Решение № 9160 от 13.07.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 9160

Варна, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVIII състав, в съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА административно дело № 20267050701340 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, вр. чл. 166, ал. 3 от АПК.

Образувано е по жалба от С. Х. Ш., [ЕГН], от гр. Варна, чрез пълномощник - адв. А. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-0324-000036/01.04.2026г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, РУ-Провадия, по чл. 171, т .1, б. “б“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 18 месеца.

В жалбата по подробно изложени съображения се поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, в нарушение на изискуемата от закона форма. Жалбоподателят сочи, че заповедта не съдържа законоизискуеми реквизити, както и, че е недопустимо да се излагат мотиви за прилагане на ПАМ, идентични с тези по АУАН № 3185858. Оспорва възприетата от органа фактическа обстановка. Излага, че процесната заповед е издадена въз основа АУАН, но срещу повдигнатите в същия обвинения са подадени възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като освен това жалбоподателя е дал и кръвна проба, която е показала под предвидените от законодателя 0.5 промила. На изложените основания моли отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна.

В депозирана по делото чрез пълномощника адв.Д. молба, жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване. Допълнително се сочи, че АНО не е обсъдил голяма част от установеното, а е изградил решението си едностранчиво, както и че липсват доказателства за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Акцентира се, че жалбоподателя е изпълнил даденото предписание по талона за медицинско изследване, като закъснението за явяване в медицинското заведение е под 10 минути и е поради факта, че Ш. след като е отишъл в медицинското заведение са го върнали за документ за самоличност, поради което е пътувал отново до дома си в с.Белоградец, за да вземе личната си карта. Твърди също така и непропорционалност на наложената мярка, като се позовава на практика на СЕ – Решение по С-570/20 и С-97/23. Счита, че безспорно санкцията за нарушение по ЗДвП с издадено на лицето НП и едновременно това прилагането на ПАМ за същото нарушение, се квалифицира като санкции с наказателноправен характер, поради което кумулирането им води до ограничаване на основното право, гарантирано от чл.50 на Хартата на основните права на ЕС. Претендира съдебно-деловодни разноски. Алтернативно твърди отсъствие на правна възможност за присъждане на ю.к. възнаграждение.

Ответната страна – Началник група към ОД на МВР-Варна, РУ-Провадия, чрез процесуален представител - гл.ю.к. Г.Г., оспорва жалбата. Твърди, че наведените от жалбоподателя възражения са неотносими, тъй като ПАМ е наложена за отказ да се даде проба за алкохол, а не поради установено наличие на алкохол в кръвта. В този смисъл счита, че са били налице материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед.

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт и пред надлежния съд. Видно от представените по делото доказателства С. Ш. е уведомен за процесната ПАМ на 15.04.2026г., а оспорването е предприето на 23.04.2026г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок. Предвид горното, жалбата се явява допустима за разглеждане.

По нейната основателност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Представените по делото доказателства установяват, че с оспорената Заповед № 26-0324-000036/01.04.2026г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, РУ-Провадия, на посочено правно основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на СУМПС на водач, който при управление на МПС, отказва да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или лабораторно изследване, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Прието е за установено, че на 29.03.2026 г., около 00.10 ч. в с.Белоградец, на ул.“Лале“ в посока кръстовището с ул.“Радост“ С. Х. Ш., като водач на л.а. „Опеел Корса“, с рег.№ [рег. номер], собственост на Х. Н. М., при поискана проверка с техническо средство за алкохол Алкотест „Дрегер 7510“, номер ARBВ-0090, отказал да даде проба. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена въз основа на съставен АУАН серия GA, № 3185858/29.03.2026г. за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Издаден бил Талон за медицинско изследване № 114589, връчен на жалбоподателя в 01.05 ч. на 29.03.2026г.

С административната преписка е представен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества амб.№ 891, видно от който Ш. е дал проба за проверка за алкохол в кръвта в 2.55 ч. на 29.03.2026г., като при взетите сведения е отрекъл да е употребявал алкохол.

В резултат на извършения анализ на кръвта на жалбоподателя е изготвена Експертиза, от заключението на която се установява, че във взетата проба от С. Ш. е установена концентрация на етилов алкохол от 0.42 промила.

