Решение № 6672 от 26.10.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 1012/2018
- Вид
- Решение № 6672
- Подписан
- 26.10.2018
- В сила
- 19.06.2020
- Състав
- КРАСИМИР НЕДЯЛКОВ МАЗГАЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш
Е Н И Е гр.София, 26.10.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
І-во Гражданско отделение, 15-ти състав, в публично съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР МАЗГАЛОВ при секретаря Димитринка
Иванова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №1012 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД. В исковата си молба ищцата С.К.Х., твърди, че пострадала при ПТП, настъпило на 3105.2017г. на път ІV-1804, км 2+700, с посока на движение към с.Замфирово. Произшествието настъпило, след като автомобилът, в който пътувала ищцата- „Рено Меган Сценик“ с рег.№*******, се ударил в задната лява част на аварирал в неговата лента за движение товарен автомобил „Фолксваген Кади“, с рег.№******* и се обърнал на лявата си страна. Произшествието настъпило по вина на водача на лекия автомобил „Рено Меган Сценик“ Г.И.Х., който се движил с несъобразена с пътната обстановка (гъст, черен дим, излизащ от авариралия товарен автомобил, причиняващ намалена видимост) скорост и без да се увери, че може да премине безопасно, реализирал удар. В резултат от произшествието ищцата получила фрактура на десен горен край на дясната раменна кост. Тя получила спешна помощ в болница в гр.Монтана, а след това лечението й продължило в гр.София, в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където й била извършена операция за открита репозиция на фрактурните фрагменти и фиксиране със заключваща плака и винтове. За лечението си ищцата направила разходи в размер на 3945,60 лева, от които 42,00 лева по фактура №6492/24.7.2017 год.; 54,00 лева по фактура №**********/6.6.2017 год., 12,00 лева по фактура №**********/8.6.2017 год., 43,60 лева по фактура №**********/9.6.2017 год., 2862,00 лева по фактура №70000018427/6.6.2017 год., 12,00 лева по фактура №**********/4.7.2017 год., 900,00 лева по фактура №**********/6.6.2017год. и 20,00 лева по фактури **********/22.05.2018г. и **********/14.05.2018г. Получените телесни увреждания й причинили болки и страдания, особено интензивни през първия месец. Освен това тя изпитвала затруднение при движение на горния десен крайник, което налагало щадящ режим, пречело на самообслужването й и налагало ползване на помощ от близки хора.
Ищцата започнала да изпитва страх от автомобили, станала тревожна без видима причина, не можела да преживее стреса и душевните страдания. С оглед факта, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Рено“ била застрахована от ответното дружество, ищцата предявила извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди.
Ответникът не се произнесъл в предвидения 3-месечен срок. Ищцата моли ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетението за претърпените неимуществени вреди в размер на 35000 лева, както и сумата 3945,60 лева– обезщетение за имуществени вреди. Претендира лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на ответника– 31/8/2017г., както и лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на извършване на последния разход– 24.07.2017г. до окончателното изплащане на двете главници. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът З.“Б.И.“АД оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита, че липсва противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която пътувала без поставен предпазен колан. Оспорва размера на търсеното обезщетение, тъй като не отговарял на тежестта на претърпените вреди. Не оспорва наличието на валидна застраховка Гражданска отговорност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.12 и 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че към датата на настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.№******* за причинени на трети лица вреди при управлението на последния, е била застрахована при ответника ЗД“Б.И.“АД.
От представените по делото констативен протокол №7526/20.06.2017г. и Протокол за оглед на местопроизшествие от 31.05.2017г. се установява, че на 31.05.2017г. около 10,00 часа на път ІV-1804, км 2+700 е настъпило ПТП между лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.№*******, управляван от Г.И.Х.и товарен автомобил „Фолксваген Кади“, с рег.№*******, управляван от Д.Т.Я., при което един от пострадалите е ищцата С.К.Х..
От представените по делото фактури и касови бонове към тях се установява, че ищцата е заплатила за лечението си общо суми в размер на 3945,60 лева, като последният разход в размер на 10,00 лева по фактура №********** е направен на 22.05.2018г.
От представената по делото Претенция за изплащане на обезщетение вх.№488879/12.09.2017г. се установява, че ищцата е отправила към ответното застрахователно дружество писмена застрахователна претенция по смисъла на чл.380, ал.1 от КЗ.
Представените по делото писмени доказателства относно здравословното състояние на ищцата са обсъдени от вещото лице при изготвяне заключението на СМЕ, за което съдът не разполага със съответните специални знания, поради което и не ги обсъжда поотделно.
От показанията на разпитания по делото свидетел К.Х.се установява, че видял ищцата в спешния център на болницата в гр.Монтана около два часа след като му съобщила за процесното ПТП. Изглеждала зле физически и психически, силно изплашена и стресирана, било и поставено болкоуспокояващо.
