Решение № 4282 от 28.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4282 гр. Варна, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20243110108968 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена искова молба от В. Г. С., гр. *, с която срещу „***“ АД, гр. *, е предявен осъдителен иск за възстановяване на сума, представляваща стойността на извършена неразрешена платежна операция от разплащателна сметка, на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.

В исковата молба ищецът В. Г. С. твърди, че по силата на сключен договор от 02.10.2020 г. е клиент на „**“ ЕАД и в банката му е открита разплащателна сметка в лева, като му е издадена дебитна карта и е заявена регистрация за активен достъп в интернет банкиране. Излага, че изрично е заявил, че желае потвърждаване на активни операции да се извършва чрез SMS ауторизация на мобилен номер +***. Сочи, че не е имал намерение и към настоящия момент не е нареждал платежни операции от сметката, като захранването е ставало само посредством вноски на АТМ, като средствата са служили за обезпечаване на разплащания с банковата карта, издадена към нея. Твърди, че на 10.06.2024 г. при внасяне на средства по сметката установил, че от банковата му сметка липсват 1 685,60 лв., като след това посещава офис на банката и депозира жалба, в която заявява, че на 28.05.2024 г. е направен валутен превод от сметката с получател **и референция: *, като твърди, не е направен от него. Моли транзакцията да се сторнира и сумата да му бъде възстановена.

Банката е отговорила, че платежната операция е разрешена и оторизирана и е отказала да възстанови сумата. Счита, че за него е налице правен интерес от настоящото производство, като твърди, че за успешното извършване на преводни операции е необходимо да подпише паричния превод, което не е сторил и не е и получавал SMS съобщение за това нареждане.

Счита, че платежната операция е неразрешена, защото не е давал съгласието си за същата.

Посочва, че е уведомил своевременно банката веднага след като е узнал за транзакцията чрез депозирането си на жалба от 18.06.2024 г. Излага правни аргументи в защита на тезата си. Моли съдът да осъди ответника да му възстанови сумата, на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.

Ответникът „***“ АД подава в срок отговор на исковата молба, с който оспорва иска.

Не оспорва, че е правоприемник на * и **, както и че в процесния период ищецът е 1 ползвател на платежни услуги, включително и по процесната банкова сметка. Не се оспорва и че процесната платежна операция е действително извършена. Счита, че иска е неоснователен, доколкото операцията е разрешена. Твърди, че това разрешение се е извършило от ищеца чрез приложението за мобилно банкиране на банката – **, което е било активирано на устройството на ищеца. Сочи, че ищецът е бил подмамен да участва в инвестиционна схема с криптовалута, като доброволно захрани непозната за него сметка с процесната сума. Индикатори за това са както посочването на неговите имена като получател на нареждането, така и че банковата сметка на получателя е банка *SAS, за която е известно, че обслужва операции, свързани с криптовалута. Посочва се още, че банката не е върнала превода поради погрешно посочен получател, въпреки посочването на имената на самия ищец. Посочва се още, че ищецът оспорва още един превод на стойност 8 400 евро на 27.05.2024 г., по който е образувано гр.д. № */*г. на ВРС. Твърди, че ищецът има многобройни влизания в онлайн и мобилното си банкиране и е осъществил преводите или е предоставил данните си на друго лице. Посочва, че операцията е автентична, точно регистрирана и надлежно осчетоводена, като не е засегната от техническа повреда или недостатък. Няма и никакви индикации за извършена хакерска/фишинг атака, или данни че ищецът е сигнализирал органите на МВР или Прокуратурата за извършена такава. Счита, че процесната операция е разрешена, което се подкрепя освен от автентикацията на физическото мобилно устройство, така и от поведението на клиента, който е бил запознат с нея много преди да подаде рекламацията, като в тази връзка посочва колко влизания и преводи е осъществил ищеца. Сочи, че е невярно твърдението, че ищецът е следвало да получи смс за авторизация на операцията, който метод се е отнасял за старото приложение на **, а не това на *, за ползването на което ищецът се е съгласил с ОУ. Съобразно тези ОУ авторитизацията се извършва чрез пин код или пръстов отпечатък, а не чрез смс. В тази връзка счита, че единственият вариант операцията да е била неразрешена е ако ищецът доброволно е предал на трето лице своето мобилно устройство, потребителско име, парола за достъп и ПИН код, което би било проява на груба небрежност, която изключва отговорността на банката. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Представя писмена защита.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора. Представя писмена защита.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От Искане-Договор за откриване и обслужване на банкова сметка и предоставя на банкови услуги от 02.10.2020 г. /л. 12-13/ се установява, че В. С. е отправил искане до * за откриване на разплащателна сметка в лева, както и за предоставяне на права за ползване на *онлайн за телефон с мобилен номер *. Записано е, че активните операции ще се осъществяват чрез смс авторизация. На същата дата е отправено и искане за издаване на дебитна карта /л. 14-17/.

