Решение № 3004 от 16.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3004 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100507866 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 8175/03.05.2024 г., постановено по гр. д. № 42397/2022 г. по описа на Софийски, 59-и състав, Т. М. Д. с ЛНЧ ****, гражданин на Република Франция, раден на **** г. в гр. Ница, Франция, е осъден да заплати на „Топлофикация София ” ЕАД, с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Ястребец ” № 23 Б, представлявано от А.А. – изпълнителен директор, сумата в размер на 862, 80 лева /осемстотин шестдесет и два лева и осемдесет стотинка/, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г. , ведно със законната лихва за периода от 04.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 323, 34 лева /триста двадесет и три лева и тридесет и четири стотинки/ - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 11.07.2022 г., сумата в размер на 18, 87 лева /осемнадесет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща главница за дялово разпределение през периода от м.06.2019 г. до м.04.2020 г. , ведно със законната лихва за периода от 04.08.2022 г. до изплащане на вземането, като исковете са отхвърлени за сумата в размер на 621, 40 лева /шестстотин двадесет и един лева и четиридесет стотинки/, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода м.09.2018 г. – м.06.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 04.08.2022 г. до изплащане на вземането и за сумата в размер на 4, 80 лева /четири лева и осемдесет стотинки/ - мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 11.07.2022 г

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД.

Срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част е подадена 1 въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва се изводът на районния съд, че вземанията за периода м.09.2018 г. - м.06.2019 г. са погасени по давност. Сочи се, че съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, в сила от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ОУ за потребеното количество ТЕ за отчетния период в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. В случая задълженията по общата фактура от 31.08.2019 г. ставали изискуеми едва на 15.10.2019 г., от който момент следвало да тече давностният срок. Поради това към датата на подаване на исковата молба (04.08.2022 г.) вземанията за топлинна енергия не били погасени по давност. Поради това въззивникът моли първоинстанционното решение да бъде отменено в атакуваните части и вместо това исковете да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски по делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Т.

М. Д., чрез адв. Н. А.., с който се излагат доводи за правилност на първоинстанционното решение в обжалваните му части. Не претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Бруната“ ООД, не взема становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му част - същото е допустимо.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ответникът е собственик на процесния имот. С оглед на това, че исковата молба е подадена на 04.08.2022 г., районният съд е приел, че предявените от ищеца главни вземания за периода м.09.2018 г. – м.06.2019 г., съгласно изричната разпоредба на чл.

111, ал. 1, б. «в», предл. трето от ЗЗД са погасени с изтичането на тригодишна давност – на 01.08.2022 г. Размерът на погасената по давност сума за главница за топлинна енергия съдът извел от заключението на ССчЕ, като същата възлиза на сумата в размер на 621, 40 лева. С оглед горното искът за главница за топлинна енергия е отхвърлен за сумата в размер на 621, 40 лева, като погасен по давност. Приел е, че искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е предявен за периода 15.09.2019 г. – 11.07.2022 г., и не е в периода на давността, поради което е уважен изцяло за сумата в размер на 323, 34 лева.

Съгласно задължителната съдебна практика (ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д.

№ 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК), вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Задълженията на потребителите за плащане стойността на доставената топлинна енергия са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, и чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а съгласно ал. 2, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

2

Съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск. В случая се счита, че исковете са предявени на 04.08.2022 г. - с подаване на исковата молба, от която дата давността е прекъсната и е спряла да тече – чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. В процесния период приложими към договорните отношения между страните са били общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от 11.07.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, в сила от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 от ОУ е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността по общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45- дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура. Следователно по тези общите условия вземанията за цена на доставена за месеца топлинна енергия стават изискуеми с изтичане на 45 дни от изтичане на периода, за който се отнасят, и от този момент започва да тече давността за всяко месечно вземане. Неоснователно в жалбата се поддържа, че вземанията не били погасени по давност предвид издадената от ищеца обща фактура. Издаването на общата фактура не променя предвидения в ОУ от 2016 г. начин за определяне на падежа на месечните задължения – 45- дни след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията. Общата фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, тоест при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от клиента, респективно изваждане на сумите за връщане на клиента. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните стойности и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е., задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски, респективно на изискуемостта на вземането за месечни вноски.

Така в конкретния случай, с оглед датата на подаване на исковата молба– 04.08.2022 г., погасени по давност биха били вземанията за стойността на доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 04.08.2019 г.

При изчисляването на давностния срок съдът съобрази, че приложим в случая е и чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, съгласно който за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти - каквито са и двете страни в производството.

Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 3 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г.

С оглед на това, за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /т.е. за срок от 69 дни/ погасителната давност е била спряна по силата на закона.

Тези 69 дни, през които не е текла следва да се добавят към трите години, т.е. вместо погасени по давност да са всички вземания на ищеца, дължими преди 04.08.2019 г., погасени ще се явят всички вземания с падеж преди 28.05.2019 г.

/така сякаш ищецът е предявил иска си на по-ранна дата/.

В процесния случай, с оглед обстоятелството, че съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия от 2016 година, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, на основание чл. 114 ЗЗД, за всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния период, тригодишният давностен срок тече от датата, на която изтича този 45дневният срок за тяхното плащане, явяващ се техен падеж.

Следователно, погасени ще се явят всички вземания, чиито 45-дневен срок за плащане изтича преди 28.05.2019 г., или в процесния случай - това са вземанията по фактури до месец март 2019 г. включително /т.е. с падеж 15.05.2019 г./. В случая главницата за топлинна енергия се претендира от 09.2018г. до 04.2020г., поради което погасени по давност, се явяват вземанията за м. 09.2018г. до м. 03. 2019г. вкл., тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди 28.05.2019г. /вземането за м.04. 2019г. е станало изискуемо на 15.06.2019г. – 45 дни след периода, за който се отнася./ При това положение СРС неправилно е отхвърлил иска за главница за топлинна енергия за периода м.04.2019г. до м.06.2019г., като съгласно заключенията на СТЕ и ССчЕ вземанията за този период възлизат на сумата от 133.87 лева.