Определение № 3464 от 24.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3464 гр. София, 24.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20268002102219 по описа за 2026 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 91 от 09.03.2026г. по гр.д. № 427/2025г. на Окръжен съдПазарджик, с което е отменено решение №37 от 17.02.2025г., поправено с решение №236 от 24.07.2025г., двете на Велинградски районен съд по гр.д.№758/2024г. в частта, с която е отхвърлен установителния иск за собственост на паянтова селскостопанска постройка дърварник, със застроена площ от 28 кв.м., разположена в поземлен имот от 899 кв.м. за който е отреден УПИ *-* от кв.46 по плана на [населено място] и вместо това е признато за установено по отношение на М. И. Я., че С. Ф. Я. и Р. Я. Я. са собственици на гореописаната постройка.

Касационната жалба е подадена от ответника М. И. Я. чрез адв. Е. П.. Твърди се неправилност поради нарушение на чл. 98 ЗС, поради необсъждане на всички доказателства и доводи на страните, както и поради необоснованост. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1/по какви обективни критерии се определя принадлежността по чл.98 ЗС на несамостоятелна постройка, която е конструктивно прикрепена към стопанска постройка плевня, а от другата страна на плевнята съществува огледална паянтова постройка; 2/ следва ли принадлежността на несамостоятелно постройка да се определя според фактическото й текущо ползване като склад или според първоначалното й конструктивно предназначение. Основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се сочи по въпроса: длъжен ли е въззивният съд при отмяна на първоинстанционното решение да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните, включително съществуването на огледална постройка от другата страна на плевнята. Изтъква се и очевидна неправилност поради неправилно определяне коя е главната 1 вещ - жилището или плевнята и кое от тях обслужва дърварника.

Ответниците по касационната жалба С. Ф. Я. и Р. Я. Я., представлявани от адв К. С., вземат становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Предявени са пред първата инстанция установителни искове за собственост по отношение на сгради на допълващо застрояване, построени в урегулиран поземлен имот, а именно: 1/2 ид.ч. от двуетажна стопанска сграда-плевня от 90кв.м.; паянтова селскостопанска постройка - дърварник със застроена площ от 28 кв.м. и паянтова селскостопанска постройка дърварник с площ от 23 кв.м., разположени в югозападната част на поземлен имот УПИ *- * от кв.46 по плана на [населено място], като двете дървени бараки /дърварници/ са пристроени по късите страни на стопанската сграда - плевня и са с дървена конструкция.

С първоинстанционното решение е уважен иска за 1/2 ид.ч. от стопанската постройка и иска за дърварника с площ 23 кв.м. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Предмет на въззивното обжалване е било отхвърлянето на иска за дърварника с площ 28 кв.м. С решението на Пазарджишки окръжен съд е постановено уважаване и на този иск.

Това решение е предмет на касационно обжалване.

От фактическа страна е безспорно между страните и е установено от писмените доказателства, че ищците са собственици изцяло на поземления имот, на жилищната сграда в него и на 1/2 ид.ч. от стопанската постройка -плевня. Към момента на завеждане на иска спорна е собствеността върху другата 1/2 ид.ч. от плевнята и върху долепените до нея две постройки - дърварници. Установено е, че през 2011г. ищецът С. Ф. Я. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение на поземления имот УПИ *-* в кв.46 по плана на [населено място], заедно с построената в него жилищна сграда, състояща се от изба и два редовни етажа със застроена площ от 88кв.м., заедно и с построената стопанска сграда/плевня/, цялата със застроена площ от 88 кв.м. Впоследствие, с влязло в сила решение по гр.д.№3255/2014г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. е признато за установено по отношение на настоящия ищец С. Ф. Я., че А. С. Т. и М. С. Я.

(дядо на ответника) са собственици на по 1/20 ид.ч. от поземления имот и от построената в имота жилищна сграда. Предмет на спора не са били намиращите се в имота второстепенни постройки плевня и дърварници. С влязло в сила решение на Районен съд-Велинград гр.д.

№7/2016г. по извършване на съдебна делба поземленият имот, съсобствен между ищците, М.

С. Я. и А. С. Т., е изнесен на публична продан. С постановление за възлагане от 21.11.2018г. дворното място, без описани сгради, е възложено на ищците С. и Р. Я. През 2018г. по време на висящността на изпълнителното производство по изнасяне на делбения имот на публична продан М. С. Я. (един от съсобствениците на поземления имот) се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност на 1/2 ид.ч., представляваща западната половина, от двуетажна стопанска сграда-плевня(близнак), застроена на 88 кв.м., построена в поземления имот и с нотариален акт от 17.09.2018г. той и съпругата му Д. М. Я. са продали на внука си М. И. Я. (настоящия ответник) западната половина от двуетажна 2 стопанска сграда-плевня близнак. С решение на Върховния касационен съд №45 от 01.04.2021г. по гр.д.№2151/2020г. на І г.о. е отхвърлен предявения от настоящите ищци против М. С. Я. иск за отричане правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от двуетажна стопанска постройка-плевня, построена в УПИ *-* в кв.46 по плана на [населено място].

