Акт от 04.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20761 гр. София, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20261110105887 по описа за 2026 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 70209/05.03.2026г. на СРС, подадена от А. П. К. срещу „Кроспойнт-Ре“ ЕООД.

Ищцата А. П. К. /с предишни фамилни имена П. и Ч./ чрез адв. Г. В. – АК-София, е предявила срещу ответното „Кроспойнт-Ре“ ЕООД искове с правно основание по чл. 124, ал.

1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1579,89 евро /3090,00 лева/ за главница – задължение по запис на заповед от 01.10.2008г., както и сумата от 109,52 евро /214,20 лева/ за съдебни разноски, за които суми срещу ищцата и в полза на ответното дружество на 12.01.2009г. по ч.гр.д. № 41783/2008г. на СРС бил издаден изпълнителен лист. Ищцата твърди, че вземанията са погасени по давност и не дължи изпълнение, като образуваното за събирането им изп.д. № 2009***0400*** на ЧСИ № *** – М.П. било прекратено на 04.12.2025г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В насроченото по делото открито съдебно заседание ищцата не се явява, като се представлява от адв. В., който поддържа исковата молба, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кроспойнт-РЕ“ ЕООД не се е възползвал от правото си да подаде отговор на исковата молба. За насроченото по делото открито съдебно заседание не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявените с нея искове и поведението на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

1

Процесуалният представител на ищцата изрично заявява, че не желае постановяване на неприсъствено решение.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за ответника. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, включително спиране/прекъсване на давността. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и обстоятелствата, въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от представените заверени копия, процесните вземания са дължими въз основа на Заповед от 05.01.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 41783/2008г. на СРС, 77 състав, и издаден въз основа на същата изпълнителен лист от 12.01.2009г. При това положение съдът намира, че за тях е приложим петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД (така р.50295/23.01.2023г.- гр.д.1030/2022г.-ВКС,IVг.о.), като най-ранният възможен момент, от който е започнала да тече давността, съдът приема, че е датата на връчване на заповедта – 04.04.2009г.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3/1980г. приема, че през времетраенето на изпълнителния процес давност за вземанията, предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013- ОСГТК, т. 10, се възприема, че при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът може да избере дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с тълкувателното решение от 2015г., че ПП 3/1980г. е загубило сила. Съгласно даденото с ПП 3/1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на изпълнителното производство давност не тече. С ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, е дадено съвсем различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ПП 3/1980г.

Прилагането на даденото с посоченото ново тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погА.ването по давност на вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за 2 период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент постановление. Поради това даденото с отмененото постановление тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнА. до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на горното извършената с ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, отмяна на ПП 3/1980г. поражда действие от датата на обявяването на новото тълкувателно решение, като в тази си част то се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – р.170/17.09.2018г.- гр.д.2382/2017г.-ІVг.о., р.51/21.02.2019г.-гр.д.2917/2018г.-ІVг.о, включително задължителната такава: в ТР 3/2020-2023-ОСГТК, ВКС постановява, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР 2/2013-2015-ОСГТК.

В настоящия случай за събиране на вземанията по изпълнителния лист е образувано изп.д. № 2009***0400*** на ЧСИ № *** – М.П.. С Постановление от 04.12.2025г., влязло в сила на 16.02.2026г., това дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С образуването му давността е спряла да тече до 26.06.2015г. Какви изпълнителни действия са предприети по това изпълнително дело до тази дата е без значение. След тази дата и до прекратяването му не са налице доказателства за действия, годни да прекъснат/спрат погасителната давност. Поради тази причина, дори и при отчитане на спирането на давностните срокове за периода март-май 2020г. по силата на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМИДВИПОРНПП и §13 ПРЗ на ЗИДЗЗдр, обн. ДВ, бр. 44 от 2020г., давността за процесните вземания следва да се приеме за изтекла през 2020г.

Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само ищцата, която своевременно е заявила претенция в тази насока.

Доказани са разноски за заплатена държавна такса от 88,76 евро, които следва да се присъдят в полза на ищцата.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. П. К., ЕГН **********, от град София, не дължи на „КРОСПОЙНТ-РЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София, сумата от 1579,89 евро /3090,00 лева/ за главница – задължение по запис на заповед от 01.10.2008г., както и сумата от 109,52 евро /214,20 лева/ за съдебни разноски, за които суми срещу ищцата и в полза на ответното дружество на 12.01.2009г. по ч.гр.д. № 41783/2008г. на СРС бил издаден изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „КРОСПОЙНТ-РЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София, да заплати на А. П. К., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 88,76 евро, представляваща разноски по делото в първоинстанционното производство /гр.д. № 5887/2026г. на СРС/.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, 3 подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4