Представени са декларация от 04.09.2023 г. от В. С., че се е запознал със съдържанието на ОУ и Тарифата на ОББ /л. 37/. Представени са самите ОУ /л. 52-69/, включително актуалните такива от 11.05.2024 г. /л. 112-132/.

Представени са извлечения от изпратени смси от Банката на телефон *за периода 22.08.2022 г. – 22.07.2023 г. /л. 35/ и за периода 13.05.2024 г. – 17.05.2024 г. /л. 36/, от които е видно, че паролата за вход в *Онлайн е била променена, активирана е услугата *, подменена е дебитната карта и са изпращани извлечения за кредитната карта. На 13.05.2024 и на 17.05.2024 г. паролата за вход в мобилното приложение пак е била променяна. Представени са таблици за извършваните онлайн действия /л. 41-51/, които няма да бъдат коментирани извън заключението.

2

Представено е движение по сметка *за периода 01.05.2024 г. – 28.06.2024 г. /л. 9/, от което е видно, че на 28.05.2024 г. в 11,26 ч. е нареден изходящ чуждестранен валутен превод за сумата от 1 685,60 лв., кореспондент **, референция *. Представено е идентично извлечение от сметката /л. 39-40/, от което се установява още, че преводът е към **, за която е представена справка /л. 70/.

Представени са жалба рекламация от 18.06.2024 г. /л. 10, л. 38, л. 80/ и искане за калкулиране на превод /л. 11, л. 81/ от В. Г. С. с твърдения, че не е правил превод на стойност 1 685,60 лв. Представена е и още една жалба-рекламация от 10.06.2024 г. от ищеца до банката във връзка с друг превод от 8 400 лв. на 27.05.2024 г. /л. 82/ Представено е заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ по гр.д. № */*г. на ВРС /л. 102-111/, относно спор между страните за друга оспорена транзакция. Приемането му е недопустимо, за което има произнасяне, но съдът е назначил същото вещо лице, предвид това, че вече е запознат с идентичен спор.

От приетото по делото заключение на вещото лице инж. К. К. по допуснатата съдебно-техническа експертиза /л. 156-167/ се установява, че чрез онлайн приложението **ищецът може да достъпва всичките си сметки и да се извършват активни и неактивни операции, включително онлайн потвърждаване на плащания. Приложението може да е активно само на едно мобилно устройство, като активирането му се осъществява чрез инсталиране и вграждане на софтуерен токън, който съдържа данни за идентификация.

Процесната операция е извършена с втората активация, активна в периода 22.08.2022 г. – 19.06.2024 г., за което на клиента е изпратен смс. Тя е извършена през приложението **и е потвърдена чрез вградения в него софтуерен токен, което съответства на уговорения между страните начин за нареждане и потвърждаване. Клиентът е активирал **три пъти. Първата активация е била активна в периода 30.05.2022 г. – 22.08.2022 г. Процесната операция е извършена с втората активация в периода 22.08.2022 г. – 19.06.2024 г., а третата активация е направена на 19.06.2024 г. със същия телефонен номер на клиента. Банката не може да счита влизанията за неоторизирани, защото се извършват чрез договорения между страните начин за потвърждение – ПИН код и парола и притежание на устройството (вграден софтуерен токен). Банката съхранява само потребителското име, но не и паролата, която се хешира.

