Решение № 84 от 23.08.2022, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Оряхово, 23.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В.Л.П. при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20221460100219 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ищцата С. В. С., ЕГН ********** от с. Липница, общ. Мизия, ул. „Васил Левски“ № 22, действаща чрез адв. М. В. М. от АК Пловдив против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, с искане за обявяване на нищожност на клаузите на Раздел VI “Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 40007124263 от 16.12.2021 г., предвиждащи заплащането на възнаграждения за закупени допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“ в размер съответно на 510 лв. и 1275 лв.

Предявени са два обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 от ЗПК, а в условията на евентуалност - с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.

3- то ЗЗД, като се твърди и неравноправност на клаузите.

От името на ищцата се твърди, че между С. В. С. и „Профи Кредит България“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № 40007124263 от 16.12.2021 г. Посочва се също, че съгласно сключения договор за кредит, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1700 лв., а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – 30 месечни погасителни вноски, като кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48,49 % и при ГЛП от 41,00 %. Сочи се, че съгласно договора ищцата следва да заплати възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер съответно на 510 лв. и 1275 лв., разпределени на 30 месечни вноски по 59,50 лв., като по този начин общата сума по договора възлиза на 4529,06 лв. Твърди се, че тези клаузи са нищожни на основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието им с нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл.

19, ал. 4 от ЗПК, тъй като от една страна тези услуги представляват „такси за усвояване и управление на кредита“, а от друга страна не са включени в ГПР.

1

Сочи се също, че клаузите са нищожни като противоречащи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като са необосновано високи. Също така се твърди, че клаузите за заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ не са уговорени индивидуално, тъй като са съставени предварително и ищцата не е имала възможност да влияе върху тяхното съдържание, което се явява и нарушение на чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.

Въз основа на изложените съображения ищцата желае спрямо ответното дружество да се обявят за нищожни клаузите от Договор за потребителски кредит № 40007124263 от 16.12.2021 г., съдържащи се в Раздел VI „Параметри“, предвиждащи заплащането на възнаграждения за закупени допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“ в размер съответно на 510 лв. и 1275 лв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 , действащо чрез юрисконсулт Кристина Милчева, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Признава се факта, че с ищцата е сключен Договор за потребителски кредит № 40007124263 от 16.12.2021 г. със съответните уговорени в него клаузи и параметри.

Твърди се, че ищцата е изявила желание да закупи предлаганите допълнителни услуги, със съответните им уговорени възнаграждения от 510 лв. и 1275 лв., което не е било задължително условие за сключване на договора за кредит, а единствено избор на потребителя. Услугата „Фаст“ за приоритетно разглеждане на искането за кредит е избрана от ищцата и предоставена на нея, тъй като искането й за кредит е подадено на 16.12.2021 г., одобрено е в рамките на деня, сключен е договорът за кредит и е усвоена сумата по кредита. Параметрите и условията по ползване на допълнителните услуги са били включени в преддоговорната информация, предоставена на ищцата преди подписване на договора за кредит, като са заявени за ползване от нея в искането за кредит. Пакетът „Флекси“, от който също се твърди, че е решила да се възползва ищцата, е създаден с цел да я предпази от негативните последици на изпадане в забава, като й дава възможност да управлява финансите си чрез отлагане или намаляване на вноски по кредита.

Сочи се също, че възнагражденията за допълнителните услуги не следва да бъдат включвани в изчисляването на ГПР, защото не представляват задължително условие за сключване на договора за кредит – т.е не е налице противоречие на тези клаузи с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Изложени са и подробни доводи, че те не са в противоречие и с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, както и с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

От друга страна се твърди, че атакуваните от ищцата клаузи са индивидуално уговорени, поради това, че са избрани за ползване от самия потребител преди подписване на договора за кредит и не се явяват в ущърб на потребителя като субект, на който се гарантира специфична защита (чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО). При тези аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, като се претендират и разноски по делото.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа 2 страна:

С определение № 195/15.07.2022 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 40007124263 от 16.12.2021 г. и на ищцата е предоставен кредит в размер на 1700 лв., съобразно уговорените в договора параметри, което се установява и от събраните по делото доказателства.

