Решение № 35 от 22.06.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Смолян, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Елен М. Маламов

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Елен М. Маламов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265400600085 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 4/09.03.2026г. по НЧХД № 539/2025г. на Смолянския районен съд е призната подсъдимата М. Д. П. за ВИНОВНА в това, че на 04.05.2025г., в местност „М. Ч.“, в землището на гр.С., публично е казала нещо унизително за честта и достойнството на Д. Н. Ч. ЕГН **********, в негово присъствие, а именно думите „м. п.“- престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. с чл.146 ал.1 НК, поради което и на основание по чл.148 ал.1 т.1 вр. с чл.146 ал.1 НК и чл. 78а, ал. 1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 511.29 евро.

На основание чл.45 вр. с чл.52 о т ЗЗД, подсъдимата М. Д. П. е осъдена да заплати на частния тъжител и граждански ищец Д. Н. Ч. сумата от 766,94 евро, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на деянието по чл.148 ал.1 т.1 вр. с чл.146 ал.1 НК, изразяващи се в накърнени чест и достойнство, неудобство, срам и стрес, ведно със законната лихва от 04.05.2025г. до окончателно изплащане на 1 вземането, както и сумата от 1028, 72 евро, представляваща направените от него разноски по делото, а по сметка на РС - Смолян сумата от 30,68 евро, представляваща ДТ върху уважената част на гражданския иск .

Недоволни от тази присъда са останали защитниците на подсъдимата М. П. - адв.С. и адв.Н., които я обжалват с оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, като се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата се оправдае по повдигнатото й обвинение, като се отхвърли и предявения граждански иск, или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Смолянския районен съд. Развиват се доводи, че СмРС не е извършил обективен и пълен анализ на събраните по делото доказателства, не е дал убедителен отговор на направените от защитата възражения за недоказаност на обвинението, без мотиви съдът е отказал да уважи исканията на защитниците за събиране на нови доказателства, като изцяло са кредитирани показанията на двамата полицейски служители, въпреки противоречията в тях.

В съдебно заседание подсъдимата М. П., лично и със защитниците си адв.С. и адв.Н., поддържа въззивните жалби.

За частният тъжител и граждански ищец Д. Ч., повереникът му адв.Т.

И. оспорва жалбите като неоснователни и предлага да се потвърди присъдата, като законосъобразно постановена.

Като направи преценка на оплакванията в жалбите, както и на становищата на страните в о.з., и като извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, по реда на чл.314 от НПК, Смолянският окръжен съд намира жалбите за неоснователни.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

На 04.05.2025 г. подсъдимата М. П. посетила имота на дъщеря си, заедно със своя приятел свидетеля Ш. Х.. Там било стадото на Ч.и, част от оградата била разрушена. Подсъдимата позвънила на тел.112 и след около два часа на място пристигнали полицейските инспектори от РУ-С. Р. И. и М. Б., свидетели по делото. Те направили оглед на долната част на имота и разговаряли с подсъдимата П. и свидетеля Ш. Х., видели изпражненията на чифтокопитен добитък в имота, но животни по време на проверката нямало.

Служебният автомобил на полицейските служители бил забелязан от 2 тъжителя Д. Ч., който същия ден отговарял за стадото на дядо си. Отишъл до имота на подсъдимата М. П., за да види какво се е случило. Първоначално стоял на пътя на около 10-20 м. от подсъдимата, свидетеля Ш. Х. и полицейските инспектори, но последните го поканили в имота и го запознали с постъпилия сигнал. Между подсъдимата П. и тъжителя започнал спор, като Д. Ч. не отрекъл, че телетата е възможно да са влизали в имота. Подсъдимата П. посочила, че не иска да се разправя с него. Тъжителят Д. Ч. си тръгвал от мястото на проверката, когато подсъдимата П. отправила по негов адрес в присъствието на свидетелите И., Б. и Х. думите :“м. п., изчезвай оттук.“. В това време тъжителят бил извън имота на П., на 10-20 м от нея, до полицейския автомобил и възприел обидните думи. Свидетелят М. Б. направил забележка на П. да не отправя обидни думи към Д. Ч., след което съставили констативен протокол и фотоалбум за проверката. За навлизането на животните в имота й на 04.05.2025 г. подсъдимата П. подала и писмена жалба по РУ-С., по която била образувана проверка. Тя завършила с отказ на РП-С. за образуване на досъдебно производство.

Частният тъжител Д. Ч. се засегнал от отправените към него обидни думи от подсъдимата П., изпитвал срам. Страхувал се да я срещне. Затворил се в себе си, започнал консултации при психолог в Център за психологическа консултация „Ф.“ гр.П..

Тази фактическа обстановка не се оспорва от страните с изключение на това, че подсъдимата отрича да е отправяла обидни думи към частния тъжител. Настоящият състав на съда счита, че по делото са събрани достатъчно доказазателства, които по един категоричен и несъмнен начин установяват, че подсъдимата е отправила обидните думи „м. п.“ към частния тъжител Ч.. Това се установява от показанията на полицейските служители свидетелите М.Б. и Р.И., които били изпратени на сигнала, подаден от подсъдимата П.. Подсъдимата и свидетелят Х. били в имота и разказали за влезналите по-рано телета и крави в него, като полицаите действително констатирали изпражнения от чифтокопитен добитък. Двамата свидетели установяват, че проверката продължила около 40 минути, като тъжителят пристигнал на място около 15 минути преди приключването й. Малко преди да си тръгне тъжителя подсъдимата му казала “м. п., изчезвай оттук“.

