Определение № 886 от 12.10.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 886 гр. София, 10.10.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно частно наказателно дело № 20221000601016 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на упълномощения представител на началника на затворагр.*** срещу протоколно определение от 13.09.2022г., постановено по ЧНД №3581/22г. по описа на Софийски градски съд, с което е постановено условното предсрочно освобождаване на осъдения В. Г. П., от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода” в размер на неизтърпяната част, с определяне на изпитателен срок и налагането на осъдения на пробационна мярка „периодични срещи с пробационен служител” два пъти седмично в рамките на изпитателния срок. От страна на представителя на затворническата администрация се оспорва извода на градския съд за наличието на категорични доказателства относно поправянето на л.св.В.

П.. Изразено е съгласие, че е налице позитивна тенденция в поведението на осъденото лице, но наред с това е посочено, че за да бъде приложен института на условно предсрочно освобождаване, следва да е безспорно установено трайното и необратимо поправяне на осъденото лице. Изтъкнато е, че макар разпоредбите на чл.70 от НК и на чл.437 от НПК да не съдържат изискване при съобразяване на обстоятелствата за постановяване на УПО, да се отчита характера и тежестта на извършеното правонарушение, то във всеки конкретен случай оценката на риска от рецидив и вреди, изготвена на основание чл.155 и члл.156 от ЗИНЗС, се изготвя и на базата на извършеното правонарушение, криминалното минало, характера и тежестта на осъществената престъпна деятелност, както и въз основа на други относими обстоятелства по преписката. Посочено е, че задължението на осъдените лица за обективиране на добро поведение в рамките на пенитенциарното заведение е императивно регламентирано в разпоредбите на чл.96 и чл.97 от ЗИНЗС. Изложени са доводи, че поправянето изисква завършен превъзпитетелен и самопревъзпитателен процес, въз основа на който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да обективира съзнание за неговата укоримост, сам да осъжда това, което е сторил и да е доказал, че това поведение няма да рецидивира. Изтъкнато е, че преценката за постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК се извършва с оглед трайната и необратима промяна в личността и поведението на осъденото лице, както и с оглед липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Посочено е, че в конкретния случай тези обстоятелства не са налице, предвид многобройните нарушения на вътрешния ред и дисциплината от страна на л.св.П., които са индиция за налична склонност у последния да не се съобразява с установените правила и норми. В посочения смисъл се твърди, че целите на наложеното наказание не са изпълнени, като следва да се отчете специалната и генерална превенция, както по отношение на осъденото лице, така и по отношение на обществото. Отправено е искане оспорения съдебен акт да бъде отменен като неправилен, необоснован и немотивиран.

Настоящият съдебен състав, като се запозна с материалите по делото и доводите в жалбата, 1 приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна и е в предвидения от закона срок, като по съществото си е основателна.

От материалите по делото се установява, че осъденият В. Г. П. изтърпява присъда№232/03.10.2014г., постановена по НОХД №3566/2014г. по описа на Софийски градски съд, изменена с решение №92/23.03.2015г., постановено по ВНОХД №57/2015г. по описа на САС, като му е наложено едно общо най- тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 12 /дванадесет/ години и 8 /осем/ месеца, за извършени от него две престъпления при условията на реална съвкупност, а именно: по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 вр. чл.115 от НК и по чл.194, ал.1 от НК.

Цитираната присъда е влязла в сила на 26.10.2015г., като е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, в затвор. На основание чл.59, ал.1 от НК със съдебния акт е извършено приспадане от така наложеното общо наказание на времето, през което подс. В. П. е бил задържан по ЗМВР и през което спрямо същия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 28.08.2013г., която дата е зачетена и за начало на изтърпяване на наказанието. Осъденият П. е постъпил в затвора- гр.*** на 05.07.2014г. На основание чл.248, ал.1, т.1 от ЗИНЗС и съгласно заповед №24/14.11.2014г. на началника на затвора- гр.*** е настанен в постоянно заключено помещение без право на участие в колективни мероприятия, а от 16.06.2015г. е разпределен в зона с повишена сигурност. От 10.11.2015г. е преместен в ЗОЗТ „***“.