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит № 40007124263 от 16.12.2021 г. „Профи Кредит България“ ЕООД е отпуснало кредит на ищцата в размер на 1700 лв. за срок от 30 месеца, с месечна погасителна вноска от 91,47 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48,49 % и при ГЛП от 41,00 %. Съгласно договора ищцата следва да заплати възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размери съответно на 510 лв. и 1275 лв., разпределени на 30 месечни вноски по 59,50 лв., като по този начин общата сума по договора е определена на 4529,06 лв., а общият размер на месечната вноска по кредита е станал 150,97 лв. По делото са приети като доказателства и представени от ответното дружество искане за отпускане на потребителския кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 16.12.2021 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Представените по делото доказателства дават основание за извода, че страните са във валидно кредитно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях Договор за потребителски кредит № 40007124263 от 16.12.2021 г. Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства.

Ищцата се позовава на втората хипотеза на чл. 26, ал. 1 ЗЗД по отношение на атакуваните клаузи от договора за кредит, като твърди, че същите са нищожни като противоречащи разпоредбите на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19 от ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави. Освен това се твърди, че клаузите се явяват и неравноправни. В тази връзка съдът намира, че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждения за закупени допълнителни пакети от услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.

Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.

1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя. Уговарянето на цената на пакети с необосновани предимства, събирани по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането 3 на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за заобикаляне на забрани.

В текста на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е посочено, че кредиторът не може да иска заплащането на такси и комисионни за действия, които са свързани с усвояване и управление на кредита, а съдът намира, че допълнителните услуги, които са посочени в процесния договор представляват действия по усвояване и управление на кредита. Услугата „Фаст“, която се изразява в приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, обективно не би могла да бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е налице към момента на сключване на договора за кредит. В случай, че действително се касаеше за реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал приоритетно даване на становище по искането му, а не само от тези, на които се дава положително становище и се предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“.

По отношение на услугата „Флекси“ от общите условия към договора е видно, че предварително са посочени варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. При главница от 1700 лева законната лихва за забава на годишна база е в размер на около 170 лева, докато таксата „Флекси“ е в размер на 1275 лева – 75 % от размера на главницата по кредита.

В допълнение на горното следва да се отбележи, че задълженията за заплащане на допълнителни услуги са нищожни и на основание чл. 26 ал. 1 , предл. 3 от ЗЗД, поради противоречието им с добрите нрави, изразяващо се в нарушаване на принципа за еквивалентност на насрещните престации и нарушаване на принципите на справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения. Неморално и неетично е да се уговаря възнаграждение за услуги, които не са предоставени на клиента, тъй като дължимостта на възнаграждението по тях не зависи от това дали реално ще бъде използвана услугата по време на действие на договора. Предвидено е, че възнагражденията за незадължителните услуги стават изискуеми с подписване на договора за кредит, като се разсрочват за срока на договора на равни месечни вноски към месечните погасителни вноски по кредита, като 4 изискуемостта им е в пълен размер, дори да не е ползвана никоя от тях. При положение, че в договора е предвидено заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги, независимо от това дали реално ще бъдат предоставени допълнителните услуги, на практика се заобикаля забраната в чл. 19 ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР. Пакетът от допълнителни услуги представляват разходи по кредита за потребителя. Тези разходи би следвало да намерят стойностно изражение в ГПР, при което ГПР щеше да надхвърли максималния законов размер. За да не се допусне това кредиторът е използвал формулировката на „пакет от допълнителни услуги“, чрез която заобикаля забраната на закона относно размера на ГПР. Очевидна е целта на кредитора да постигне непозволен правен резултат, а именно по-висок ГПР, чрез позволени правни средства – „поискани и закупени допълнителни услуги“.