Решение № 28 от 09.02.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Благоевград, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20251210201706 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от К. Е. Ц., с ЕГН **********, с адрес *********, подадена чрез адв.В. П. със съдебен адрес ************* против Наказателно постановление № 25-0116-004161 от 17.11.2025 г., издадено от Началник Група, сектор „ПП“ при ОДМВР- Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 255.65 евро /500 лв./ и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание Наредба№Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, сочи се, че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила, непълнота на доказателствата и явна несправедливост на наложеното административно наказание. Излагат се доводи за липсата на вина.Иска се отмяна на НП. Алтернативно се застъпва становище за приложение на чл.28 от ЗАНН.

В съдебното заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, представлява се от защитник, който подържа жалбата, излага доводи за допуснати нарушения при ангажиране на отговорност, сочи аргументи за липсата на извършено нарушение, моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразн. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган и Районна прокуратура

Благоевград, редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище по същество. В придружително писмо, с което е изпратена преписката се прави възражение за прекомерност на разноските.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 10.10.2025 г. около 22.15 ч. полицейските служители Я. и П., изпълнявали служебните си задължения, когато в гр.Благоевград, на бул.”Св. Димитър Солунски” в 1 посока на движение към квартал „Струмско“ забелязали управляваното от жалбоподателката МПС, марка „**********“ с рег.№**********. Свидетелите извършили проверка на водача, като се установило, че това е Ц.. Свидетелите извършили справка чрез справка с РСОД, при която установили, че автомобилът не е регистриран по съответния ред, същия бил с прекратена регистрация по служебен ред от дата 24.09.2025г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на валидна застраховка гражданска отговорност. Констатираното било прието от проверяващите като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което св.Я.а съставил АУАН №4289607 от 10.10.2025г. на жалбоподателя, който бил подписан от същия без възражения. Поради съмнения за извършено престъпление наказващия с резолюция от 15.10.2025г. прекратил административнонаказателното производство по посочения акт и изпратила материалите на РП Благоевград, където била образувана прокурорска преписка №9579/2025 г. в хода, на която било установено, че на процесната дата Ц., действително управлявал автомобил, който е собственост на Е. Ц..

След преценка на събраните доказателства с постановление от 11.11.2025г. прокурор от РП-Благоевград, преценил, че извършеното не покрива признаците на престъпление по НК, доколкото същото е с незначителна обществена опасност и в случая е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, поради което отказал да образува досъдебно производство и изпратил материалите на административнонаказващия орган, доколкото в случая е налице административно нарушение.

