Определение № 81 от 10.04.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 81 гр. Бургас, 10.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20242000600076 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба против определение от разпоредително заседание, с което е отказано прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза.

С частната жалба, подадена от упълномощения защитник на подс. К. Л.

Т., се правят оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение на първата инстанция. Защитникът счита, че съдът неправилно е отказал да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, които ограничават правата на подсъдимата. Сочи като съществено процесуално нарушение допуснатото противоречие между постановлението за привличане на подс. Т. и внесения обвинителен акт.

Излага становище, че правната квалификация на деянието, посочена в заключителната част на обвинителния акт, следва да бъде в пълно единство с постановлението за привличане в качеството на обвиняем. Като приема, че претендираното вътрешно противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива му, както и между диспозитива на обвинителния акт и постановлението за привличане на К. Л. Т. в качеството на обвиняем, представлява съществено процесуално нарушение, моли въззивната инстанция да отмени атакуваното определение от разпоредително заседание и да върне делото на прокурора за отстраняване на процесуалното нарушение.

Апелативна прокуратура – гр. Бургас, чрез своя представител прокурор Й. Г., е депозирала писмено становище по частната жалба, в което прокурорът заявява, че счита жалбата за допустима, но неоснователна.

Изтъква, че в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт са описани времето, мястото и начина на осъществяване на изпълнителните 1 деяния на съответните престъпления достатъчно ясно и разбираемо, като се дава възможност на обвиняемата да разбере в извършването на какви престъпления е обвинена и да организира защитата си. Счита, че защитата недопустимо претендира отделните дати на присвоителните деяния да бъдат включени в диспозитива на обвинителния акт. Твърди, че по същество това е сторено чрез прецизното отразяване на периодите, през които е осъществена престъпната деятелност, а и самият законодател не въвежда изискване за подобно уточнение, поради което това възражение е неоснователно. Изразява позиция, че въпросният довод касае обстоятелства, които подлежат на установяване чрез събирането и проверката на доказателствата в съдебната фаза и поради това не съставлява основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Смята още, че вземането на отношение от страна на съдебния състав на етапа на разпоредителното заседание по поставения въпрос ще представлява предварително произнасяне по същество, което би представлявало процесуално нарушение. Като приема, че не са налице твърдените в частната жалба съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в досъдебната фаза и при изготвянето на обвинителния акт, предлага въззивният съд да потвърди обжалваното определение, с което е приключило разпоредителното заседание, като обосновано и законосъобразно.

Настоящата частна жалба е подадена в преклузивния седмодневен срок по чл.249, ал.3 вр. чл.342, ал.1, пр.1 от НПК от упълномощен защитник на подсъдимата, който има право на жалба против постановеното определение, с което е отказано прекратяване на съдебното производство поради допуснати в досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на това частната жалба е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди изложените в частната жалба на защитника оплаквания срещу атакуваното първоинстанционно определение и съобрази становището на прокурора от въззивната прокуратура, направи следните констатации:

С постановление от 29.06.2023 г. /т.17, л.1 – 8 от сл. д./ К. Л. Т. е била привлечена като обвиняема за извършено от нея през периода от 11.10.2012 г. до 24.03.2017 г. престъпление по чл.203, ал.1 вр. чл.202, ал.1, т.1 вр. чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 и вр. чл.309, ал.1 ар. чл.26, ал.1 от НК. В постановлението е отразена конкретно заеманата от обвиняемата длъжност, придаваща й качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „б“ от НК; подробно и изчерпателно са посочени присвоените парични суми, валутата им, левовата им равностойност, банковите сметки, от които парите са били изтеглени, титулярите на банковите сметки, датите, на които са били извършени от обвиняемата съответните банкови операции, както и общият размер на присвоената сума - 357 491,77 лева.

С обвинителен акт от 04.12.2023г. на Окръжна прокуратура – Бургас, по 2 повод на който е образувано първоинстанционното съдебно производство, прокурорът е обвинил обвиняемата К. Л. Т. за виновна в извършване на длъжностно присвояване в особено големи размери и представляващо особено тежък случай. Описаното деяние е квалифицирано като престъпление по чл.203, ал.1 вр. чл.202, ал.1, т.1 вр. чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 и вр. чл.309, ал.1 ар. чл.26, ал.1 от НК. В диспозитива на обвинителния акт са формулирани обобщаващо пет пункта – I, II, III, IV и V, като във всеки от тях е посочен номерът на съответната валутна банкова сметка, видът на валутата, титулярът на валутната сметка - А. И. М. или М. И. М., периодът, през който обвиняемата е оперирала по съответната банкова сметка, общият размер на изтеглената от съответната банкова сметка валута и нейната левова равностойност. В заключителната част на акта са посочени още целият период на осъществяване на продължаваното престъпление – от 11.10.2012 г. до 24.03.2017 г., заеманата от обвиняемата длъжност, банковият клон, в който тя е работила през указания период и общият размер на присвоената сума 357 491,77 лева.

В обстоятелствената част на обвинителния акт изключително подробно и изчерпателно са посочени датите, на които обв. Т. е оперирала по всяка една от процесните шест валутни сметки, три от които са имали за свой титуляр А.

