Решение № 49 от 27.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Кюстендил, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Гражданско дело № 20241500100212 по описа за 2024 година

Д. С. Д. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Е. С. С. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Д., ж.к. „Д.“ *******, чрез пълномощника адв. И. Г. А. е предявил срещу О., с адрес: гр. Д., пл. „**** обективно съединени искове за следните суми: в размер на 32 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат на получени на *** г. телесни увреждания „съчетано счупване на диафазите на лакътната и лъчевата кост, закрито" и психологически травми вследствие на полученото счупване, при падане на детето на детска площадка пред бл. 5 в ж.к. „Д.“, гр. Д. и за сума в размер на 714.00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за заплатени медицински консумативи и престой за болнично лечение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че на *** г. на детската площадка пред бл. 5 в ж.к.

„Д.“ ищецът тичейки се заплел в изпокъсани въжета на пирамидата, политнал и се спънал в необезопасения обтегач. Паднал с ръце върху изразена неравност на компрометираната настилка в резултат на което си счупил лявата ръка. Майка му го вдигнала и с помощта на други лица го завела до MЗ - ЦСМП. След направения преглед и рентгенова снимка се установило, че фрактурата на ръката на детето е сложна и е необходимо оперативно лечение, поради което е било насочено към УМБАЛСМ „Пирогов“ гр. София. Операцията била направена на 18.09.2023 г., като бил му поставен „еластичен титаниев пирон" в областта на китката, с направен допълнителен разрез на предмишницата, предвид установено преплитане на костта в мускулите. За престоят му в болница майката била придружител на детето си, тъй като той не можел да се обслужва сам, а болките го измъчвали непрекъснато.

Направените разходи във връзка извършената операция и престой били в общ размер на 714.00 лв. Ищецът бил изписан на 19.09.2023 г., като грижите и лечението му продължили в домашна обстановка. Болките му били постоянни, допълнително 1 провокирани от движение, допир и различни положения на тялото, което му пречело да заспива, в резултат будувал през по-голяма част от нощта. Преди инцидента бил активно и подвижно в ежедневието си дете, което обичало да тича, да рита топка и да скача; след него започнал да се пази от всичко и през повечето време стоял неподвижно, за да не се налага да мести ръката си. Стигнало се отчуждение между него и приятелите му, тъй като не можел да излиза и да играе с тях, а когато те му идвали на гости, не можел да прави нищо и се чувствал още по-зле в тяхно присъствие. Постепенно се затворил в себе си и комуникацията му се ограничила предимно до общуване с майка си и баба си. На училище се върнал на 10.10.2023г., но контактът му със съучениците вече бил нарушен от продължителното му отсъствие.

Навлизането му в учебната програма и усвояването на материала било силно затруднено и в някои отношения невъзможно. Всичко свързано с двигателна активност му било забранено, както към момента на депозиране на исковата молба, така и в бъдещите няколко месеца, с оглед махането на титаниевия пирон, което по лекарска прогноза трябвало да бъде направено най-рано през месец март 2024г. Плачел без причина, изпитвал необоснован страх, бил тревожен, трудно заспивал. За преодоляване па настъпилите психологически травми се наложила консултация с психиатър, както и проследяване на емоционалното и психическото състояние след преживяната травма и провеждане на съответна терапия. Поставена му била диагноза „фобийно тревожно разстройство в детството". След сваляне на конците започнал рехабилитация, която трябвало да продължи до месец март 2024г., но поради наличието на все още неизвадения титаниев пирон, сьщата била затруднена и продължавала и към момента на депозиране на исковата молба.

Сочи се, че причината за получената от ищеца тежка травма било лошото стопанисване на детската площадка, липсата на елементарна поддръжка и бездействие на ответната община относно безопасността на съоръженията в нея, която с всичките си действия и бездействия нарушила чл. 18, ал. 2 и 3, чл. 37, ал. 2, чл. 64, ал. 2 и чл. 66 от Наредба № 1 от 12.01.2009г. за условията и реда за устройство и безопасност на площадките за игра, поддържането и контрола им на подходите към тях и на съоръженията и елементите им.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната община, с който оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства и фактическа обстановка, относно мястото на настъпване на инцидента, механизма на падане, като твърди, че единствената причина за него е невниманието при една детска игра. Твърди, че инцидентът е настъпил на място, неконкретизирано в исковата молба, доколкото на соченото място, а именно „ж.к. Д., блок № 5" има изградени две площадки от О. по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Зелена и достъпна градска среда“.

Твърди, че не е налице причинно- следствена връзка между твърдяното бездействие на О., като собственик на съоръженията да ги поддържа в изправност и настъпилите за ищеца имуществени и неимуществени вреди поради настъпилия инцидент - падане на ищеца и счупване на ръката. В условие на евентуалност, ако се приеме за доказано наличието на причинно - следствена връзка между настъпилия инцидент и твърдяното бездействие на О., прави възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като твърди, че ищецът сам е допринесъл за настъпването на инцидента, изразяващо се в неосъществен надзор от страна на майката на ищеца /доколкото детете е малолетно/.

В съдебно заседание представителят на ответната община е изразил становище за отхвърляне на предявените искове.