Впоследствие, на основание заповед №205/08.12.2017г. на началника на затвора- гр.***, режимът му е заменен със следващия по- лек, а именно – на общ режим.Прекатегоризиран в открит тип затворническо общежитие със заповед №41/23.04.2018г. на началника на затвора- гр.***. Поради извършени системни нарушения на вътрешните правила в местата за лишаване от свобода е преведен обратно на територията на ЗОЗТ „***“ със заповед №8/30.10.20г. на началника на затвора- гр.*** (до произнасяне на СГС, който с влязло в сила определение №260067/11.01.2021г. по ЧНД №4201/20г. по описа на съда променя типа на затворническо общежитие от открит тип в затвор или затворническо общежитие от закрит тип), където се намира и понастоящем.

В контекста на горепосоченото и видно от приложената по делото справка от 13.09.2022г., представена от администрацията на затвора- гр.*** се установява, че безспорно е налице първата изискуема предпоставка по чл.70, ал.1 НК за предсрочно условно освобождаване на осъденото лице, тъй като е изтърпяно фактически повече от половината от приведеното за ефективно изпълнение общо най- тежко наказание лишаване от свобода, а именно- към 13.09.2022г. е изтърпял фактически 9 /девет/ години, 00 /нула/ месеца и 15 /петнадесет/ дни, от работа 2 /години/, 1 /един/ месец и 24 /двадесет и четири/ дни или всичко – 11 /единадесет/ години, 2 /два/ месеца и 9 /девет/ дни, като неизтърпеният остатък от наказанието се равнява на 1 /една/ година, 5 /пет/ месеца и 21 /двадесет и един/ дни.

Основният спорен въпрос по делото е по отношение на другата кумулативна предпоставка, регламентирана в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, а именно налице ли са достатъчно доказателства за поправянето на осъденото лице. Наличните по делото данни и доказателства не сочат завършен и необратим процес на корекция и не могат да бъдат интерпретирани еднопосочно.

От приложените по делото материали се установява, че по време на изтърпяване на определеното му наказание подс.П. е полагал труд на различни позиции- (гледач на кон, на служебните кучета, като косач, общ работник, водопроводчик). Същевременно е констатирано също и че осъденият системно е нарушавал вътрешния ред и наложените му ограничения в пенитенциарните заведения, за което е многократно наказван (за общо 8 допуснати нарушения), при което: два пъти със забрана за участие в колективни мероприятия за срок от 3 месеца, в и извън местата за лишаване от свобода, два пъти с изолиране в наказателна килия за срок от 5 (пет) денонощия, два пъти с лишаване от хранителна пратка за срок от 3 /три/ месеца и два пъти с извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за различен срок. От друга страна по делото са налични данни и за обстоятелството, че осъденият П. е многократно награждаван (общо 11 пъти), при което2 /два/ пъти с домашен отпуск от 5 /пет/ денонощия, веднъж с домашен отпуск от 3 /три/ денонощия и веднъж със свиждане с близките му извън затворническото общежитие за срок от 12 часа, като винаги се е завръщал навреме обратно в пенитенциарното заведение, без нарушения на реда и режимните изисквания. Първоначалната му оценка на риска от рецидив е 52т., като в процеса на изпълнение на наказанието е редуцирана- първоначално към намаляване на 45 и на 41т. След допуснати системни нарушения на режимните правила и ограничения в пенитенциарните заведения цифровия израз на риска от рецидив отново е завишен 2 до 56точки (видно от експертния доклад на ИСДВР от 19.10.20г.), надхвърлящи първоначалните 52т. Понастоящем стойността на риска от рецидив е 43 точки. Прави впечатление, че независимо от редуцирането й във времето, оценката на риска от рецидив, остава все в средния диапазон.