Свидетелят транспортирал пострадалата до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, пострадалата плачела по пътя от болка, изпитвала панически страх от возенето в автомобила, искала да слезе. По време на прегледите се оплаквала от болки в горния десен крайник, гръдния кош и кръста, говорела несвързано и плачела.
Оказало се, че има нужда от спешна операция на горния десен крайник, което допълнително стресирало пострадалата ищца, тъй като била болна от диабет и приемала И.улин. След операцията останала три дни в болницата, преди да я изпишат за домашно лечение. Към момента не може да използва пълноценно дясната си ръка, има затруднения при обличане, изпитва болки при промяна на времето и физическа дейност, приема обезболяващи. Променил се начинът и на живот, не можела да се справя с домашните си ангажименти като почистване, готвене, грижа за възрастните и родители.
Установява се от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на изслушаната СМЕ, че вследствие процесното ПТП ищцата е получила счупване на дясната раменна кост в горния и край. Налице е пряка причинно- следствена връзка между процесното ПТП и полученото травматично увреждане. Счупването е довело до трайно затруднение на движенията на засегнатия крайник за срок, по-дълъг от 30 дни (в случая 4 месеца). След първоначалното лечение в болниците в Монтана и София ищцата е изписана на 06.06.2017, като лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и лекарства. Счупената кост е зараснала за срок от 2 месеца, след което е проведена рехабилитация. Общият оздравителен период е 4 месеца. Ищцата е търпяла болки и страдания за срок от 4 месеца, като 30 дни след злополуката и 30 дни по време на рехабилитацията са били особено интензивни, а извън тези периоди- с периодичен характер, при обща умора и рязка промяна на времето. Дори година и половина след увреждането ищцата продължава да търпи периодично болки и страдания, а невъзможността да си служи с десния горен крайник пълноценно е снижило качеството и на живот. Към настоящия момент счупената раменна кост е зараснала окончателно, като от извършената операция има остатъчен груб оперативен козметичен дефект по предната област на дясното рамо с дължина 12-13 сантиметра. Движенията са почти в норма, но отвеждането встрани е трайно намалено с 30 градуса. Това ограничение ще се намали, когато бъде извадена металната плака. След изваждането (оперативно) на тази плака ищцата ще трябва да проведе нов цикъл на рехабилитация с придружаващи болки и страдания. Извършените разходи от ищцата са свързани с навременното и правилно проведено лечение, както и задължителни предвид факта, че НЗОК не заплаща използваните за лечението консумативи. Предвид механизма на получената травматична увреда и липсата на други увреждания в областта на главата и долните крайници, заключението на вещото лице е , че към момента на настъпване на процесното ПТП ищцата е пътувала с поставен обезопасителен колан.
Установява се от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на изслушаната автотехническа експертиза, че водачът на лекия автомобил „Рено“, в който е пътувала пострадалата ищца, не се е съобразил с конкретните пътни условия и поради липса на видимост е осъществил удар със спрелия товарен автомобил „Фолксваген“, при което на ищцата са причинени посочените в исковата молба травматични увреждания. Скоростта на движение на лекия автомобил „Рено“ непосредствено преди удара е била около 50-70 км/час. Ударът за този лек автомобил е бил челен, преминаващ в десностраничен с последващо обръщане на лявата странична част и плъзгане по пътната настилка. Л.а.”Рено” е снабден с предпазни колани за всички места на пътниците.
Предвид така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД:
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на деликвента следва да се установят, с предвидените в ГПК доказателствени средства, две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно-следствена връзка вреди за пострадалия. ЕдИ.твено по отношение на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗ. оборима презумция за наличието й.
Между страните не се спори, че към датата на настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Рено” е била покрита от дружеството- ответник, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят. Застраховани лица по тази застраховка са както собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, така и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая няма данни въпросното МПС да е противозаконно отнето от собственика му и водачът се ползва от застрахователната закрила.
Според настоящия състав се установява и наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Извършването на деяние и неговата противоправност се установяват от представения по делото протокол за ПТП и неоспореното заключение на изслушаната АТЕ. Настъпилите вреди за ищцата и причинно-следствената им връзка с деянието се установяват от останалите събрани по делото писмени доказателства относно З.равословното състояние на ищцата, както и от заключението на изслушаната СМЕ и показанията на разпитания свидетел. Презумпцията за вината не е оборена от ответника, в чиято тежест е да стори това-доказателства в тази връзка не са събрани по делото.
Не се установи да е налице твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат. Според категоричното заключение на вещото лице по СМЕ, ищцата е била с поставен обезопасителен колан.
Разпечатката съдържа 29 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d01ff1c-10fe-49b5-a4c9-32a563c57a51