Въз основа на това постановление и съставения АУАН, Началник Група, сектор „ПП“ при ОДМВР- Благоевград издал обжалваното Наказателно постановление № 25-0116-004161 от 17.11.2025 г., с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание Наредба№Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал, а именно: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Я. и П.. Полицейските служители сочат, че жалбоподателя е спрян за проверка,, като било установено след направена справка, че автомобила е с прекратена регистрация, което на практика означава, че не е регистрирано по надлежния ред. Пред настоящия състав свидетелите сочат, че жалбоподателят не е знаел за прекратената регистрация, както и че автомобила не е негова собственост. Чрез показанията на тези свидетели се установява още процедурата по съставяне на АУАН. В подкрепа установеното от фактическа страна са и приобщените към доказателствения материал писмени доказателства: заповед, удостоверяваща компетентността на издателя на атакуваното НП, справка за нарушител/водач., заверено копие на постановление за отказ да се образува досъдебното производство от 11.11.2025 г., АУАН № 4289607/10.10.2025 г., сведение от К. Ц., докладна записка от И. Я., мотивирана резолюция № 25-1116М000141/15.10.2025 г., писма, писмо № 9579/25 от 19.12.2025 г. на Районна прокуратура Благоевград.както и доказателствата, съдържащи се в приобщената по делото прокурорска преписка. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетелите, като същите кореспондират със събраните писмени доказателства. Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства. Фактите по извършената проверка и направените при нея констатации относно дата, мястото и обстоятелствата около извършената проверка се изясняват посредством показанията на полицейските служители и събраните в хода на проверката писмени доказателства. Данни, относно ползването на автомобила и това чия собственост се изясняват от показанията на полицейските служители, 2 както и приложената справка за собственост.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка, относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Видно от приложените доказателства във връзка със случая е била образувана прокурорска преписка в рамките, на която е извършвана проверка за евентуално престъпление по НК, като в този период доколкото срока по чл.34 от ЗАНН е давностен същия спира да тече за ангажиране на административнонаказателна отговорност до произнасяне на прокурор. В конкретния случай постановлението на прокурора е от 11.11.2025г., от която дата започва да тече нов срок по чл.34 от ЗАНН за издаване на НП. Видно от приложеното по преписката, същото е издадено на 17.11.2025г. при спазване на чл.34 от ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението- дата и място, обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са засегнали правото му на защита и които в този смисъл да водят до издаване на процесуално незаконосъобразен акт, поради което и възраженията в тази насока са неоснователни. Настоящият съдебен състав намира, че действително в атакуваното НП е посочено като извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП без отразяване на съответните предложение 1 или 2. В конкретният случай обаче, доколкото по делото е установено, че жалбоподателят е управлявал ППС, което не е било регистрирано по съответния ред и доколкото нарушението е описано и посочено изрично в обстоятелствената част на акта, непосочване на предложенията от законовата разпоредба не създава каквато и да било неяснота, а оттам и нарушение на правото на защита на наказаното лице. Релевантните за обективната съставомерност признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание.

Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт, а изтъкнатите от защитата се опровергават от приложените по делото НП и АУАН.

По отношение материална законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът намира следното.

Съгласно чл.140, ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 10.10.2025г.

Ц. е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред , това е установено, след като същия е бил проверен от полицейските служители, и след направена служебна справка. Това се установява от показанията на свидетелите, и събраните писмени доказателства

3

Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по управление на моторно превозно средство –автомобил по пътища, отворени за обществено ползване, който не е регистриран. Доколкото законодателят с разпоредбата на чл.140 от ЗДвП е възвел забрана да се управлява нерегистриран автомобил, причините са без правно значение.

При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако бъде получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от КЗ. В случая не са ангажирани доказателства собственика на автомобила да е бил уведомен, а още по-малко жалбоподателя. От друга страна Ц. е само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение, още повече в случая се установява, че автомобила е бил с регистрационни табели. Доказателствата сочат, че към момента на проверката жалбоподателя не е бил собственик на управлявания от него автомобил. Отделно от това автомобила, въпреки служебно прекратената регистрация е бил с регистрационни номера и притежавал съответните документи .Към момента на твърдяното нарушение 10.10.2025г. Ц. не е бил юридически собственик на автомобила, липсват и доказателства да е бил уведомен за прекратената регистрация.

Събраните доказателства сочат, че автомобила е бил собственост на Е.

Ц., като липсват доказателства собственика да е уведомил жалбоподателя, че автомобила е със служебно прекратена регистрация. Тези изводи на съда се потвърждават и от показанията на полицейските служители, както и от събраните доказателства в хода на извършената прокурорска проверка. Към момента на проверката автомобила е бил с поставени регистрационни номера , като Ц. не е уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията. Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП , задължаващо ползвателите на автомобили да ги управляват по пътищата за обществено ползване след като са регистрирани .Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация води до категоричен извод , че вмененото умишлено нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП изключват умисъла - арг. от 14 ал.1 НК вр.чл. 11 ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи отговорността. Отделно от това в случая събраните доказателства, установяват, че и собственика не е уведомен за служебно прекратената регистрация, което изключва и съставомерност по аргумент от ТР2/2023г.. В тази връзка с оглед застъпената от прокурора теза, че в случая е извършено административно нарушение следва да бъде посочено, че тя не обвързва съда, който следва да извърши собствена преценка съобразно събраните доказателства налице ли е извършено административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. В случая при така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.