Свидетелите Б. и И. са категорични, че подсъдимата е изрекла тези думи 3 срещу тъжителя, като и двамата установяват, че тези и думи са станали повод св.Б. да отправи устно предупреждение към подсъдимата да не обижда тъжителя. Показанията на тези свидетели са еднопосочни и непротиворечиви, като липсват каквито и да е данни по делото, които да обосноват извода за някаква тяхна заинтересованост по случая, поради което и настоящата инстанция ги цени като обективни и достоверни. Техните показания се подкрепят и от показанията на свидетелите Ч. и Ч.а, които установяват, че били в Г., когато тъжителят се обадил по телефон на баща си и разказал за проверката по сигнал на подсъдимата М. П., както и че го нарекла „м. п.“.

Обстоятелството, че в докладната записка на свидетеля М. Б. от 05.05.2025 г. до началника на РУ-С., относно извършената проверка по сигнал на М.П., той не сочи, че тя е казала обидни думи в присъствието на тъжителя Д.Ч., по никакъв начин не опровергава показанията на двамата полицаи, тъй като в тази докладна записка свидетелят Б. е описал единствено какво конкретно е установил в имота на подсъдимата, откритите следи от животни и състоянието на оградата, придържайки се към предмета на сигнала, по който били изпратени. В дадените от тях обаче писмени сведения от 09.06.2025 г., те са категоричини, че подс.П. казала на тъжителя „м. п., изчезвай оттук“.

От друга страна свидетелят Ш. Х. твърди, че не е чул подсъдимата да отправя обидни думи към тъжителя, но той е в близки отношения с подсъдимата, което на първо място го прави заинтересован от изхода на делото в полза на подсъдимита, с която поддържа дългогодишни отношения. Освен това е възможно и той просто да не е чул изречената обида, което не означава, че това не се е случило, както се установява от двамата полицаи, които по никакъв начин не са заинтересовани от изхода на делото.

Показанията на свидетилите И. и Б. не се опровергават и от приложения и приет като доказателство по делото видеозапис. В тази насока настоящият състав на съда не споделя доводите на първоинстанционния съд, че този запис не може да се цени като доказателствено средство, поради което той не е следвало да бъде изключван от доказателствения материал по делото.

Записа е предявен на страните и свидетлелите И. и Б., които при повторния им разпит установяват, че записът свършва преди подсъдимата да изрече обидните думи срещу тъжителя. В тази насока са напълно необосновани възраженията на защитата на подсъдимата, че записа опровергава показанията 4 на тези двама свидетели. Неоснователни се явяват и оплакванията в жалбите за някакво противоречие в показанията на тези свидетели, тъй като както при първоначалния им разпит, така и при повторния, техните показания са еднопосочни и по никакъв начин не си противоречат. Обстоятелството, че единият преценява разстоянието, на което се е намирал тъжителя от тях, на около 20 м., а другия твърди, че са били около 10 м., по никакъв начин не внася съмнение в достоверността на показанията им, с оглед на това, че всеки е направил субективна преценка за това разстояние събразно своите възприятия и спомени.

Що се отнася до оплакването за нарушено право на лична защита на подсъдимата, то съдът счита, че не се касае до някакво съществено процесуално нарушение, което реално да е накърнило това право на подсъдимата, тъй като й е дадена възможност да се изкаже последна, при което тя изрично е заявила „Казах, каквото имам да казвам“.

Налице са били предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Наложеното наказание глоба е в предвидения минимален размер от 511,29 евро (1000 лева), поради което то не се явява несъразмерно тежко за подсъдимата.

Предявеният от тъжителя срещу подсъдимата граждански иск, с правно основание чл.45, вр. с чл.52 ЗЗД, се явява основателен и доказан по размер. В тази насока следва да се отбележи, че първоинстанционният съд неправилно е ценил като доказателство по делото представеното експертно становище на психолог, тъй като такава експретиза не е възлагана от съда и изготвена по делото. В същото време обаче съдът счита, че и без това експертно становище, по делото са събрани достатъчно факти, съдържащи се в показанията на свидетелите Ч. и Ч.а, установящи състоянието на тъжителя след нанесената му обида. От показанията им се установява, че вследствие на обидите, тъжителят се затворил, не искал да вечеря със семейството си, станал по-нервен и избухлив, притеснява се, когато трябва да отиде във фермата, посещавал психолог. Тези свидетели са в най-близки отношения с тъжителя и имат непосредствени впечатления за състоянието му след нанесената му обида, поради което съдът ги кредитира. Уваженият размер на гражданския иск от 766.94 евро/1500 лева/ е такъв, че съответства на нанесените на 5 тъжителя неимуществени вреди за страданията, които е претърпял, вследствие нанесената му обида от подсъдимата.

Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваната присъда е обоснована и законосъобразно постановена, като не са налице основани за нейната отмяна или изменение, поради което следва да се потвърди изцяло.

С оглед неоснователността на жалбата и на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимата М. Д. П., която е призната за виновна по повдигнатото й обвинение, следва де се осъди да заплати на частния тъжител Д. Н. Ч. сумата от 1000 евро, представляваща направени от него разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред въззивната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Смолянският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4/09.03.2026г. по НЧХД № 539/2025г. на Смолянския районен съд.

ОСЪЖДА подсъдимата М. Д. П. да заплати на частния тъжител Д. Н.

Ч. сумата от 1000 евро, представляваща направени от него разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6