И. М., две от тях принадлежали на М. И. М. и една от тях принадлежала на С.

М. И.. В детайли са описани извършените от обвиняемата банкови операции по съответните валутни сметки с титуляри А. И. М., М. И. М. и С. М. И., посочени са съставените от обвиняемата банкови документи /нареждане – разписка/ и начинът им на подписване, посочени са размерите на изтеглените на съответната дата суми, видът на валутата и левовата равностойност, конкретната валутна сметка, от която са изтеглени парите. Посочени са също общият размер на валутата, изтеглена от всяка една от процесните банкови сметки, левовата равностойност на тази валута, както и общият размер на присвоената сума - 357 491,77 лева. Аргументирани са всички обективни, субективни и квалифициращи елементи от посочения по-горе престъпен състав. Посочено и аргументирано е също улесняващото документно престъпление.

В проведеното по посоченото наказателно дело на 19.03.2024 г. по реда на чл.247а от НПК разпоредително заседание защитникът направил възражения за допуснати в досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, изразили се в противоречия между постановлението за привличане на обвиняемата и обвинителния акт, както и в противоречия между двете части на обвинителния акт – обстоятелствена и заключителна. Първоинстанционният състав оставил без уважение посочените доводи, които са идентични с релевираните пред настоящата инстанция. В мотивите към определението си съдът е приел, че не са били допуснати твърдяните от защитата пороци, налагащи прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Въз основа на изложените констатации, въззивната инстанция направи 3 следните правни изводи:

Настоящата частна жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава.

Проверяваното първоинстанционно определение, с което съдът е отказал да прекрати съдебното производство поради допуснати в досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила и да върне делото на прокурора за отстраняването им, е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в пълно съответствие с процесуалните норми на чл.246 ал.2 и ал.3, чл.219, ал.3, т.3, чл.248, ал.1, т.3 и чл.249, ал.4, т.1 от НПК.

Възражението за некачествен обвинителен акт е неоснователно.

Конкретният процесуален инструмент, сезирал първоинстанционния съд, отговаря на всички изисквания на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК и съдържа всички реквизити, визирани в Тълкувателно решение №2/2002г. на ОСНК на ВКС, като очертава в пълнота предмета на доказване по делото и сочи фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемата в него, цитирани са изричните правни норми от Особената част на НК, под които се субсумира деянието на обвиняемата.

В обстоятелствената част на обвинителния акт подробно и последователно е изложена фактическата обстановка. Изрично са посочени релевантните за спора обстоятелства – заеманата от обвиняемата длъжност, характеризираща я като длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „б“ от НК, възложените й и изпълнявани от нея служебни функции, банковия клон, в който същата е работела, времето, мястото, механизма на извършване на присвоителното престъпление, индивидуализирани са по номер и титуляр процесните банкови сметки, по които според прокурора обвиняемата е извършила неправомерни действия, осъществените от нея конкретни счетоводни операции по отделните банкови сметки, съставените в тази връзка от нея документи и начинът им на подписване; изписани са изрично датите на извършените банкови операции, конкретната банкова сметка и реализираната по нея интервенция, отразени са изтеглените на съответната дата парични суми, вида на тяхната валута и тяхната левова равностойност, посочен е общият размер на присвоените пари. Тези детайлно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт факти очертават в пълнота фактическата рамка на обвинението за присвоително престъпление, като го правят достатъчно ясно и разбираемо и позволяват на подсъдимата пълноценно да се защитава в съдебната фаза на процеса.

В мотивната част на обвинителния акт освен фактическата обстановка, прокурорът е изложил и своите съображения, с които е аргументирал наличието на всички обективни, субективни и квалифициращи елементи от състава на вмененото престъпление по чл.203, ал.1 вр. чл.202, ал.1, т.1 вр. чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, както и такива касателно признаците на улесняващото престъпление по чл.309, ал.1 ар. чл.26, ал.1 от НК. Описани са писмените и гласните доказателства и експертните заключения, събрани в 4 хода на разследването, които прокурорът накратко е анализирал и които според него доказват конкретната престъпна деятелност и авторството й в лицето на обвиняемата.

Спазена е и нормата на чл.246, ал.3 от НПК, която регламентира изискванията към заключителната част на обвинителния акт и предписва наред с другите реквизити във въпросната част на акта да се посочи още и правната квалификация на деянието. Този реквизит включва освен изписването на правната характеристика на престъплението със съответните приложими за казуса правни разпоредби, така и кратко, но точно и пълно словесно описание на деянието, което да съдържа както времето и мястото на извършване на престъплението, така и всички негови обективни и субективни признаци, квалифициращи елементи и други съществени особености като напр. степен на довършеност, извършването му като продължавано престъпление, както е в казуса, и други, ако са налице. Процесуалният закон не поставя като изискване и поради това не е необходимо в диспозитивната част на обвинителния акт да се отразяват абсолютно всички подробности, обосноваващи вмененото престъпление. Както вече се отбеляза, в заключителната част на процесния обвинителен акт в обобщен вид са изписани пет пункта – I, II, III, IV и V, формиращи повдигнатото обвинение, като във всеки пункт е цитиран номерът на съответната валутна банкова сметка, посочени са видът на валутата, титулярът на валутната сметка - А. И.