Рискът от вреди за обществото е среден предвид характера на извършеното нарушение, но в останалите категории, първоначално е нисък, а след допуснатите нарушения е завишен на среден и по отношение на самия лишен от свобода.Констатираните системни нарушения се отразяват и на дефицитните зони, като водят до повишаване на общата оценка в следните зони „отношение към правонарушението“- липсва мотивация за промяна на криминалното поведение, не приема необходимите ограничения върху личната свобода (повишение от 6т. на 10т.); „трудова заетост“- с извършване на дисциплинарните нарушения на работни обекти не показва адекватно отношение към предложените му пенитенциарни дейности (повишение от 1т. на 2т.); „начин на живот и обкръжение“- влияе се отрицателно от обкръжението, показва склонност към безразсъдно и рисково поведение, наблюдават се модели на поведение, свързани с пристрастност (завишение от 3т. на 7т.); „злоупотреба с алкохол“ - неколкократно наказван за употреба на алкохол в местата за лишаване от свобода и на външни работни обекти,видно от заповед №96/01.09.20г. на ВПД началник сектор ЗООТ „Казичене“ и от заповед №177/03.12.19г. на началника на ЗОЗТ „***“(завишение от 0т. на 2т.). Тук е необходимо да бъде посочено също, че по делото са налични данни, че престъпленията, включени в съвкупността, за която на подс. П. е наложено настоящото общо най- тежко наказание „лишаване от свобода“са извършени пак след употребата на алкохол.

Тези обстоятелства обективират наличието на известна склонност у подс.П. да злоупотребява с алкохол не само в местата за лишаване от свобода, но и в условията на свобода, което следва да бъде съотнесено към способността му да контролира собствените си действия и да предвижда последствията от тях, особено в контекста на извършеното деяние, квалифицирано по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК; „умения за мислене“- не е изградена способност да разпознава проблемите си и да ги разрешава по приемлив начин, не осъзнава последиците от поведението си, наблюдават се импулсивни прояви- (завишение от 6т. на 10т.);

При съпоставката на данните от приложените в затворническото досие експертни доклади и становища и на данните от експертния доклад от 26.08.2022г., изготвен по повод подадената молба за УПО, се наблюдава предприета позитивна линия на поведение от осъдения В. П., след връщането му в закрит тип пенитенциарно заведение на 30.10.20г.- назначен е на работа като водопроводчик на ½ щат и на основание чл.80 от ЗИНЗС, която работа продължава да изпълнява добросъвестно и без нарушения и към момента на произнасяне от настоящия съдебен състав. Тук е наложително да бъде отбелязано, че участието в трудова дейност не представлява някакво изключително положително поведение, а е обичайното такова в местата за лишаване от свобода и освен това е от полза и за самия л.св.В. П., тъй като е свързано със зачитане на работните дни от изтърпяването на наложеното му общо най- тежко наказание „лишаване от свобода”.

Действително по делото са налични данни, че след 30.10.20г. не са установени нарушения, свързани с употребата на алкохол от осъдения, както и че същият има уважително отношение към служителите на пениенциарната администрация, но тези обстоятелства също представляват неразделна част от съдържанието на обичайно поведение от осъдените лица, което им е вменено по законов ред като задължително такова в пенитенциарните заведения. Актуалната стойност на риска от рецидив е занижена, но остава в средния диапазон и към настоящия момент, а именно43т. Вследствие на провежданата корекционна дейност е установен позитивен напредък при зоните:„отношение към правонарушението“ – (от 10т. на 7т.)- с оглед изтърпяната част от наказанието, осъденият П. приема наложеното му наказание за справедливо. Склонен е към преосмисляне на криминалното си поведение. Приема правата на другите в общността; „трудова дейност“ – (от 2т. на 1т.) работи в пенитенциарното заведение, както беше посочено и по- горе, като водопроводчик по щата за лишени от свобода; „начин на живот и обкръжение“ - (от 7т. на 4т.)- в пенитенциарното заведение осъденият П. оползотворява престоя си в местата за лишаване от свобода, като основно е трудово ангажиран, в резултат на което получава трудово възнаграждение; от повторното му постъпване в ЗОЗТ „***“ (на 30.10.20г.) до настоящия момент липсват данни за безразсъдно и рисково поведение, както и за участие в субкултурални дейности;„междуличностни проблеми“ - (от 6т. на 3т.)- в пенитенциарното заведение липсват данни за проявени враждебни и агресивни състояния;„умения за мислене“ – (от 10т. на 7т.) – в известна степен л.св.П. е развил способностите си за решаване на съпътстващите го проблеми в ежедневието. Липсват импулсивни прояви. В известна степен осъзнава и предвижда последствията от собствените си действия;

Разпечатката съдържа 22 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5cfc5ff0-605f-4865-a3c2-b91151a5863b