Прието е в решаващите мотиви, че от момента на построяването й стопанската постройка има самостоятелно функционално предназначение - за отглеждане на животни и съхранение на фураж от лица, които не притежават право на собственост върху дворното място и жилищната сграда в него, а именно братята Ф. Я.(баща на ищеца С. Я.) и М. Я., установили самостоятелна фактическа власт в режим на съвладение, поради което е придобита от тях по давност при равни права. В резултат на това решение със сила на пресъдено нещо е признато правото на собственост на М. С. Я. по отношение на плевнята в обема на 1/2 ид.ч., респективно е валидирана и прехвърлителната сделка (покупко-продажба) по отношение на половината от плевнята, извършена с н.а. №118/17.09.2018г. в полза на сегашния ответник М. И. Я..

Събрани са гласни доказателства относно владението и ползването на двете бараки дърварници. Свидетелката К. Я., която живее в същия имот, сочи че дърварниците са изградени от дърво, имат дървени врати, и вътре се слагат дърва. След 2010г. ответникът М., който живее в друг имот, започнал да слага в спорния дърварник гуми, но след предупреждение от ищците през 2019г. вещите му били изхвърлени. Свидетелят И. Я., баща на ответника, обяснява, че в дърварника държали авточасти и железа, защото имали камиони, но ищците ги изхвърлили. Този дърварник от 28 кв.м. се заключва и е ползван от тях докато не му изхвърлили вещите. Свидетелят А. С. сочи, че западният дърварник е ползван от К. за складиране на дърва, но кой го ползва след смъртта й през 2010г. не знае.

Свидетелят Р. Я. разказва, че К. е слагала борина в дърварника, самият той също имал вещи там, но ищците ги изхвърлили. Не знае след смъртта на леля му К. какво е положението с дърварника.

След преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е уважил иска за 1/2 ид.ч. от плевнята и за дърварника с площ от 23 кв.м., зачитайки силата на пресъдено на решението по спора за собствеността на плевнята. По отношение на двете постройки на допълващо застрояване, долепени от двете страни на плевнята, съдът е приел, че от събраните гласни доказателства е ясно, че те не са свързани функционално с плевнята и не са ползвани за отглеждане на животни; те са ползвани за складиране на дърва от момента на построяването им около 1974г., т.е. обслужвали са жилищната сграда. Това предназначение е актуално и към момента за дърварника от 23 кв.м. и затова съдът е приел, че той е собственост на ищците, които са собственици на жилищната сграда. По отношение на дърварника от 28 кв.м. е установил, че според свидетелските показания от 2010г. се ползва като гараж и за съхранение на вещи за автомобил на М. С. Я. (праводателя на ответника) и неговите наследници. От този момент този обект няма характеристиките на спомагателна, обслужваща сграда и не е принадлежност към жилищната сграда. Поради това не е собственост на ищците. Затова за този обект районният съд е отхвърлил иска.

Въззивният съд е счел, че неправилно първоинстанционният съд е придал различен правен и 3 фактически статут на двете селскостопански сгради дърварници, след като същите имат едно и също предназначение да обслужват намиращата се в поземления имот жилищна сграда, а именно като помещения да съхраняване на дърва за огрев. Статутът на двата дърварника е един и същ и той юридически и правно не е променян от момента на построяването им. За определяне статута на сградата е водещо нейното предназначение при самото й изграждане, като евентуалното променено предназначение следва да бъде извършено по надлежен ред.

В случая в качеството си на паянтови селско-стопански сгради-дърварници, сградите нямат самостоятелно предназначение и не могат да бъдат самостоятелен обект на правото на собственост. Собствеността на такава сграда следва собствеността на главната вещ, която обслужва - жилищната сграда, защото предназначението на дърварника е да съхранява и складира дърва за огрев на обитаващите и живеещите в жилищната сграда лица.

Твърдението на ответника е, че е трансформирал фактическото ползване на дърварника от 28кв.м. в гараж. Съдът е посочил, че гаражът по принцип винаги е самостоятелен обект на правото на собственост, така че се твърди превръщането на несамостоятелния обект в самостоятелен поради промененото от самия ответник предназначение. По-нататък съдът е обсъдил законовите изисквания на ЗУТ (чл. 41 и сл.) и на Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони относно допълващото застрояване и конкретно за гаражите. Приел е, че в конкретния случай дърварникът от 28кв.м. няма характеристики на гараж и неговото предназначение да бъде дърварник не е променено в съответствие с нормативните изисквания. Изтъкнал е, че промяната в предназначението не може да се случи само поради факта че едно лице субективно е решило да ползва помещението от склад за дърва в място за паркиране на автомобил. Промененото предназначение, което му придава ползващият помещението, е без значение за правното положение на обекта, защото той от юридическа гледна точка продължава да бъде дърварник и като такъв е записан във всички документи - скици, данъчни декларации, нотариални актове и други. С факта на придобиване в изключителна собственост върху дворното място в резултат на публичната продан ищците са придобили и всички постройки, които нямат самостоятелно съществуване и не са самостоятелни обекти на правото на собственост. Налице е приращение, а понеже ищците са еднолични собственици и на жилищната сграда, то тяхна собственост са и допълващите постройки, които обслужват жилищната сграда, осигурявайки място за съхраняване на дърва. Тук съдът е извършил разграничение със статута на стопанската сграда - плевня, която е самостоятелен обект на допълващо застрояване и за която е установено, че има самостоятелно функционално предназначение за отглеждане на животни, поради което спрямо нея с влязло в сила решение е признато, че е съсобствена на ищците и на ответника. По тези съображения съдът е уважил иска и за дърварника от 28 кв.м.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното:

Първите два правни въпроса, спрямо които се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК касаят приложението на чл. 98 ЗС за определяне на коя вещ е принадлежност към друга.