От фактическа страна, въз основа на събраните по делото доказателства се установява следното:

В показанията си свид. С. С., която е баба на ищеца, твърди, че на *** г. Д. и майка му излезли навън, за да си играе детето с други деца на детската площадка пред 2 блока. Свидетелката била в апартамента, когато чула, че детето изпищяло, погледнала през прозореца и видяла, че е паднало на земята. Изтичала до площадката и видяла, че ръчичката му е счупена. Завели детето в Спешния център в гр. Д., където му направили снимка. След като установили, че трябва да му се извърши операция, го насочили към болница „Пирогов“. В болницата му направили му операцията под пълна упойка и му сложили титаниев пирон. Сочи, че след операцията детето не спяло, търпяло адски болки, а след изписването му, било непрекъснато в тревожно състояние. Това негово състояние ги мотивирало да го заведат на психиатър и известно време внукът й бил на успокоителни лекарства. Свидетелката заявява, че детето страняло от приятелчетата си, тъй като не можело да играе. Сочи, че поради лечебните процедури натрупало 200 отсъствия и трябвало да навакса материала, като за това ползвали учители. Сочи, че и към настоящия момент продължава да пази ръката и не смее да я натоварва. Според свидетелката пирамидата, която се намира на детската площадка не се поддържала, имало изпокъсани въжета, а цялата площадка била на дупки.

Свид. Ж. С., която е очевидец на инцидента, твърди, че е седяла на пейка с други майки, а децата им си играели на площадката. Майката на Д. също била на площадката, но седяла на друга пейка. Тя го извикала, при което синът й, прескачайки желязото на пирамидата се заплел в изпокъсани въжета, спънал се и паднал, при което натиснал ръката си върху площадката и я счупил. Започнал да пищи, че много го боли. Свидетелката сочи, че тя и другата свидетелка Д. Ц. придружили детето заедно с неговата майка до Бърза помощ, откъдето изпратили Д. за операция в Пирогов. След изписването видяла Д., който според нея бил блед, страхлив и изплашен да излезе на площадката, пазел си ръката. Св. С. заявава, че пирамидата е била скъсана и счупена.

По нея имало телове, които стърчали навсякъде.

Свид. Д. Ц. твърди, че на *** г. били излезли с децата си на по- голямата площадка. Майките си говорели, а децата тичали. Майката на Д. го извикала, за да се приберат. Свидетелката сочи, че била в гръб, обърнала се и видяла, че детето било паднало на ръчичките си. Почнало да плаче, а свидетелката забелязала, че лявата ръка му се била изкривила. Решили да отидат в Бърза помощ, като през цялото време – по пътя и при прегледите детето плачело, тъй като болката била непоносима. След като му направили снимка, лекарите решили да го изпратят в София. Свидетелката заявява, че пирамидата, където Д. е паднал е била счупена, както и настилката на площадката на места е била изровена.

Свид. М. К., която работи в ответната община и е член на комисия, контролираща изправността на детските площадки, твърди, че през 2023 г. е имало оглед на площадката, където е станал инцидента, но няма спомен да са открити нередности по нея. Сочи, че резултатите са отразени в протокол, който е съгласуван с всички членове на комисията.

По делото е представени епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н.И Пирогов“ ЕАД гр. София, от която се установява, че в периода от 16.09.2023 г. до 19.09.2023 г. ищецът е постъпил за лечение в болницата, поради съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост, закрито и му е била извършена операция: открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна. Представена е и епикриза, издадена от същата болница, от която се установява, че в периода от 30.05.2024 г. до 04.06.2024 г. ищецът отново е бил на лечение във връзка с последици от счупване на горен крайник.

Представени са етапни епикризи от 28.09.2023 г., от 12.10.2023 г. издадени от др И.И., от които е видно, че на ищеца е била поставена диагноза: „фобийно- тревожно разстройство“, като в снетата анамнеза е описано, че състоянието е вследствие на инцидента станал на *** г. Представени са и амбулаторни листове от 05.10.2023 г., 12.10.2023 г., издадени от същия специалист.

От представените фактури:

№

7000050132/19.09.2023 г. и

№

3

***/19.09.2023 г., заедно с касови бележки към тях, се установява, че за лечението на ищеца са заплатени съответно: сумата от 624 лв. за закупуване на еластичен титаниев пирон и сумата 90 лв. за престои в отделението по детска ортопедия и травматология.

От съдебно- медицинската експертиза, изпълнена от вещото лице д-р Е. Л. се установява, че ищецът е получил счупване на лявата лакетна кост с луксация на главичката на лявата лъчева кост, че механизмът на причиняване на получената увреда от ищеца е директен удар на лявата ръка в твърд предмет- в случая настилката на детската площадка. Според експерта срокът за пълно възстановяване при деца на тези травми е между 8 месеца и една година, като при всеки пациент срокът е строго индивидуален. При получаване на счупването до поставянето на имобилизация, оперативно лечение и няколко седмици след това интензитетът на болезненост е доста силен, през който период пациентът има нужда от придружител, за да го обслужва при ежедневните му битови и хигиенни нужди. Експертът сочи също така, че при провеждане на рехабилитацията пострадалият е изпитвал силни болки, докато обездвижената става увеличи обема си. След около два месеца интензитетът на болките е намалял, движенията са увеличили постепенно обема си.

В съдебно заседание експертът е добавил, че след изготвяне на заключението, е извършил преглед на детето и е констатирал, че все още има оток в оперираната предмишница и двете съседни стави- лакътна и гръда, както и имал слаби болки при пипане и ротация. Обемът на движение бил възстановен между 80-90 %. Прогнозата му е детето напълно да се възстанови след 3, 4, максимум 6 месеца.