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1, вр. чл.146 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Актът е издаден в изискуемата от закона писмена форма, от материално и териториално компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП и с оглед представената по преписката Заповед № 365з-7399/04.09.2024г. на Директора на ОД на МВР - Варна, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

Оспорената ЗППАМ съдържа всички необходими реквизити заложени в изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, в т. ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правнорелевантните факти, предвидени в хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Постановена е след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Поради това съдът намира, че при издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Наведените в тази връзка възражения съдът намира за неоснователни. В жалбата само се твърди, без да е посочено кои точно реквизити отсъстват. Неоснователно също така се поддържа липса на форма. В процесната ЗППАМ са изложени самостоятелни мотиви, които не се припокриват с тези по съставения на Ш. АУАН, като освен това няма как мотивите от двата акта да не са сходни, тъй като техен предмет е едно и също нарушение, като двете производствата /административнонаказателното и административното/ често вървят паралелно.

Възражението на жалбоподателя, че не са взети предвид неговите обяснения по случая и органът е взел решението си едностранно, не намира опора в данните по преписката. В АУАН е отразено, че същият не е направил никакви възражения. В жалбата също не се твърди различна от описаната в АУАН, респ. в ЗППАМ фактическа обстановка. Не е уточнено и кои конкретно обстоятелства не са съобразени при издаване на оспорената заповед. Дали е подал възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН и доколко същите са основателни, е въпрос който следва да се преценява в хода на евентуално образувано административнонаказателно производство.

Не се споделят и възраженията на жалбоподателя за нарушение на чл.146 т.4 от АПК, изразяващо се в наличие на противоречие с материално правни разпоредби.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Касае се за алтернативно посочените в нормата изпълнителни деяния, всяко от които е самостоятелно нарушение и при всяко от тях се налага ПАМ, като органът в тези случаи действа в условията на обвързана компетентност.

Безспорно в случая ПАМ е приложена спрямо Ш. не поради наличие на алкохол в кръвта, а поради отказ на същия да бъде изпробван за наличие на алкохол. Жалбоподателят не отрича обстоятелството, че е отказал да даде проба, като не сочи и обективни причини за отказа. Ето защо е неоснователно и възражението му, че липсва установено към момента на деянието, нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Правилно в този случай казусът е отнесен към хипотезата на чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП и на това основание е приложена процесната ПАМ.

В чл.1, ал.3 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози са регламентирани способите за установяване концентрацията на алкохол в кръвта – чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Регламентирано е, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство. Ако водачът откаже извършване на проверка, има право да бъде изследван с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, за да докаже, че не е употребявал алкохол /чл.3а, т.1 от Наредбата/. При тази законова регламентация способът за опровергаване на фактическото основание за издаване на заповедта – отказ за извършване на проверка с техническо средство, е провеждане на медицинско и химическо лабораторно изследване, резултатът от което да е отсъствие на концентрация на алкохол в кръвта, при издаден талон за изследване. Възможността да бъде опровергано основанието за издаване на заповедта е отрицателен резултат от изследването на кръвна проба, тъй като при осъществена предпоставка – отказ за даване на проба с техническо средство, административният орган е длъжен да издаде заповед при условията на обвързана компетентност. А съдът от своя страна е длъжен, на основание чл.142, ал.2 от АПК, да съобрази новонастъпилите обстоятелства. Съгласно чл. 6, ал. 6 от Наредбата в талона за изследване се вписва мястото, където да се извърши установяването и срока на явяването, който е до 45 минути, когато нарушението е на територията на населеното място и до 120 минути – в останалите случаи. В представения по делото протокол са налични и двата реквизита. Доказателствата по делото сочат, че Ш. е спрян за проверка 00.10ч. на 29.03.2026г., талонът за изследване № 114589 му е връчен в 01.05ч., като изрично е посочено, че следва да се яви в ЦСМП-Провадия до 90 минути, т.е. до 02.35ч., а той се е явил в 02.55ч., т.е. 20 мин. извън указаното време и реално близо 3 часа от отказът му да даде проба за алкохол с дрегера.

Твърдението му, че е бил стигнал до ЦСМП-Провадия, но се е връщал до с.Белоградец да си вземе документ за самоличност, съдът намира само за защитна теза на лицето, доколкото не съответства на нито едно доказателство по делото. В документите от болницата не е отразено по-ранното идване на лицето, нито подобно възражение като основание за забавянето му. Освен това подобно твърдение липсва и в жалбата, а е наведено едва с писмената молба по съществото на спора. И не на последно място, постоянният адрес на лицето е в гр.Варна.