Определение № 679 от 06.11.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 679 гр. Монтана, 05.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20241600500445 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.423 и чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по възражение по чл.423 от ГПК подадено от Д. С.

Д.,ЕГН ********** със съдебен адрес: С., ул. Г. №*, ет.*,чрез: адв. М. В.- САК срещу Заповед № 1023/31.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1453/2017 г. на РС- Монтана.В жалбата си молителят твърди, че на 19.07.2024 г. му е връчено Съобщение изх.

№23194/19.07.2024г. за образувано изпълнително дело №20187480401627 по описа на ЧСИ М.И. с рег.№*** с Район на действие - Монтана.

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изп. лист от 26.09.2017г., издаден по ч.гр.д.№ 1453/2017г. на РС Лом в полза на П. ЕООД за сумата от 8390.26 лв.- главница, мораторна лихва- 17.96 лв. за периода 06.12.201614.02.2017г., ведно със законната лихва, считано от 30.05.207г., 168.16 лв.държана такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Едва на посочената дата научил, че срещу него има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист.

В законоустановения едномесечен срок подава настоящето възражение, като твърди, че са налице предпоставките на чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК, а именно, че заповедта за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист не са надлежно връчени и не са му връчени лично.

Твърди, че при връчване на заявлението за издаване на заповедта за 1 изпълнение по чл.410 ГПК не е спазена процедурата по чл.47 ГПК. На посочения адрес за призоваване живеят неговите родители . Твърди, че на входната врата не е залепяно уведомление; не е спазена процедурата за извършване най- малко на три посещения на адреса с интервал поне от 1 седмица между тях, като най- малко едно от тях е в неприсъствен ден.Узнал едва от съдебния изпълнител, че срещу него има издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Твърди, че покана за доброволно изпълнение по посоченото изпълнително дело, ведно с изпълнителния титул /заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист/ не му е връчена надлежно и лично, поради което е бил лишен от възможността да упражня правото си на възражение по чл. 414 от ГПК.Твърдисъщо така, че са били нарушени правилата за връчване на книжа и съобщения, поради това, моли съдът да уважи подаденото възражение и да приеме на основание чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК възражението срещу заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1453 от 2017 г. на РС-Лом и да спре на основание чл. 423 ал.З изр. 2 от ТПК изпълнението на Заповед за парично задължение.

Оспорва размера на вземането- главница и лихва, поради което не дължа сумите в размерите, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, респ. изпълнителният лист.

Моли съда да приеме, че възражението е подадено в срок, като твърди, че не дължи паричната сума и прави възражение за изтекла погасителна давност.На основание чл.423, ал.З, пр.2 ГПК, моли при уважаване на настоящето възражение изпълнението на заповедта по чл.410 ГПК да бъде спряно.

Ответникът по възражението П.” ЕООД, ЕИК: ***, седалище: гр. С., бул. Б. № **, бл. ***, вх. В, чрез пълномощника си юрк. Е.К., счита, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника по делото, същия е редовно уведомен и е изпуснал преклузивния срок за обжалване на разпореждането. Изпълнителното дело, по което е връчена поканата за доброволно изпълнение е образувано през 2018 година, през годините са налагани запори на банковите сметки на длъжника, за които самия той описва във възражението си. Независимо от обстоятелството, че не е имало наличност по сметките на длъжника, ЧСИ изпраща запорно съобщение до 2 работодателя на Д. С. Д., който е длъжен да уведоми последния.

Моли съда да остави частната жалба без разглеждане, като счита, че твърденията изложени с възражението са безпредметни и преклузивният срок за подаване на възражение е изтекъл.

Окръжният съд, като провери атакувания съдебен акт във връзка с доводите посочени в частната жалба приема за установено следното:

Възражението е подадено в срока по чл.423,ал.1 от ГПК и е допустимо.Разгледано по същество е неоснователно.Съображенията на МОС за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.423,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд в някоя от хипотезите на чл.423,ал.1,т.1-4 от ГПК.

Визирания в нормата срок е преклузивен и неспазването му има за последица процесуалната недопустимост на производството по чл.423 ГПК.Срокът тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение, който е фактически въпрос и подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес. Д. С. твърди, че е узнал за процесната заповед на 19.07.2024година и на 19.08.2024година е подал настоящето заявление.Доколкото друга по делото не е установено, МОС намира, че същото е в срок.

Атакувания в настоящето производство съдебен акт представлява произнасяне по молба за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

От приложените писмени доказателства е видно, че производството пред Районен съд гр.Монтана по ч.гр.д.№153/2017година е образувано по молба на П. ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. С. Д. от гр.Б. за сумата от 8390,26лева главница,17,96лева законова лихва за забава и такси и разноски.Тази молба е уважена и на 31.05.2017година Районен съд гр.Монтана е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК и е разпоредил Д. С. Д. да заплати на кредитора П., ЕООД посочените по-горе суми.Така издадената заповед е изпратена за връчване на длъжника в гр.Б., но съобщението е 3 върнато на 14.06.2017година като невръчено с отбелязване, че лицето от години не пребивава на територията на гр.Б..В резултат на това съдът с разпореждане от 16.06.2017година е разпоредил да се извърши справка по настоящ адрес на длъжника и на него да се изпрати заповедта за изпълнение.Видно от приложената справка настоящия адрес на длъжника е в гр.С., ж.к. Ф., където е изпратена заповедта за изпълнение за връчване.Видно от отрязъка за това и на този адрес същата не е връчена, като е отразено, че собственик от ап.28 Аневи е обяснил, че лицето н живее на този адрес и е непознат на съседите.С разпореждане от 21.08.20217година съдът е разпоредил заповедта да се връчи чрез залепване на уведомление на посочения в справката настоящ адрес на длъжника.Такова е залепено на адреса в гр.С. на 04.09.2027година на външната врата на бл.217,вх.Б, като е указано, че в двуседмичен срок могат да се получат книжата в деловодството на съда.Същите не са получени и на 26.09.2017година е издаден и получен от заявителя изпълнителен лист.

