Решение № 1689 от 11.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1689 гр. Пловдив, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330108403 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против В. В. А. се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П. Ответникът имала качеството на собственик на топлоснабден имот в ******************************* поради което и съгласно чл.34, ал.1 от Общите условия бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставена топлинна енергия. При неплащане в срок дължала обезщетение за забава по реда на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В изпълнение на законоустановените си задължения дружеството доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия „Нелбо“ АД разпределило топлинна енергия на стойност 494.37 лв., от които 432.05 лв. главница – топлинна енергия за отопление и отдадена от сградната инсталация, за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2023г., както и обезщетение за забавено плащане за периода от 02.12.2021г. до 04.12.2023г. на стойност 62.32 лв. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство, като по образуваното ч.гр.дело № 17884/23г. заповедта била връчена по чл.47 ГПК, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за признаване за установена дължимостта на горните суми, като са претендирани направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от В. В. А..

1

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 17884 по описа на ПРС за 2023г. се установява, че е издадена заповед № 8464 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 06.12.2023г., с която е разпоредено В. В. А. да заплати на “ ЕВН България Топлофикация“ ЕАД главница в размер на 432,05 лв. (четиристотин тридесет и два лева и 05 ст.), представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. по партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН: *******, находящ се в град ****************, обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода 02.12.2021 г. – 04.12.2023 г. в размер на 62,32 лева (шестдесет и два лева и 32 ст.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.12.2023 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото, от които 25 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса и 50 лева (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78 ал.8 ГПК.

По делото е представена справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за обект на потребление: *******, гр.****************.

Представен е препис-извлечение от сметка, според което задълженията за обект на потребление с ИТН: ******* възлизат на 432.05 лв. главница за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2023г., 62.32 лв. лихва за период от 02.12.2021г. до 04.12.2023г.

Представено е подадено от В. В. А. заявление за услуга – Смяна на клиент за топлофициран обект, подадено на дата 26.01.2021г., както и заявление – декларация за започване на продажба на топлинна енергия.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 17884 по описа на ПРС за 2023г., че издадената заповед за изпълнение е връчена по чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

С оглед представените писмени доказателства - подадени от В. В. А. заявление за услуга – Смяна на клиент за топлофициран обект за ИТН *******, подадено на дата 26.01.2021г., както и заявление – декларация за започване на продажба на топлинна енергия за недвижимия имот, находящ се в **************** съдът намира, че по делото е безспорно установено, че ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия през процесния период.

Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е 2 необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в Общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. Поради изложеното съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Доставянето на топлинна енергия в топлоснабдения имот не се оспорва от ответната страна, като видно от изявлението на В. А. в проведеното на 21.01.2025г. съдебно заседание същата не е заплащала дължимите към дружеството суми, желае да плати разсрочено сумите, не оспорва, че дължи сумата от 432.05 лв. главница и 62.32 лв. мораторна лихва. Искане за разсрочване на задълженията е направено и с молба от ответната страна от 12.03.2025г.

Поради това съдът намира, че предявените главен и акцесорни искове следва да бъдат уважени в претендираните размери.

При този изход на делото на ищцовата страна следва да се присъдят направените разноски в общ размер от 75 лв. по ч.гр.дело № 17884 по описа на ПРС за 2023г., както и направените по исковото производство разноски в общ размер от 175 лв., от които 75 лв. дължима държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, по представения списък по чл.80 ГПК.

С оглед направеното искане от ответницата и на основание чл. 241 ГПК съдът намира, че изпълнението на решението следва да се разсрочи на четири месечни вноски, с падеж на всяка една вноска – до 10-то число на месеца, следващ влизането в сила на съдебното решение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

ЗА

УСТАНОВЕНО, че В.

В.

А.,

ЕГН

********** от гр.******************************* дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37 3 сумата в размер на 432,05 лв. (четиристотин тридесет и два лева и 05 ст.), представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. за обект на потребление с ИТН: *******, находящ се в град ****************, както и сумата в размер на 62,32 лева (шестдесет и два лева и 32 ст.) обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2021 г. – 04.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.12.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 8464 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 06.12.2023г. по ч.гр.дело № 17884 по описа на ПРС за 2023г.

ОСЪЖДА В. В. А., ЕГН ********** от гр.******************************* да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37 направените по ч.гр.дело № 17884 по описа на ПРС за 2023г. разноски в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/, както и сумата от 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/ разноски по исковото производство.

РАЗСРОЧВА изпълнението на решението – на четири месечни вноски, с падеж на всяка една вноска – до 10-то число на месеца, следващ влизането в сила на съдебното решение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4