Решение № 11 от 06.01.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. ****, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Искра П. Касабова при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно наказателно дело № 20211420200819 по описа за 2021 година П. Г. СТ. от гр.**** ул.Поп Тодор Врачански №3, вх.Б, ет.2, ап.19 , с ЕГН **********, е обжалвал Н П №21-0967-001185/2021г. на Началник Група към ОДМР ****, сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – ****, с което са му наложени административни наказания, за извършени нарушения, както следва:

По пункт І - за извършено нарушение на чл.123, ал.1 т.2 б.“А“ от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 50 лева, и Лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец,

По пункт ІІ - за извършено нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 10 лева, и По пункт ІІІ - за извършено нарушение на чл.20 ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 200 лева. В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.Д.Н. от ВАК се твърди, че не е извършил описаното нарушение, като се иска отмяната на наложеното с НП наказание.

Ответникът по делото не ангажира становище.

Производството по делото е по реда на чл.59 - 63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: На 26.07.2021г., около 21:20 часа П. Г. СТ. потеглил от гр. **** към гр.**** управлявайки собственият си лек автомобил „ТОЙОТА КАРИНА“с рег.№ ****, като се движел по трети клас път с №101, когато в района между с.**** и гр.**** на км. 13+300 при прав, сух и без неравности участък на пътя при дневна светлина и неинтензивен трафик реализирал ПТП с материални щети, като се блъснал в крайпътна канавка извън пътното платно в дясно по посока на движение. След удара автомобила преустановил движението си и останал на място до идване на екип на 1 спешен център а след това и на ПП при ОД на МВР – ****. Водач на преминаващ автомобил сигнализирал в 19.58 часа за настъпилото ПТП на спешен телефон 112, като подаващият обаждането се представил, като Р. М. и на място пристигнал и екип на ЦСМП **** в състав Св.КР. П. Л. и СТ. Н. Б., който транспортирал изпадналия в шок от случилото се водач на катастрофиралия автомобил до ЦСМП **** в което лечебно заведение, му оказали медицинска помощ и водача, след като бил прегледан и с установени стабилни параметри и освободен се прибрал в дома си, който се намирал в непосредствена близост до него.

За установяване на настъпилото ПТП били изпратени служителите на ОД на МВР - **** СВ. В. Н. и ****, които при пристигането си на мястото на ПТП- то установили жена и екип на Пътна помощ които се опитвали да извадят автомобила.

Св.СВ. В. Н. и **** огледали автомобила и провели разговори с жената, която им обяснила, че е съпруга на лицето управлявало автомобила, което и се обадило да прибере автомобила, след което ги завела до домът си в гр.****, като там бил установен водача на автомобила и настоящ жалбоподател във видимо нетрезво състояние. Пред двамата служители на ОД МВР ****, последният обяснил, че е управлявал автомобила, че е предизвикал ПТП-то, и че след, като е бил отведен от служителите на ЦСМП **** не се е връщал на мястото на инцидента, тъй като е бил пиян. Тъй като водача не е бил установен на мястото на ПТП, то и екипа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-**** него изпробвал за наличие на алкохол с техническо средство.

Вече след като се запознал с версията за случилото се на жалбоподателя -св.СВ.

В. Н. възприел, че причина за настъпилото ПТП е поведението на жалбоподателя, който не е съобразил скорост си на движение в следствие на което е и реализирал ПТП с управлявания от него автомобил. Така за констатираното от св.СВ. В. Н. и в присъствието на св. **** и на водача - нарушител П. Г. СТ. на последният бил съставен Акт за административно нарушение серия GA №439879 от 26.07.2021г., за това, че: на 26.07.2021 г. около 21:20 часа в община **** на път ТРЕТИ КЛАС № 101 като Водач на лек автомобил ТОЙОТА КАРИНА“ - с per № ****, държава БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: В община **** на трети клас път с № 101 в района на км. 13+300 с посока на движение от гр. **** към гр. **** управлява собственият си лек автомобил Тойота Карина с регистрационен номер **** и вследствие движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението реализира ПТП с материални щети, като се блъска в крайпътна канавка извън пътното платно в дясно по посока на движение, след което без да уведоми и изчака пристигането на органите на МВР напуска мястото на ПТП. Водача не представя контролен талон към СУМПС, които нарушения били квалифицирани от актосъставителя, като такива по чл.123, ал.1 т.2 б.“А“ и чл.123, ал.1 т.2 б.„Б“ от ЗДвП, по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, и по чл.20 ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателя подписал акта, като посочил, че има възражения. Като получил препис от него, но в предвидения законов срок такива писмени не постъпили.

С мотивирана резолюция наказващият орган е счел, че едно от констатираните нарушения в акта това по чл.123, ал.1 т.2 б.“Б“ от ЗДвП е дублирано и следва да отпадне при което и въз основа на акта е издадено НП №21-0967-001185/2021г. на Началник Група към ОДМВР ****, сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – ****, с което на водача – нарушител и настоящ жалбоподател са наложени три административни наказания, както следва: По пункт І - за извършено нарушение на чл.123, ал.1 т.2 б.“А“ от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП - ГЛОБА в 2 размер на 50 лева, и Лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, По пункт ІІ - за извършено нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 10 лева, и По пункт ІІІ - за извършено нарушение на чл.20 ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 200 лева.Недоволен от НП жалбоподателя подал жалба, в която излага различна фактическа обстановка, а именно, че ПТП е било реализирано в следствие на спукана гума, а не вследствие движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението от негова страна.

Изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на свидетелите СВ. В. Н., ****, СТ. Н. Б., КР. П. Л. дадени в съдебно заседание, и от писмените доказателства – писмо, Фиш за СМП и Ел.картон от ЦСМП **** жалба, НП в оригинал, снимков материал, Справка за собственост на МПС, Справка за нарушител, Мотивирана Резолюция № 967р-4131/09.08.21г., ЗАПОВЕД № 8121Iз-515 от 14.05.2018г. на МВР, Писмо – справка и запис на СД от Д“НС112“ РЦ Монтана и др.

Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице притежаващо необходимата процесуална легитимация, а разгледана по същество същата е процесуално допустима, и частично основателна, по следните съображения:

На първо място съдът приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в рамките на техните правомощия и компетенции, съгласно разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП, както и приложената ЗАПОВЕД № 8121з -515 от 14.05.2018г. на МВР, по делото.

При това съдът намира, че изложената фактическа обстановка в процесното Наказателно постановление, противно на твърдяното в жалбата не е описана превратно и в ущърб на настоящият жалбоподател. Напротив тя е преценена правилно и установява по един напълно категоричен и непротиворечив начин фактическата истина намерила отговор в коментираният акт.

В жалбата се навеждат доводи, че актосъставителят не е свидетел на извършването на нарушението. Последното не е и необходимо, доколкото фигурата на актосъставителя се свежда до това, че той е процесуален орган на административното обвинение, чиято основна функция е да разследва нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да създава процесуално условия за издаване на законосъобразно и обосновано наказателно постановление. За това и показанията на свидетеля актосъставител Н. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същият не извлича ползи от твърденията си и не се намира в някакви особени отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да го е познавал, при което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на дадените показания. Свидетелят не е очевидец на самото произшествие, но в качеството си на актосъставител освен че е направил оглед на процесният автомобил, е и разговарял с водача на само катастрофиралия автомобил, със съпругата му С. С.а установена на мястото на ПТП и екипа на пътна помощ, както и с другите установени на мястото на ПТП-то, след инцидента лица.

Следва да се отбележи, че законът не ограничава свидетелските показания единствено до пряко възприетите факти, поради което няма забрана, чрез тях да се установяват изявления на други лица /в този смисъл е Решение № 755 от 20.10.2006 г. на ВКС по н.д. №32/2006г., II н. о./. Също така факта е и че показанията на свидетеля 3 актосъставител Н. се подкрепят и от показанията на останалите свидетели разпитани по делото – полицейският служител Г. и лекаря от ЦСМП **** Светлин Н., а също така от приложените по дело писмени доказателства и запис от тел.112. За това и съдът намира, за неподкрепена със доказателства версията за случилото се изложена в жалбата и по скоро я възприема, като защитна версия.

Съдът ще се съгласи, че отразеният в АУАН и НП, час на ПТП – то е несъответен на действителния, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че сигнала за настъпилото ПТП – то е подаден в 19.58 часа на спешен телефон 112, от лицето представило се като Р. М.. Също така от приложените по делото – писмо, Фиш за СМП и ЕЛ.Картон от ЦСМП **** се установява, че сигнала е бил получен в 20.04 часа, като мястото е било посетено в 20.10 часа, изложеното сочи че ПТП – то е настъпилото малко преди 19.58 часа, а не както е отразено в АУАН и НП - около 21:20 часа.

Следва да се отбележи обаче, че в разпоредбите си – чл.42 и чл.57 ЗАНН не изисква, като задължителен реквизити, нито в АУАН, нито в НП отбелязване на часа на нарушението, именно поради това и некоректното отразяване на това обстоятелство, неможе да се цени като съществено нарушение.

Предвид изложеното, като взе предвид показанията на актосъставителя (който е посетил мястото на ПТП, разговарял с нарушителя и е извършил съответна проверка), наличието на щета по увредения автомобил, кореспондираща на твърденията на неговия водач, направени пред свидетелите полицейски служители, за механизма на произшествието и като отчете изявлението на самия жалбоподател, закрепено в изготвената от него жалба, съдът намира, че са налице достатъчно доказателства, позволяващи изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

На второ място безспорно е установено по делото, че жалбоподателят П. Г.

СТ. е имал качеството на водач на МПС по смисъла на § 6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП и че на указаната дата, и място е управлявал, собственият си лек автомобил Тойота Карина с рег. номер ****, когато движейки се в посока от гр.**** към гр.**** е прието, че е осъществил съставите на визираните нарушения.

По първото административнонаказателно обвинение, посочено в НП за извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б. "А" от ЗДвП, с наложена ГЛОБА в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.

Нормата на чл.123, ал.1, т.2 б. "А" от ЗДвП, въвежда задължение за водачите, участници в ПТП, когато при произшествието са пострадали хора да уведомят компетентната служба на Министерството на вътрешните работи /МВР/. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за съставомерността на изпълнителното деяние на нарушението по посочената норма е необходимо:

1.да е настъпило ПТП, при което

2.да са пострадали хора, и

3.водача участник в същото, да се е отклонил от мястото на ПТП, без да уведоми контролните органи.