Идентификаторът, на който е активирано приложението **е същия, от който е наредена процесната платежна операция. Процесната транзакция не се дължи на техническа повреда или друг недостатък на услугата. Клиентът има 9 успешни входа в **и 6 успешни входа в **, както и 26 неоспорени превода през фирмената сметка. От мобилното устройство са извършени само 2-те оспорени операции като физическо лице, но от същото мобилно устройство са потвърдени още 34 превода на *. ЕООД, наредени през онлайн банкиране, но потвърдени чрез мобилното приложение. Вещото лице посочва препоръките за сигурност, която банката е публикувала в приложението. Няма данни клиента да е бил обект на фишинг атака. Софтуерният токен е обвързан с конкретното физическо мобилно устройство и такава атака би била възможна, само ако приложението бъде успешно активирано на мобилно устройство на атакуващия. Тази нова активация би регистрирала нов софтуерен токен и би анулирала токена на устройството на клиента, а такова отразяване в електронните записи на банката липсва, поради което нова активация не е била извършвана. Вещото лице обяснява какво е фишинг атака, както и какво е било поведението на ищеца, от които прави извод, че няма данни да е имало при него фишинг атака. Не е възможно такава атака да се извърши без клиентът да е допуснал узнаване от трети лица на персонализираните си средства за сигурност. Посочва се кои операции са оспорени от ищеца и кога. След мигрирането на сметките, клиентът прави първи вход в * и * на 13.05.2024 г. и банката е идентифицирала устройството. На 18.06.2024 г. клиентът е заявил нова парола, която е сменил на 19.06.2024 г.

Новите ОУ на банката са публикувани на сайта на 09.08.2023 г.

В съдебно заседание /л. 174/ вещото лице пояснява, че няма съмнение, че от профила на ищеца е извършен процесния превод, но не е установявал броя на устройствата.

Установил е три ID идентификатора, което показва, че най-вероятно е влизано от различни компютри в онлайн банкирането. Вещото лице не е имало задача да изследва лог файла за 3 изпратените смси. Вещото лице е видяло телефона на ищеца, като твърди, че от страна на банката всичко е изрядно. Оспорените преводи са направени чрез мобилното устройство, а всички други преводи през онлайн приложението. Вещото лице е установило, че телефонът на ищеца нямал парола и счита, че вероятно последният е станал жертва на измама.

Операцията от техническа гледна точка е изрядна.

От показанията на разпитания по делото свидетел * /л. 177/ се установява, че познава ищеца повече от 20 години, като последните години се виждат почти всеки ден. Знае, че ищецът пътува до скандинавските страни, но предходната година не го е сторил, заради случката с банката. Споделя, че юни месец 2024 г. ищецът имал намерение да заминава за *, като на 09.06.2024 г. си завел кемпера на автомивка и се обадил на свидетеля да се видят.

След това го помолил да го заведе до клон на *, за да си попълни банковата сметка с още евро. Разказва, че ищецът излязъл от офиса силно притеснен, защото установил, че не малка сума от евровата му сметка липсва. Ищецът му споделил, че нищо не е правил, защото събирал тези пари за екскурзията. Свидетелят не знае дали ищецът е пуснал сигнал на същия ден, но след максимум 10 дни му звъннал пак да му каже, че от левовата сметка също липсвали пари, като свидетелят го посъветвал да сезира Прокуратурата. Ищецът споделил, че от банката били несериозни, защото не му обърнали внимание. Ищецът не заминал на екскурзия, защото близо 10 000 евро липсвали от сметката му.