Решение № 485 от 07.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. Пловдив, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20215330206696 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К № 4312244, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на ВЛ. Г. М. ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

В.М. в жалбата си оспорва Електронния фиш /ЕФ/ като незаконосъобразен и неправилен, прави искане за неговата отмяна. Сочи, че ще представи конкретни възражения, след запознаване с цялата административнонаказателна преписка. Редовно призован жалбоподателят, не се явява в съдебно заседание, не изпраща и процесуален представител. По делото няма постъпили допълнителни писмени възражения.

Въззиваемата страна – ОД на МВР – Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител, но по делото е постъпило писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш и се моли същият да бъде потвърден, като се претендират и разноски.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

На жалбоподателят е издаден електронен фиш за нарушение, извършено на 29.12.2020 год. в 09:11 часа в с. Йоаким Груево, ул. „1-ва“, срещу бензиностанция „Гогогаз“, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 530, за превишаване на разрешената скорост с 47 км/ч при управление на МПС, "Тойота Ланд Крузер 200 серия" с рег. № ****. Автомобилът се е движил с установена стойност на скоростта 97 км/ч, при разрешена скорост от 50 км/ч в населено място, след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч от измерената стойност, в резултат на което превишил разрешената скорост с 47 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е било собственост на В. Г. М.. За така констатираното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП на същият е наложена глоба в размер на 600 лева.

При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка и след преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш следва да бъде потвърден като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради следните съображения.

От отразеното в ЕФ се установява, че същият съдържа всички реквизити по утвърдения в разпоредба на чл. 189, ал. 4 изр. 2 от ЗДвП образец териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственикът на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно правилото на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Нито се твърди, нито по делото са ангажирани доказателства жалбоподателят да е упражнил правото си да декларира писмено, че процесното движение на 19.12.2020 г. с превишена скорост и в нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при управлението на автомобила от друго лице, съгласно правилото по чл. 189, ал. 5 изр. 2 от ЗДП.

Следователно установената от закона презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, то именно собственика се смята за извършител на нарушението, санкционирано с ЕФ, се явява необорена, а издаването на процесния ЕФ против жалбоподателя е направено при правилно прилагане на закона.

Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M 530, за която е доказано че отговаря на установените технически изисквания и е преминала съответната 2 проверка. По делото е приложено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. валидно до 24.02.2020г, но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Наред с това съгласно представения по делото Протокол № 7-ЗЗ-20 от 18.09.2020 г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М, процесната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е преминала последваща проверка в лабораторни условия за точността на измерване, като периодичността на проверката на видео-радарните системи е една година, т. е. към датата на нарушението използваното АТСС е проверено и съгласно заключението на горепосочения протокол за лабораторна проверка съответства на одобрения тип. В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение 100 км/ч. В горепосочения протокол от лабораторна проверка на използваното АТСС изрично е отбелязано, че грешката при измерване на скоростта при техническото средство е ±3 км/ч до 100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от измерената скорост 100 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради което наказуемата скорост е 97 км/ч, която скорост е указаната в ЕФ.

Изпълнено е и изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., видно от съдържащия се в преписката Протокол за използване на АТСС рег. № 333р-16472 от 29.12.2020 г., който е задължителен за мобилните устройства и системи. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на ограничението на скоростта и на техническото средство, което го е заснело, посочени са начало и край на работа, като в този часови диапазон попада и времето на заснемане на процесното нарушение. Протоколът е надлежно попълнен и същият представлява официален свидетелстващ документ за законосъобразното използване на АТСС. Няма място за съмнение според настоящия съдебен състав и на обстоятелството, че представената по преписката снимка на статично изображение е изведена от използваното в случая мобилно АТСС, доколкото е налице идентичност на посочената в снимката дата на нарушението и датата на използване на техническото средство, като часът на нарушението, отразен в снимката, се включва във времевия диапазон на начало и край на работа на процесното АТСС. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Изрично е изискана и е постъпила от ОД на МВР – Пловдив, снимка на монтирано в посочения в протокола служебен автомобил техническо средство за измерване.

Предвид това, че за нарушението не е предвидено наказание лишаване 3 от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, законосъобразно на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДП е бил издаден ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, а не е бил съставен АУАН, респ. издадено НП.

При горните съображения съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалвания ЕФ.

Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДП, която норма предвижда наказание глоба в размер на 600 лв. за водач, който превиши разрешената скорост в населено място с над 40 км/ч.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед изложените съображения ЕФ следва да бъде потвърден като законосъобразен.

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 5 от ЗАНН и направеното от въззиваемата страна искане, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лв. и 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът определя минималния размер от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като разноски по делото.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4312244, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на В. Г. М. ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ВЛ. Г. М. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Пловдив сумата в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4