По тази фактическа обстановка не се спори.Спорното между страните е налице ли е надлежно връчване на заповедта за изпълнение или не и от тук следва ли да са уважи така подаденото възражение или не.

Настоящето възражение по чл.423 от ГПК е подадено на 20.08.202година като е изпратено на 19.08.2024година/понеделник/, видно от пощенското клеймо в едномесечен срок за обжалване по твърдения на жалбоподателя.

Производството по чл. 423 от ГПК е извънинстанционно, развива се след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК и цели отстраняване на допуснатите процесуални нарушения на съда. Предвид вида на производството, в него съдът контролира единствено основанията, въведени в чл. 423 от ГПК. Този извод обосновава и позицията, че това производство има общи белези с отмяната по чл. 303 от ГПК, тъй като актът на съда по чл. 423 от ГПК не подлежи на обжалване. При приемане на възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ГПК се постигат целите на възражението по чл. 414 от ГПК, доколкото длъжникът-жалбоподател е бил лишен от това правомощие поради ненадлежното връчване на заповедта за изпълнение.

В съдебната практика се приема, че хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от 4

ГПК предполага привидност на иначе редовно от външна страна връчване/когато съобщението за връчване е оформено редовно, но самото то е невярно като съдържание/. В този случай по същество се оспорва от длъжника инстинността на удостовереното в съобщението за връчване от дл. лице обстоятелство, че заповедта е връчена на длъжника на надлежно и в тежест на длъжника е да докаже тази неистинност/определение № 3072/02.03.2011 г. на СГС по ч. гр. д. № 2183/2011 г. -4 гр. с-в/. В случая длъжникът твърди, че не е уведомяван изобщо за издадената заповед за изпълнение, не е получавал и не му е връчено каквото и да е съобщение от РС Монтана по ч. гр. д. № 1453/2017 г., по което е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист срещу него, като не е залепване уведомление в гр.Б. и не е търсен три повече пъти в месеца.

Както се посочи по –горе процесната заповед за изпълнение е изпратена на длъжника със съобщение от 31.05.2017 г. на адрес, който съвпада с регистрирания настоящ адрес на Д. С..В съобщението е удостоверено, че адресът е посетен 14.06.20224година, но не е открито лицето с отбелязване, че от дълги години не пребивава на територията на гр.Б..Към 14.06.2017година все още е влязло изменението от дв.бр.86/2017година на чл.47,ал.1 от ГПК с което се изисква невъзможността на страна да бъде открита на посочен адрес да се констатира с най-малко три посещения на адреса.Ето защо МОС намира, че към онзи момент връчителят не е имал задължение да посети три и повече пъти адреса.По инициатива на съда е извършена справка за настоящ адрес на длъжника и след като е открит на последния отново е изпратена процесната заповед за връчване. В гр.С..Този път съобщението е върнато с отбелязване от съсед, че лицето е непознато и не живее на този адрес.В резултат на това на входната врата на адреса е поставено обявление, с указание лицето да се яви в двуседмичен срок за връчване на книжата.Длъжника не се е явил за получаване на книжата, поради което от съда е прието, че са надлежно връчени и е издаден изпълнителен лист.

МОС намира, че така приложените съобщения са редовно оформени съгласно изискванията на ГПК. В тежест на длъжника е да докаже, че удостовереното в съобщението е невярно, а именно: че е пребивавал на адреса на посочените дати и че не е залепено съобщение, което не е сторено но никакъв начин в настоящото производство.

5

Предвид изложеното въззивният съд приема, че удостовереното в съобщението е вярно и правилно .РС Монтана го е приел за редовно връчено след изтичане на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК. Следва да се приеме, че не е доказано наличието на основание по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Не се твърди и доказва и наличие на някои от останалите основания по чл.

423, ал. 1 от ГПК.

В разглеждания случай е налице редовност на връчването с оглед разпоредбата на чл. 44,ал.1,пр.две от ГПК, поради което искането за приемане на възражението по чл.423 от ГПК е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение

Предвид изложеното следва да бъде оставено без уважение подаденото възражение на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК от Д. С. Д.,ЕГН ********** със съдебен адрес: С., ул. Г. №*, ет.*,чрез: адв. М. В.- САК срещу Заповед № 1023/31.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1453/2017 г. на РС- Монтана.

Доколкото по делото не е направено искане за разноски от ваззъваемата страна, МОС не присъжда такива.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПОДАДЕНОТО ВЪЗРАЖЕНИЕ на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК от Д. С. Д.,ЕГН ********** със съдебен адрес: С., ул. Г. №*, ет.*,чрез: адв. М. В.- САК срещу Заповед № 1023/31.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1453/2017 г. на РС- Монтана.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________