Решение № 871 от 10.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 871 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100502927 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, чрез юрк. Ц., срещу решение № 40/02.01.2025г., постановено по гр.д. № 47386/2023г. по описа на СРС, 126-и състав, с което е уважен предявеният от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 1 536.75 лева, представляваща регресно вземане за ½ част от изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470422222249834 и обичайните разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от 24.08.2023г. до изплащане на вземането.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на постановеното съдебно решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушаване на принципа на обективната истина в гражданския процес и изграждане на вътрешното убеждение на съда въз основа на фактите, на които страните се позовали и ангажирали доказателства. Неправилно и селективно СРС възприел събрания доказателствен материал и кредитирал единствено доказателствата, подкрепящи тезата на ищеца. Неправилно първоинстанционният съд приел, че водачът на застрахования при ответника лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег.

№ ******** Р.Х. допринесла за настъпването на инцидента – същата била поставена в невъзможност да предотврати ПТП, предвид местоположението на идващия от 1 дясната й страна лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ТХ ********, движещ се в лентата за насрещно движение и силно намалената видимост.

Водачът Х. нямало как да прецени в кой момент да навлезе в кръстовището, така че да избегне евентуален пътен инцидент. Моли решението да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, чрез адв. Б., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Механизмът на настъпилото ПТП бил несъмнено изяснен от доказателствата по делото – застрахованият при ответника водач Р.Х. навлязла по ул. „Майор Коста Паница“ от ул. „Тенев баир“ без да пропусне идващия в лентата за насрещно движение от дясната й страна л.а. „Фолксваген“. Местопроизшествието било посетено и съставен протокол за ПТП, в който органите на МВР установили вина и на двамата водачи, посочени били съответните нарушени разпоредби. Същата фактическа обстановка по делото била потвърдена и от събраните гласни доказателства и заключение на САТЕ. Показанията на св. К. относно причината да навлезе в лентата за насрещно движение били изолирани от останалия доказателствен материал..

Съобразно заключението на САТЕ, ако същият се бе движил със съобразена с пътните условия скорост, водачът К. имал техническата възможност да възприеме своевременно навлизащия в кръстовището л.е. „Шкода Фабия“ и да спре или да се прибере в своята пътна лента, така че да предотврати ПТП. Водачът Х., навлизайки в кръстовището, била длъжна да следи пътната обстановка от лявата й страна, т.е. приближават ли автомобили в лентата, в която управляваният от нея автомобил навлиза, а не отдясно на същата лента, където не би следвало да се движат автомобили, особено в района на кръстовището, където изпреварването е забранено.

Въпреки това, с оглед заключението на САТЕ, че същата имала техническа възможност да предотврати ПТП, правилно СРС приел съвина за настъпването на ПТП. Възражението на въззивника, че СРС кредитирал селективно доказателствата намира за бланкетно и неоснователно. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски пред въззивния съд.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на постановеното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Страните по делото не спорят и от представената по делото застрахователна 2 полица „Каско Стандарт“ № 4704220250000799 от 25.03.2022г. и общи условия на застрахователя се установява, че ищецът и „Прокредит Банк“ ЕАД (собственик на застрахованото МПС съгласно свидетелство за регистрация на л. 20 от преписката на делото на СРС), сключили в законовоустановената писмена форма договор за имуществена застраховка „Каско“ за л.а. марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № ********, с клауза „Пълно Каско“, съобразно общите правила на застрахователя, приложени по делото. Страните по имуществената застраховка договорили застрахователна сума от 17 253 лева и период на покритие на застраховката от 26.04.2022г. до 25.04.2023г.

О т писмените доказателства по делото – протокол за ПТП от 14.09.2022г., административно-наказателни преписки № 22-4332-019402 и № 22-4332-019424, и двете от 03.10.2022г., заявление, депозирано пред застрахователя на 15.09.2022г., възлагателно писмо и опис на претенция № 50-01300-10839/22/15.09.2022г., описзаключение по претенция, гласните доказателства, събрани посредством разпитите на свидетелите Р.Х. и И.К. и неоспореното заключение на САТЕ се установява, че в срока на застрахователното покритие, на 14.09.2012г., в 17.40 часа, в гр. Банкя, на кръстовището, образувано от ул. „Майор Коста Паница“ и ул. „Тенев баир“ настъпило ПТП при следния механизъм: лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.

№ ТХ ********, бил управляван от св. К. по ул. „Майор Коста Паница“, в посока от ул.

„Персенк“ към Градомански път. Преди кръстовището с ул. „Тенев баир“ автомобилът се движил в дясната част на пътното платно, т.е. в лентата за насрещно движение. В кръстовището от ляво, от ул. „Тенев баир“ навлизал лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № ********, управляван от св. Р.Х., за извършване на завой надясно. Между двата автомобила настъпило съприкосновение, при което лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, управляван от св. Х., ударил с предната си част идващия от дясната му страна лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“.

Местопроизшествието, видно от отбелязването в протокола за ПТП /ненужното „НЕ“ е зачертано/ е посетено от служител на КАТ, за което е съставен представеният по делото протокол за ПТП. Последният, на основание чл. 179 ГПК, обвързва съда да приеме, че на конкретната дата и час на мястото на произшествието са се намирали описаните в протокола МПС, с описаните видими щети. От упоменатия протокол за ПТП от 14.09.2022г., гласните доказателства и неоспореното по делото заключение на САТЕ се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП било виновното поведение и на двамата участвали водачи. Разпитан водачът К. потвърждава, че навлязъл в лентата за насрещно движение. Като причина за това излага, че заобикалял намиращи се частично на пътното платно кофи за смет, максимум на около 10 метра от пряката. Ударът настъпил преди да се върне в своята лента за движение.

Автомобилът му бил ударен в гумата и преден ляв калник. При разпита си св. Р.Х. потвърждава установения механизъм. От неоспореното заключение на САТЕ се 3 установява, че ударът настъпил „в условната лента за насрещно движение“ в кръстовището, образувано от пресичането на ул. „Майор Коста Паница“ и ул. „Тенев баир“, в гр. Банкя, посока на движение – от ул. „Персенк“ към Градомански път. За водачът Х. ударът би бил предотвратим, ако бе спряла преди да навлезе в кръстовището. За водачът К. ударът би бил предотвратим, ако се бе прибрал своевременно в лентата си за движение.

С поведението си водачът К. нарушил нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 15, ал. 1 ЗДвП, а водачът Х. - чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 48 ЗДвП, за което и водачите понесли административнонаказателна отговорност. Преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, поведението на водачите на двете превозни средства с оглед доказателствата по делото, настоящият състав намира, че съпричиняването за настъпване на ПТП правилно е определено от СРС на 50%.

Всички оплаквания във въззивната жалба са изградени на възприемането, че въззивникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД бил застраховател по отношение на отговорността на водача Х., управлявала лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № ********. Същото твърдение е неправилно - към датата на ПТП ответникът бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача К., чието поведение, по гореизложените мотиви, несъмнено се намира в причинноследствена връзка с увреждащото ПТП. Наведените в жалбата доводи не подкрепят защитната теза на ответника.

По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да бъде изцяло потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание последната норма настоящият съдебен състав препраща и към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

По разноските:

При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има въззиваемият-ищец. Същият претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 278.40 евро с ДДС, което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдено.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 40/02.01.2025г., постановено по гр.д. № 47386/2023г. по описа на СРС, 126-и състав.

4

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286, сумата 278.40 евро – разноски по делото, сторени във въззивното производство пред СГС.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.

3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5