Определение № 27685 от 31.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27685 гр. София, 31.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110152533 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 5000 лв. (2556,46 евро), представляваща главница по договор за потребителски кредит № 30035431482 от 28.02.2019 г., 748,20 лв. (382,55 евро) - договорно възнаграждение за периода от 25.03.2019 г. до 29.07.2019 г.; 6067,80 лв. (3102,42 евро) - възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, ведно със законната лихва от 25.11.2019 г. до изплащане на вземането, 69,62 лв. (35,60 евро) - лихва за забава от 26.03.2019 г. до 20.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 67371/2019 г. на СРС, 79 състав.

Ищецът „........“ ЕООД твърди, че между него и ответника Д. Р. Д. е сключен договор за потребителски кредит № 30035431482 до 28.02.2019 г., по силата на който му е предоставил сумата от 5000,00 лв., която е следвало да бъде върната на 36 равни месечни погасителни вноски в размер от по 235,44 лв. всяка, ведно с уговорена договорна възнаградителна лихва и падеж на всяко 25-о число на месеца, при 46,29 % ГПР, при краен срок на договора. Поддържа, че надлежно е изпълнил задълженията си по него, отпускайки уговорената главница по посочения от ответника начин – по банков път, като същият е извършил плащания в общ размер на 200,00 лв., послужили за погасяване на начислени такси по тарифа на дружеството за събиране на вземането, дължими съобразно приложимите към договора общи условия. Поради това непогасени са останали сумите, както следва: 5000,00 лв. – неплатена главница; 748,2 0 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 25.03.2019 г. до 29.07.2019 г.; 6067,80 лв. - възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги; 69,62 лв. – моратона лихва за забава от 26.03,2019 г. до 20.05.2019 г. Допълва, че на основание чл. 15 от общите условия ответникът се е възползвал от възможността да избере пакет от допълнителни услуги, за който се дължи отделно възнаграждение, платимо като част от всяка от месечните погасителни вноски, при което размерът на всяка погасителна вноска възлиза на 403,99 лв. Пояснява, че сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита, а е по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да 1 променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства.

Изтъква, че поради неизпълнение на поетите договорни задължения клиентът е изпаднал в забава, като след изпадането му в забава и съгласно уговореното в чл. 12.3 от общите условия към ДПК, договорът е прекратен, а задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на дата 03.11.2019 г. Заявява, че след обявяването на предсрочна изискуемост е започнало начисляване на обезщетение за забава. Твърди, че за част от вземанията е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но длъжника е възразил, поради което има правен интерес от предявените установителни искове по отношение на тях, а за друга част от вземанията заявлението за издаване на заповед за изпълнение било отхвърлено, поради което има интерес от предявяването на осъдителен иск по отношение на тях при условията на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, или за сумата от 6067,80 лв. - възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги. Претендира и разноски.

Ответникът Д. Р. Д., чрез адв. М. Й., е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени. Не се оспорва, че между страните е налице облигационно правоотношение по сочения от ищеца договор за кредит, с посоченото в исковата молба съдържание. Не се оспорва още, че ответникът е получил заемната сума в размер на 5000 лв. Счита обаче процесният договор за недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото таксите за допълнителни услуги не са включени в ГПР, поради което ГПР в договора е неправилно посочен и не отразява действително приложимия процент на разходите по кредита, като се излагат подробни съображения в тази насока. Поддържа се, че сключеното споразумение за пакет допълнителни услуги цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа се, че уговореният пакет допълнителни услуги противоречи и на чл. 10а, ал.

2 ЗПК, тъй като същите са свързани с усвояване и управление на кредита. Излагат се подробни съображения за неравноправност на клаузите на споразумението за пакет допълнителни услуги, като се поддържа, че предоставянето на този допълнителен пакет е било задължително условие за отпускане на кредите, което противоречи на закона. Оспорват се твърденията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, предвид липсата на доказателства в тази насока. Ответникът се позовава на последиците, уредени в чл. 23 ЗПК, а именно, че в случай че договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят следва да дължи единствено чистата стойност на кредита. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Видно от съдържанието на исковата молба, на л. 5 от същата е посочено, че съдът е отхвърлил заявлението относно претендираното възнаграждение за пакет допълнителни услуги, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК ищецът предявява осъдителен иск.

Същевременно в петитума се сочи, че се предявява иск за установяване дължимостта на сумата от 6067,80 лв. - възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.

Видно от материалите по заповедното производство, заповедта по чл. 410 ГПК е издадена за сумите: 5000 лв. - главница по договор за потребителски кредит № 30035431482 от 28.02.2019 г., с краен срок за изпълнение от 29.07.2019 г.; 748,20 лв. - договорно възнаграждение за периода от 25.03.2019 г. до 29.07.2019 г.; 6067,8 лв. - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги; 30 лв. - такси за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 26.03.2019 г. до 20.05.2019 г., ведно със законната лихва от 25.11.2019 г. до изплащане на вземането; 69,62 лв. - лихва забава за периода от 26.03.2019 г. до 20.05.2019 г.; 288,31 лв. - разноски по делото.

Предвид изложеното, на ищеца следва да бъдат дадени указания да обоснове правния си интерес от водене на осъдителен иск, като вземе предвид, че настоящото производство е продължение на заповедното такова, по което има издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

2

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки: 1/ валидно облигационно правоотношение между него и ответника по силата на договор за потребителски кредит № 30035431482 от 28.02.2019 г., в който уговорените клаузи са валидни, като са индивидуално уговорени, съответно не са неравноправни и не противоречат на императивните материалниправни норми и правилата на добросъвестността, разбирана като честното и добросъвестно поведение при сключването и изпълнението на договори в гражданския оборот; 2/ изпълнение на задължението си за предоставяне на заемната сума, предмет на договора, в полза на ответника, който да е усвоил същата; 3/ валидно постигната уговорка за връщане на кредита с надбавка лихва; 4/ основанието, от което произтичат твърдяната допълнителна услуга, която реално да е била предоставена, както и дължимото за нея възнаграждение; 5/ настъпване на изискуемостта на вземанията, както и техния размер.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи плащането на процесните суми, в случай че твърди това, за което той не сочи доказателства.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата относно сключването на процесния договор за потребителски кредит № 30035431482 от 28.02.2019 г. с твърдяното съдържание, усвояване на заемната сума от страна на ответника, както и че ответникът е извършил плащания по договора в размер общо на 200,00 лв., като на основание чл. 146, ал. 2 ГПК указва на ответника, че не сочи доказателства за извършени от него плащания над посочената сума от 200,00 лв.

По допускането на доказателства:

Ищецът е представил писмени доказателства, които са от значение за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат приети.

Следва да се приложи по делото ч. гр. д. № 67371/2019 г. по описа на СРС, 79 състав.

Съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните са налице пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 10 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Делото следва да се насрочи за открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да обоснове правния си интерес от водене на осъдителни искове, като вземе предвид, че настоящото производство е продължение на заповедното такова, по което има издадена 3 заповед за изпълнение на парично задължение, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в предоставения срок производството ще бъде прекратено в частта по иска за сумата от 6067,80 лв. - възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.10.2026 г. от 10:30 часа, за която дата и час страните да се призоват.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. д. № 67371/2019 г. по описа на СРС, 79 състав.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител, както и че с оглед разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г. на ВКС, ОСГТК, следи служебно за нищожност на същия поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречието му с добрите нрави.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.