответницата изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на сключен между страните Договор за потребителски кредит.

Оспорва, че е уведомена надлежно за извършената цесия по смисъла на чл.

99, ал. 4 ЗЗД. Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, тъй като в същия не се съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислени на база на лихвен процент и допълнителни разходи. Не било ясно какво е заплатила ответницата към момента на депозиране на исковата молба и към момента на изискуемостта на кредита.

Не ставало ясно кога е настъпила изискуемостта. Не било ясно и кои вноски са просрочени, още по-малко на какво основание се претендират лихви.

Твърди се също така, че договорът не е съобразен и с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е самостоятелно основание за неговата недействителност. Съдебната практика приемала, че уговорка за лихва, надвишаваща трикратният размер на законната лихва е противна на добрите нрави, а в случая това било налице.

Също така главница се претендирала за периода от 20.12.2019г. до 20.05.2023г., а тъй като не била настъпила предсрочна изискуемост искът можел да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж. В случая предсрочната изискуемост не била надлежно обявена на ответницата.

По изложените съображения ответницата счита, че на връщане 3 подлежи само чистата стойност на кредита без да дължи лихва или други разходи на основание чл. 55 ЗЗД. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените и неоспорени писмени доказателства, че на 10.05.2018г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ в качеството на кредитор и ответника АЛБ. М.

АДЖ. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски паричен кредит, при следните параметри: размер на кредита – 6000лв., застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ – 2016лв., такса „ангажимент“ 210лв., брой погасителни вноски 60, размер на погасителната вноска 216,45лв., обща стойност на плащанията 12 987лв., годишен процент на разходите (ГПР) 32,31%, ГЛП 26,52%, падеж на първа погасително вноска 20.06.2018г., а на последна 20.05.2023г.

В чл. 5 от Условията по договора за кредит е предвидено при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, че вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени в договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

На 19.08.2019г. между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството на купувач и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ в качеството на продавач е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания. В приложение №1/10.09.2020г. към Рамковия договор е включено и вземането по процесния договор (под №76654), което е в размер на 4777,55лв. главница, 2113,35лв. остатък от договорна лихва и 107,92лв. остатък от лихва за просрочие или общо сумата от 6998,82лв.

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е упълномощено да съобщи на длъжниците по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД от името на стария кредитор извършеното прехвърляне на задълженията им.

На 14.09.2020г. ищцовото дружество е изпратило от името на 4 първоначалния кредитор уведомително писмо до ответницата, с което й съобщава извършената цесия и размера на дълга след настъпила предсрочна изискуемост на всички вземания по договора. Писмото е върнато като „непотърсено“. На 10.03.2021г. е изпратено ново уведомително писмо до ответницата за извършената цесия и размера на дълга й, което също е върнато като непотърсено.

Според заключението на изготвената по делото икономическа експертиза, на 11.05.2018г. е преведена чистата стойност на отпуснатия кредит по банкова сметка на ответницата – сумата от 5790лв., като от отпуснатата в кредит сума от 6000лв. е удържана такса „ангажимент“ в размер на 210лв. До датата на цесията 10.09.2020г., ответницата е заплатила общо 4987,30лв. След тази дата няма данни да е заплащала суми на новия кредитор. С платените суми са погасени главница в размер на 1256,05лв., главница по застрахователна премия в размер на 873,60лв. По данни от ищеца след 20.08.2020г. застрахователната полица е анулирана. Неплатената главница по кредита до края на срока му е в общ размер на 4777,55лв., в това число и 33,60лв. неплатена застрахователна премия до 20.08.2020г.

Вещото лице е посочило, че размерът на неплатената договорна лихва за периода от 20.12.2019г. (падежът на първата неплатена месечна вноска) до 12.03.2021г. (датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост) е в размер на 864,42лв. Размерът на обезщетението за забава за периода от 21.12.2019г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 25.03.2021г. е в размер на 132,78лв.

Вещото лице е изчислило, че с включване на дължимата по процесния договор сума за застрахователна премия, ГПР възлиза на 44,76%.

По депозирано заявление от ищеца е образувано ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС – Русе, по което срещу ответницата на 26.03.2021г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за дължими суми, произтичащи от процесния договор: 4777,55 лв. главница за периода 20.12.2019г. до 20.05.2023г. по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост на 12.03.2021г., 2113,35лв. договорна лихва за периода 20.12.2019г. до 12.03.2021г., 432,61лв. обезщетение за забава за периода от 21.12.2019г. до 24.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.03.2021г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 5

196,47лв. разноски по делото. Срещу заповедта и в срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение от длъжника.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Няма спор по делото, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е сключен договор за паричен заем. Не се спори и относно параметрите му и условията при които същият е следвало да бъде върнат, както и за размера на погасената от длъжника сума по договора.

Според представените и неоспорени писмени доказателства, вземането по процесния договор е надлежно цедирано на ищеца по настоящото дело.

Представеният рамков договор и приложение №1/17.10.2018г. към него съдържат всички съществени елементи на договора за цесия. Неоснователно е възражението на ответницата основано на обстоятелството, че прехвърлянето на вземането не й е съобщено. Дори и да се приеме, че изпратените до нея уведомления от новия кредитор, надлежно упълномощен да съобщи цесията от първоначалния кредитор (за което няма законова забрана) не са породили целения ефект, то с връчването на исковата молба и доказателствата към нея след образуване на настоящото производство, ответникът е надлежно уведомен за цесията. Също така съгласно установената съдебна практика (прим. Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС), длъжникът може да възрази успешно за липсата на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице до момента на уведомяването, каквото твърдение в случая не е налице.